Държавният бюджет скоро не е излизал на излишък, нито "на нула" - тоест разходите да са колкото са приходите, но балансирането му е въпрос от значение не само заради амбицията на България най-сетне да приеме еврото след няколко неуспешни опита.

Проблемът сега не е просто това, че с решения на парламента през миналата поредна турбулентна политически година бяха заложени разходи, които не са обезпечени с приходи, но и нежеланието на водещата формация в управлението - ГЕРБ, да се откаже от популистки. Сред тях са тези за рязкото повишение на някои заплати - в системата на отбраната и на МВР, и най-вероятно от връщането на стандартната в момента ставка на ДДС за фаворизирания ресторантьорски бранш към ковидното й ниво от 9%. Заемалият на два пъти поста на финансов министър, който в момента получава упреци от всички страни, че именно на него се дължи невъзможността добрите по принцип приходи да покрият заложените разходи Асен Василев пък не вижда откъде е възможно да идва дефицитът в бюджета.

Въпросът с балансирането на бюджета, който финансисти и икономисти поставят от години, дори в тези, в които България временно бе изоставила амбицията си за приемане на еврото, не е ключов само сега. За влизането в еврозоната страната трябва да покаже на Еврокомисията и на Европейската централна банка (ЕЦБ), че не просто има стабилни финанси през 2025 г., което се очаква да се види от бюджета, но залага такива и за следващите 3 години. Те ще се видят в тригодишната бюджетна прогноза, която обичайно придружава проектозакона за държавния бюджет. И за който опозицията обяви, че има обосновани съмнения дали ГЕРБ ще защити приемането на еврото.

За Любомир Дацов, член на Фискалния съвет - независим орган, който бе създаден на наблюдава и анализира бюджетната рамка с цел поддържане на устойчиви публични финанси, и бивш зам.-министър на финансите, въпросът с балансирането не е просто една цифра. Не само нула разлика между приходи и разходи и до 3% дефицит по критериите за приемане на еврото, но и балансиране на структурата на бюджета.

Това означава, че разходите му трябва да са около 38% от БВП. "Става въпрос за балансиране в зависимост от цикъла на икономиката", обяснява той пред "Дневник". Така в периоди на спад на икономиката разходите достигат 39-40% докато в добри времена спадат до около 36%. Такава закономерност е установена в период от около 20 г. "Това е моделът на българския бюджет", описва той.

Затова и от негова гледна точка големият политически въпрос е дали държавата ще се придържа към този модел или ще се движи по препоръките на дългогодишния депутат от БСП Румен Гечев - да харчи много повече по примера на някои стари членки на ЕС. Напомни, че заради пандемията ЕК е разрешила да не се спазва правилото за недопускане на свръхдефицит, което е подхранило популистките политически решения в редица държави. Разликата е, че те не са оставили за постоянно разходите си мерки, въведени при COVID-19, както се прави в България.

Подозрението допреди няколко дни, че ГЕРБ за поредна година ще лобира в полза на заведенията, се потвърди лично от лидера на партията Бойко Борисов и така ковидната мярка остава и за тази година, тъй като едва ли ще се намерят достатъчно на брой депутати да я отхвърлят.

Като неотпаднала ковид мярка може да се посочи и едно перо, което е и до този момент прието за постоянно - ковид добавката от 60 лв. към пенсиите, която стана част от размера им. Това е добре за пенсионерите, но не и за разходите за пенсии, които изобщо не могат да бъдат покрити от приходите от осигуровки.

Финансистите и икономистите единодушно сочат като лош пример за управление на държавните финанси и обвързването на минималната заплата с ръста на средната, максималния осигурителен праг, и промяната от миналата година, когато в условия на непрекъснати предсрочни избори депутатите гласуваха обвързване на заплатите и в сектора на отбраната и МВР с ръста на средната. Заради това сега повишението при някои от тях, при това валидно за всички в съответната система, достига и надхвърля 60% (рекордьор е агенцията за подслушване със 75% ).

Според препоръките на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), за членство в която България е кандидат, и според неписаните правила за съставяне на бюджет, доходите не се актуализират с размера на инфлацията, напомня Любомир Дацов.

Посочва, че всеки, който разбира поне малко от бюджет, ще потвърди, че структурирането на тези формули е проциклично. Тоест, те в добрите времена допълнително утежняват натиска върху бюджета да харчи повече, а в лошите времена притискат в обратната посока.

От заявките дотук на ГЕРБ, които са водеща формация в правителството и от тази партия е финансовият министър, се разбира, че обещаният ръст на заплатите остава. Това и другите заявки дотук вкарват в голямо чудене страничните наблюдатели как ще излезе накрая сметката, при това с нисък дефицит.

Според Лъчезар Богданов, главен икономист на Института за пазарна икономика, въпреки големите предизвикателства пред бюджета, не се налага пълното орязване на групи разходи - като тези за заплати, а по-скоро да се заложи по-малко увеличение. "Имаме много добър ръст на приходите от данъци миналата година и това позволява някакъв ръст на разходите, който обаче да е обвързан с ръста на приходите - 10-12%, нещо такова", посочва той.

Според него реалистичното за тази година е заложеното от миналата стремително повишение на заплатите в бюджетната сфера да стане на стъпки, а не наведнъж от 1 януари. Освен пък ако управляващите не се откажат от него със съответните поправки в законите, с които се въведе. Третият вариант е доходите да растат, но не на всички еднакво и едновременно или пък ръстът да стане за сметка на икономии от друго перо в съответната администрация.

Не може абсолютно всичко в една година да се прави, подчертава икономистът. Според него е ясно, че от политическа гледна точка нещата трябва да се правят стъпка по стъпка и ако една година се заемеш с решаването на един голям въпрос, то другия го оставяш за следваща година, което позволява разходите да не растат прекомерно в рамките само на една година, както е заложено да се случи през 2025 г., ако се изпълни всичко.

Уточнява, че по отношение на капиталовите инвестиции отчасти въпросът може да се реши, ако се отпушат плащанията по Плана за възстановяване, което ще направи тези харчове неутрални като фискален ефект - ще има повече разходи, но те ще бъдат обезпечени с по-високите приходи.

Посочва и друг източник на приходи, който в момента се ползва само за едно, а би могъл да се насочи към повече цели - от въглеродни квоти. Те, според него, неправилно се третират като пари, които непременно трябва да се вложат само в енергетиката - в помощ на тецовете и индиректно за енергийни помощи за бизнеса и др. Приетата програма за удължаване на енергийните помощи за бизнеса, според Богданов, а и според други икономисти, е мярка, която е нелогична, освен че вдига още от януари разходите на бюджета. В същото време тези средства могат да отиват за мерки за енергоспестяване, дейности, които влизат във формулировката за климатична неутралност и т. н.

Друг неизползван напълно източник е размерът на тол таксите, които са по-ниски от всички държави наоколо. България е най-евтината страна за транзит на камиони, посочва той, а в това време, докато превозвачите плащат ниски такси, държавата строи и поддържа пътищата от парите на данъкоплатците.

Любомир Дацов напомни, че е редно държавата да се върне към програмния принцип на бюджетиране - въведен малко след 2000 г., който не издържа дълго. Посочва, че за него е нужна политическа подкрепа, тъй като се прави оценка по определена методика на ефективността на всяка бюджетна структура.

За да се спре с дискусията за заплати, пенсии и т.н., а да се види какви услуги предоставя държавният бюджет и с каква ефективност на разходите на администрацията, обяснява той. По тази методика разходите за администрацията не трябва да нараснат тази година с повече от 5-6% в сравнение с 2024 г. Освен това тя предполага да се направи преглед на смисъла от съществуването на всяко министерство.

Свеждането на някои от тях до агенции - посочва конкретно това на спорта и културата, няма автоматично да премахне много от разходите на държавата за издръжка, но ще доведе до преструктуриране на работата и ще подобри управлението, което само по себе си води до пестене на държавни средства. Програмният подход дава възможност и веднага да се види има ли някъде в администрацията припокриване на дейности, напомня той.

Последното води до въпроса с размера на администрацията, за който не само обществото подозира, че е голям. Лесно видим факт е, че след като населението намаля с около 1 млн. души през последните 15 г., съотношението на броя служители на бюджетна издръжка на 100 хил. души население е нараснало.

Пазарът на труда прегрява, при което доходите постоянно растат, това няма как да продължава, коментира Дацов. Според него е наложително да се реши въпросът с недостига на работници във всички сфери като едно от възможните решения е част от служителите на бюджетна издръжка да бъдат насочени към реалната икономика. Или да се внесе работна ръка, което е тромава и не особено успешна процедура, се разбира от данните на бизнеса.

Дацов дори смята, че на България повече отколкото на САЩ е нужен подход към държавните служители по примера на Илон Мъск.

Алтернатива на програмното бюджетиране за тази година е да се играе вабанк като се разчита, че ще дойдат пари по Плана за възстановяване и устойчивост, което би намалило напрежението, но не би решило проблема.

Престрелките по финансови теми между управляващите и опозицията оставят впечатлението, че приемането на еврото отново отива на заден план. На този етап лидерът на ГЕРБ Бойко Борисов уверява, че това изобщо не е така. Друг е въпросът, че малкото известно до момента за плановете за бюджета, поставя сериозни въпросителни пред здравия разум как при така заложени разходи и отказ да се дисциплинира ръстът на бюджетните заплати и ковид отстъпките да бъдат премахнати, ще се постигне нисък бюджетен дефицит.

Изискването за приемането на еврото е той да е до 3% от БВП и България отдавна не е имала проблем с този размер, дори имаше и няколко години, в които излизаше на излишък. Това бе основно при управлението на ГЕРБ, когато се пестеше от разходи за заплати и от публични инвестиции.

Ако уверенията на Борисов сега се окажат измамни и дефицитът надскочи желаното ниво, а освен това се предвиди да е висок и през следващите години, това не просто ще приключи въпроса за еврозоната и този път. В допълнение, излизането от такава процедура отнема години и ще отдалечи еврото още задълго. Повече за това четете в петък.