Презастрояването на София: ширината на бул. "Черни връх" е свита от 20 на 14 метра

Презастрояването на София се укротява, сочат данни за броя издадени разрешения за строеж през 2024 г., изнесени от Богдана Панайотова в последния ѝ ден като временен главен архитект на Столичната община. В сряда ще бъде назначен друг изпълняващ длъжността до провеждането на конкурса за титуляр. Процедурата за избора ще започне през февруари и ще завърши през април-май, като част от правомощията му - в градоустройството, ще бъдат поети от кмета Васил Терзиев.
"Когато дълго време проблемите се замитат под килима, те няма как да бъдат решени. Затова който и каквито грехове да има през годините към този град, разчитаме, че сега е много добър момент всички заедно да започнем да отстраняваме един по един проблемите, за да може след 10-20 години да видим по-различна София. По-добрите практики, които се залагат днес, ще започнат да се виждат след години", прогнозира той.

Главният архитект на София: Искаме вече да няма къщи и блокове със септични ями
Броят на издадените разрешения в София за сгради на пет етажа и по-високи през 2024 г. (първата година от управлението на Терзиев) са с 25% по-малко спрямо 2023 г. Това свиване се изразява в близо 1 млн. кв.м по-малко застроена площ, което е почти 30% надолу, изтъкна кметът. В същото време нанесените с години щети на града чрез презастрояването на южните квартали вече са непоправими, призна Панайотова. Тя даде пример с бул. "Черни връх", който по Общия устройствен план (ОУП) на София трябва да е широк 20 м, но с издавани поединични подробни планове се е свил до 14 м. Затова няма тротоар от мол "Парадайз" нагоре към Околовръстния път, посочи тя. Задръстванията в тази част на София са постоянни.
Хаосът в уличната регулация в новите южни квартали вече е непоправим, затова усилията се насочват към все още нерегулираните терени. При тях неизменно ще се прилага член 16 от Закона за устройство на територията, по който 25% от имота се предоставя на общината за инфраструктура. Така ще могат да се изграждат улици по правилата, а не до единични скъпи къщи в полето, където няма отходна канализация, обясни Панайотова.
"Важно е ключовите документи, които регулират устройството на територия в София, да бъдат променени така, че да бъде защитен публичният интерес. Затова ще бъде нужно да се вземат нелеки решения за изменение на Закона за устройство и застрояване на Столична община (ЗУЗСО) и ЗУТ и нов Общ устройствен план на София", каза Терзиев.
Високото строителство - от район "Младост" към "Подуяне"
Най-много разрешения за строеж на по-високи сгради (над 5 етажа) през 2023 г. са издадени за районите "Младост" - 40, "Сердика" - 28, "Триадица" - 26 и "Лозенец" - 25. На следващата година обаче по този показател на първо място е район "Подуяне" с 22 разрешения за строеж, втори е "Младост - 19, "Оборище" - 18, "Люлин", "Триадица" и "Слатина" - с по 15.
Правомощията на бъдещия главен архитект на София ще бъдат орязани, като градското планиране ще се върне при кмета, както е по Закона за устройство на територията (ЗУТ). "Спираме едноличната власт на главния архитект. Спираме хаотичното изработване на единични устройствени планове и това вече се случва от три месеца - за да няма други (нови) квартали с къщи и жилищни блокове на септични ями. Няма друг град с толкова септични ями", възкликна Панайотова. Това важи за "престижни" квартали, където отходните води се изливат в Панчаревското езеро, в Боянското блато и т.н., допълни Терзиев.
Затова той ще поеме цялата отговорност за градското планиране, в което няма да се изработват планове "на парче", а в ансамбъл, за да се спре с хаоса със застрояването, както е в "Манастирски ливади", "Кръстова вада", "Витоша - ВЕЦ Симеоново"... Градоустройството е делегирано на кмета на общината по Закона за устройство на територията (ЗУТ), но от 15-ина години бившият кмет Йорданка Фандъкова прехвърляше тези правомощия на главния архитект - Петър Диков (2006 - 2016) и Здравко Здравков (2016 - 2024).
Тази свръконцентрация е довела до аномалиите високи жилищни сгради да се строят на тесни улици и булеварди, което довежда до постоянни задръствания с коли. Панайотова изреди рецидивите с примери от бул. "Черни връх", където зоната по Общия устройствен план е смесена многофункционална, тоест жилищни и офис сгради.
"Но по този булевард 90% от сградите са жилищни, а платното на самия булевард е свито драстично - от 20 м ширина по ОУП на София в момента е 14 м. И това е станало с подробните устройствени планове за улични регулации", отбеляза Панайотова. Не високите сгради са проблем, а високият коефициент за интензивност на застрояването - Кинт, залегнал в действащия ОУП, който е между 3.5 и 5. Това значи в имот от 1000 кв.м да е разрешено да се построят 3500 или 5000 кв.м жилищна площ.
1100 дела в съда срещу "мълчаливия отказ" на НАГ
По повод критиките, че в последната година строителството не намалява, а дори се усилва, Панайотова обясни, че много от преписките са били одобрени и придвижени, но накрая са стоели "на трупчета". Собствениците са обжалвали в съда и са печелили делата срещу този т.нар. мълчалив отказ на предишното ръководство на НАГ. Това спиране на процедурата преди финала било по политически причини, каза тя, но не навлезе в подробности.
"За най-голямо съжаление много от проектите, които се оказват на бюрото на главния архитект, всъщност са абсолютно законни, изрядни и няма реално причини, заради които да бъдат отказани. А когато те биват отказани, единственото нещо, което следва, е, че ние плащаме глоби, обезщетения и накрая пак се реализират", посочи Терзиев.
"Само от 2021 до 2023 г. има заведени 1100 дела в съда срещу актове на главния архитект на София заради мълчалив отказ", обяви Панайотова. Тя остава в НАГ като завеждащ дирекция "Общински строителен контрол". И ще участва в конкурса за титулярен главен архитект на София.
Какви други промени се планират в сектора
- По-голяма публичност: от ранна фаза промяната на подробни устройствени планове (ПУП) вече е публична. По този начин гражданите ще бъдат запознати и ще могат да изразяват своята позиция на фаза, когато могат да се искат промени.
- Подготвя се задание за изработване на нов Общ устройствен план на София.
- Изготвя се предложение за изменение на Закона за устройство и застрояването на Столична община и свързаните с това части в Закона за устройство на територията
- Започва работа по изготвяне на ПУП по чл. 16 от ЗУТ, което позволява отделяне на терени (до 25% от площта на имота) за изготвяне на инфраструктура и благоустройствени мероприятия.
- Въведен е строг контрол при одобряване на проекти за съответствието им с градоустройствените показатели.
- Анализира се с цел иницииране разделянето на собствеността на улици и пътища от републиканската пътна мрежа, попадащи на територията на Столичната община, между държавата и общината, за да има ясна отговорност за поддръжката и обновяването им.