Турските сериали: бизнес за стотици милиони и пропаганда

През 2023 година турските сериали са изнесени в 170 държави и достигат оборот 600 милиона долара. През 2024 успехът е още по-голям. Те са не само експортен хит, но и огледало за развитията в днешна Турция.
Около 60 жени, мъже и деца са се струпали пред широкото мраморно стълбище на хотел "Пера палас" в Истанбул, построен в стил ар нуво, и са вперили поглед в почти 130-годишния електрически асансьор с клетка, който превозва гостите надолу и нагоре. "Откакто се излъчва сериалът, имаме посетители от цял свят. Много от тях идват, за да видят великолепното място, на което е сниман филмът, както и за да се потопят в историята", казва посрещачът на групата.
Сериалът, за който той говори, е "Полунощ в "Пера палас" - по едноименната книга на американския автор Чарлз Кинг. Действието се развива в хотела, открит през 1895 година, в който са гостували световноизвестни личности като Агата Кристи, Алфред Хичкок, Грета Гарбо и Ърнест Хемингуей. Сериалът е достъпен в стрийминг платформата "Нетфликс" от март 2022 година.
Продажби в над 170 държави
От около 2005 година насам турските сериали изживяват бум. По данни на турския Съюз на износителите на услуги годишно те се продават в 170 държави. Само през 2023 година оборотът е бил за около 600 милиона долара, а за 2024 година очакванията са той да надхвърли сумата един милиард долара. Според турския министър на търговията Йомер Болат 800 милиона зрители по света гледат турски сериали.
Историята на успеха започва с драми като "Перла", "1001 нощ", "Езел", "Великолепният век" и "Черни пари и любов". Сред първите клиенти са Казахстан и Азербайджан, следвани от редица страни от арабския свят, Латинска Америка, Балканите, Русия и Европа.

Как турските сериали работят за Ердоган
Според аналитичната компания Parrot Analytics, която измерва глобалното развитие на развлекателната индустрия, търсенето на турски сериали е нараснало със 184% между 2000 и 2023 година.
От любовни истории до обществена критика
Според турския орган за медиен надзор RTÜK всеки ден хората в страната гледат средно около четири часа телевизия, повечето от които са сериали в най-гледаното време. Повече от 70% от всички домакинства са абонирани за стрийминг услуги. А изборът е голям: от любовни истории и комедии до исторически и социални драми. Само че колкото по-откровени и критични са сериалите, толкова по-често те попадат в полезрението на турската съдебна система.
Президентът Реджеп Тайип Ердоган не крие, че не цени тези продукции. Ердоган дори е определял някои от тях като заплаха за националната сигурност и ги е критикувал като ислямофобски, припомня политологът Хаки Тас от Института за глобални и регионални изследвания "Лайбниц" в Хамбург. В Турция дори са налагани наказания за това.
Преди година ДВ информира за забраната за излъчване и глобата, наложена на сериала "Алени пъпки", който разглежда дълбокото разделение между светските и религиозните групи. След успешното му стартиране в края на 2023 проправителствени групи се нахвърлиха срещу него, защото филмът уж накърнявал религиозни чувства на турците. На телевизията, по която вървеше сериалът, ѝ беше наложена двуседмична забрана да излъчва и 275 000 евро глоба.
Напоследък турските власти следят и агенциите, с които работят артистите. Над двайсет от тях се разследват за предполагаеми тайни договорки и картелни престъпления.
Повече от бизнес
Отношението на турското правителство към сериалите обаче е двойствено: то ги използва и като пропагандна платформа, от която може да влияе на нагласите в обществото и да разпространява собствената си идеология.
Докато частните продукции са подложени на все по-голям натиск, държавата инвестира масирано в собствени телевизионни продукции. Всяка година държавната телевизия TRT поръчва множество сериали, които предават историята и "ценностите на турската нация" от ислямско-консервативна гледна точка. Пример за това е "Възкръсналият Ертугрул": сериалът разказва за живота на древнотурския племенен водач Ертугрул през XIII век.
Държавните продукции се използват и за очерняне на критиците или за представянето им в негативна светлина. Един от най-ярките примери за това е продукцията на TRT "Метаморфоза", в която предприемачът и правозащитник Осман Кавала, който е бил в затвора в продължение на осем години, е представен като враг на държавата.
Според политолога Хаки Тас турското правителство се опитва да наложи на обществото начин на живот в стила на управляващата Партия на справедливостта и развитието. Сериалите, които се отклоняват от тази норма, трябва да бъдат заглушавани чрез мерки, наказания и натиск.
Същевременно през последните години сериалите са се превърнали в своеобразен израз на социална критика. Посланията са скрити в героите и действията. След успеха на опозицията на местните избори преди година тази тенденция става още по-видна, отбелязва още Тас.