Близо две трети от работодателите в България изпитват затруднения при намирането на служители. Бизнесът търси най-много строители и шивачи, а професионалните гимназии обучават най-много ресторантьори и икономисти. За 15 от 20-те най-необходими на работодателите професии средното ни професионално образование подготвя малко (под 1% от приема) или изобщо не подготвя кадри. Изводите са от доклада "Професионално образование и пазарът на труда" на Института за пазарна икономика (ИПИ) за 2024 г., който беше публикуван на 4 февруари.

Професионално образование се предлага във всички 28 области в България, а приемът през последните години представлява близо 60% от всички ученици. Целта му е да обвързва пряко учениците с пазара на труда, като подготвя кадри и осигурява реализацията им.

Завършилите професионално образование представляват една трета от работната сила сред населението на възраст 15-64 г., сочи докладът. През учебната 2024/2025 г. план-приемът в осми клас в професионалните гимназии е за над 36 хил. ученици, тоест 59% от общия прием в средното образование. В тях тази година се преподава по 142 професии в 14 направления. Най-много са учениците, изучаващи:

Професионалното образование е загубило имиджа си и това си личи и по състезателните балове, с които профилираните и професионалните гимназии приемат осмокласници, коментира старши икономистът в ИПИ Зорница Славова пред "Нова телевизия". По думите ѝ кадрите с професионална квалификация взимат много по-добри заплати от завършилите средно образование без такава.

Заявените потребности от кадри с професионална квалификация за следващата една година са най-вече в направленията "Архитектура и строителство", "Техника" и "Производство и преработка". Те формират над 60% от бъдещото търсене на специалисти. В същото време приемът по тези три направления в осми клас в професионалните гимназии е с дял от 36% от общия прием.

Несъответствието между нуждите на пазара на труда и предлаганите професии и броя на обучаваните по тях е много видимо при строителите. Това е професията с най-високата потребност за бизнеса, с дял от 15% от всички търсени специалисти, на фона на който приемът е едва 0.2% от започналото обучение. Потребностите от шивачи и машинни оператори формират по над 6% от заявените места, докато в професионалното образование те представляват по 0.3% от приема.

Сравнително голямо съответствие има само при професиите на готвачите, строителните техници и графичните дизайнери.

Докато в областите Шумен, Кърджали и София приемът в професионалните гимназии е под 50%, в Монтана и Враца той надхвърля 70% през 2024/2025 година.

Сред специалностите с най-високия прием по области се открояват професиите готвач (например в Кюстендил и Враца), ресторантьор (например в Сливен и Велико Търново), техник на транспортна техника (например в Пловдив и Шумен), икономист-информатик (например в Пазарджик и Търговище) и дизайнер (например във Варна и Русе).

Според доклада в Благоевград работодателите търсят оператори в дървообработването, а професионалното образование предлага икономист-информатици. Във Варна се търсят асистенти на лекарите по дентална медицина, а училищата предлагат дизайнери. Във Враца се търсят шивачи, а се предлагат готвачи. Най-много готвачи се обучават и в Хасково, въпреки че там се търсят предимно строители.

През тази учебна година в дуална форма, или учене чрез работа, се обучават едва 9% от учениците в професионалните гимназии. Малко над 3 хил. (от общо над 36 хил.) ученици са започнали професионалното си образование в дуална форма в 55 специалности (от общо 148).

В деветте специалности с прием над хиляда ученици дуалното образование обхваща едва 6% от тях. Така например от общо 3 хил. учащи за готвачи и ресторантьори само 200 са в дуална форма. Най-много са учениците в дуална форма в специалностите "Електротехник" (299, или 1/3 от всички в тази специалност), "Техник на транспортна техника" (234, или един от всеки осем в тази специалност) и "Машинен техник" (234, или близо 2/3 от учащите).

В пет специалности целият план-прием е в дуално обучение, но става въпрос за специалности с много малък брой за прием - "Текстилен техник" и "Десенатор на текстил" (съответно 26 и 52 ученици в Сливен), "Техник-технолог по експлоатация и поддържане на хладилна и климатична техника в хранително-вкусовата промишленост" (26 ученици в Пловдив), "Техник по железопътна техника" (61 ученици) и "Оператор в минната промишленост" (13 ученици).

Институтът за пазарна икономика препоръчва няколко мерки за подобряване на връзката между професионалното образование и пазара на труда. Според експертите трябва задължително да се проследява приложението на придобитата професионална квалификация от завършилите, да се намали приемът за професии, за които няма търсене на пазара на труда, и съответно да се увеличат местата за професиите, от които бизнесът изпитва нужда. Сред препоръките е също да се въведе по-широко отраслово образование с акцент върху езиковото и технологичното образование, да се разшири обхватът на дуалното обучение и др.