- Изгубих им броя, но поне за десети път съм в станата ви...

- Да, много силно. В София съм по повод премиерата на книгата ми и приятелите от българския офис на Американския еврейски комитет разшириха програмата ми отвъд това събитие със срещи с президента Румен Радев, няколко министри, кмета на София.

- От една страна, винаги съм свързвал България в посткомунистическия период като едно в значителна степен безопасно и гостоприемно за малката си еврейска общност. Продължавам да вярвам в това.

Бях много изненадан и озадачен от проучване на правозащитната организация Antidefamation League (ADL), които, доколкото си спомням, бяха поставили България в класацията си за антисемитизъм на 66-о място в света (под номер едно е най-толерантната държава), само няколко позиции преди Иран. Не съм запознат с методологията на това проучване, но ми е много трудно да повярвам, че България е толкова ниско, когато е едно от най-сигурните места за евреи в Европа. Още по-шокиращо е поставянето на България в "зоната на статистическата грешка" заедно с Иран - страна, която смятам за най-големият източник на антисемитизъм в света. Нещо се е объркало там.

- Половин век съм в дипломацията, посетил съм почти всички държави, а тези в западния свят - доста често, и отново ще кажа, че не смятам България за източник на тревога за евреите, нито за отношенията с държавата Израел. Напротив, на двустранно ниво в София хората, с които се срещам, говорят за Израел като за стратегически партньор.

Това, което Израел демонстрира като поставени цели, военни способности, разузнаване, издържливост на обществото и страната, предизвикват засилен интерес в България и не само. Десетки държави - публично или не - казват, че имат какво да научат и да получат от Израел.

За антиционизма и антисемитизма - много преди 7 октомври вярвам, че тези, които отричат на други народи правото на самоопределение и суверенитет, изразяват не просто политическа гледна точка, има нещо по-дълбоко. Защото, на първо място, връзката на евреите със земята не е от вчера. Не са много примерите по света за толкова силна връзка. Тя започва от библейските времена, за нея пише в юдейската част на Библията и знам, че в предимно християнска страна като България разбират, че без тази еврейска връзка днес нямаше да има християнство. Иначе историята на Исус Христос щеше да бъде смятана за фалшива новина.

Тези, които не оспорват легитимността на други държави, повечето от които са родени в насилие и конфликти, но оспорват тази на Израел и правото му да съществува, за мен повдигат въпрос "Какво в действителност се случва?" Израел е единствената държава в света, в която евреите са мнозинство от населението. Това е и връзката между враждебността към такава държава и евреите, трудно ми е да го мисля по друг начин.

- Едва в началото на управлението му сме, а и не мога да говоря от позицията на човек с лични впечатления за надигане на антиамериканизъм. Да, чета какво се пише по социалните мрежи, но честно казано, картината по света е доста по-сложна от това.

В значителна част от арабския свят, например, където имам дългогодишни връзки и стари приятелства, ликуваха, че Тръмп спечели изборите. Едва прикриваха разочарованието си от президента Джо Байдън и ентусиазма си, че Тръмп се завръща в Белия дом.

Времето, действията и резултатите ще покажат дали скептицизма, критиките и цинизма към президента Доналд Тръмп са основателни или погрешни.

През 2017 г., когато дойде на власт, гледаха на него като на политически Клузо (бел.ред. - прочутият детектив от филмова поредица за розовата пантера Пинко), като на напълно неподготвен да свърши нещо като хората. И все пак той постигна Аврамовите споразумения, които са нещо забележително. За 4 години утрои арабските страни, които са в мирни отношения с Израел, а това не е лесна задача.

Той заслужава уважение за това, както и повече любопитство, отколкото критики, за това, което предстои в района. Факт е, че при неговия мандат беше разширен кръгът на мира, бяха 2, след това станаха 6 арабски държави в него. Възможно е сега да подсили американската военна и сдържаща сила. Да видим дали ще отправи сериозно предизвикателство към Китай.

Не съм обвързан с никоя партия и съм независим [от администрацията], но не искам от първия ден да се включа в хора на критиците, който пее: "О, Боже мой, следващите 4 години ще бъдат катастрофа!".

- Да, те са подложени на най-голямото изпитание досега - ще оцелеят ли... и в каква форма? Днес, 16 месеца след тази трагедия, имаме отговор - те са живи и не само оцеляха, а продължават доста солидно напред. Ако имаше някакво колебание в столиците в района, то беше заради шока, че Израел беше хванат неподготвен на 7 октомври.

Да си припомним как се родиха Авраамовите споразумения - не във времето на Тръмп, а в някакъв смисъл непреднамерено заради президента Барак Обама. Той изненада, шокира и предизвика стрес в няколко сунитски арабски държави, когато станаха публично достояние преговорите с Иран и особено, когато на 14 юли 2015 г. бе обявена т.нар. сделка за иранската ядрена програма (JCPOA). По политическата Скала на Рихтер това предизвика за тях земетресение от 9 степен, вълни от шок в Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства, в Бахрейн и Египет.

Те винаги бяха възприемали САЩ като защита срещу иранска шиитска агресия и експанзия. Мароко - толкова далеч от конфликта - експулсира ирански дипломати заради намесата им във вътрешните работи на кралството. Когато видяха тази трансформация в мисленето на Америка, се запитаха "Щом не можем да разчитаме на "чадъра" на американската защита, към кого да се насочим?"

И, може да изглежда необичайно, по списъка от A до Z това не беше Албания или Ангола, нито Замбия или Заир. Не беше и нито едно от страните в Европа. Единствената в списъка, която разполагаше с това, от което те чувстваха, че имат нужда - политическа воля да се изправят срещу Иран, военни способности да противостоят на Иран, разузнаване, което разбира и противостои на Иран - единствената, отговаряща на тези критерии, беше Израел.

Мисля, че тогава се роди концепцията не конкретно за Авраамовите споразумения:

1. Тези държави - Бахрейн, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства - не граничат с Израел.
2. Уважават силата и то не просто военната сила на Израел, а иновативността, технологичите предимства, защото вижте оръжията на XXI век - ако не разбирате изкуствения интелект, не сте готови за сраженията на този век.
3. Известни саудитци заявиха, някои от тях го направиха публично като принц Бандар бин Султан ал Сауд, дългогодишен посланик във Вашингтон, че на палестинците не може да се разчита да постигнат мир. Защото всеки път, когато им се отправя предложение, каза той, палестинците казват "Не". И когато после се върнат и го сграбчат, вече е късно. Защото историята много рядко дава втори шанс, да не говорим за трети.

Лично съм чувал в Рияд и Абу Даби растящото разочарование от факта, че не просто палестинците не желаят да сключат мир, но и има моменти, когато връзват ръцете на арабски държави, които имат други интереси отвъд палестинския въпрос. Те са загрижени за Иран, за ядрените му възможности, за бъдещето си след петрола, за климатичните промени... И кой е естественият им партньор по всичко това? Израел.

Администрацията на Доналд Тръмп сглоби всичко това и постигна, бих казал, нещо историческо. Но корените бяха в завоя преди това в американското отношение към Иран и баланса на силите в района.

- Очевидно тогава бях в София и не съм бил част от дискусиите преди изявлението на президента. Но се започва с разбирането, че президентът Тръмп не мисли традиционно или конвенционално в политическия смисъл. Много държави залагат на това във външната им политика да има продължаване на основната линия, но изобщо не е така с него.

Той е - и се гордее с това - че е мислител, който разрушава обичайните граници и правила. Фактът, че "експертите" са шокирани само подсилва убедеността му в този начин на мислене. Защото той не разполага с много време, както и с доверие в установената бюрокрация и има пристрастност в потвърждаването [на решения], продължаваща година, след година.

Когато той погледне на Газа, вярвам, че си е казал:

Защото на терен в Газа нищо няма да се промени. Там е вкоренена не просто "Хамас", а радикализирането на населението, което изобщо няма изведнъж да се промени просто заради спирането на огъня.

Затова аз, който идва извън това политическо пространство, извън средата на традиционните институти и групи от експерти, няма да ги слушам. Ще мисля различно, дръзко. Ще ми се присмиват, ще ме критикуват тези дипломати бюрократи, но това само потвърждава, че съм на прав път."

Казваха ми, че Авраамовите споразумения няма да станат. През декември 2016 г., последните месеци на президента Обама, в института "Брукингс" говори държавният секретар Джон Кери и пред голяма публика от експерти той си зададе въпрос "Може ли Израел да сключи отделни споразумения с арабски държави без да е решил палестинския въпрос?" И си отговори с "Не", като го повтори четири пъти за да подчертае колко категорично вярва в това.

Когато чуете Доналд Тръмп на 4 февруари да вади просто от никъде невероятна идея за Газа, вярвам, че това е неговата реакция към всички като Джон Кери по света. Такива като него в САЩ доминираха в Съвета за национална сигурност, Държавния департамент, големите институти, водещите университети... А Джон Кери грешеше, грешеше, грешеше, грешеше. Четири пъти.

Доказателството са Обединените арабски емирства, Бахрейн, Мароко и Судан.

Сега казва, че Америка ще управлява, ще възстановим, а хората пак се смеят. Не знам дали това е достатъчно обмислено, но ме питате не за моето мнение, а как го обяснявам. И го обяснавам с подхода на Доналд Тръмп към глобални проблеми със собствения си маниер - да нарушава правила, да се държи почти анти-вашингтонски, против "експертите" по света.

- Научил съм се да казвам "никога не казвай никога", но в обозримо бъдеще, ако не е мъртва, със сигурност е на животоподдържащи системи.

Твърде често терминът "две държави" се използва за предложение, което не е достатъчно проучвано и изпробвано. И се превърна в "куца" фраза и символ на морална позиция - "аз съм за двете държави, значи съм за мир, симпатизирам еднакво на двете страни, значи съм човек с високи морални стандарти".

На теория две държави може да са съвсем смислено решение. Реалността е, че с Резолюция 181 на ООН от от 1947 г. - някои дори казват от 1937 г. с Комисията Пийл (бел.ред. - първата, разгледала идеята за две държави в протектората Палестина) - на масата за преговори бяха слагани няколко такива предложения. Всичките се провалиха по една и съща причина - посочената от саудитския принц Бандар - едната страна винаги казва "Не!".

Не може да се говори за две държави без контекст. Махмуд Абас (бел.ред. - президентът на Палестинската автономна власт в Рамала) не е бил в Газа от близо две десетилетия! Ако "Хамас" и автономната власт са във война от много години, как точно ще реализирате "двете държави"? Ако "Хамас" не само доминира мисленето на населението в Газа, но и е сериозна заплаха за управлението на властта на Западния бряг, как си изобщо си представяте Израел или който и да е да скочи в неизвестността заради нечии "високи морални стандарти"?

Те заплашват самото съществуване на държавата Израел - а аз бих добавил и съществуването на Йордания - и да настояват за две държави хора извън района означава, че те разбират от география, топография, повтарят клишета... Но знаете ли колко е голям Израел? Колкото Уелс. Можете ли да намерите Уелс на картата? Ако говорим с континенталните стандарти на Европа, то Израел е не повече от две трети от Белгия.

Да се играе със суверенитета на независима държава като Израел в името на моралността, е много погрешно в реалния свят.

- Разбира се, че Израел не е идеална държава. Прекарал съм 50 години да работя за Израел и се гордея с това, но никога не съм го защитавал, твърдейки, че е идеален. Не съм попадал и на идеална страна по света, включително САЩ. Но има добри държави, мирни и уважаващи и защитаващи демократичните ценности и поставям Израел сред тях. Политиците грешат навсякъде, в България, САЩ и Израел.

Решението? Много ми се иска да дам отговор с една дума. Но почти 77 години след раждането на Израел през 1948 г. нямам такава.

Мисля, че фокусът трябва да е върху задълбочаване и разширяване на Авраамовите споразумения, да бъдат убеждавани палестинците, че Израел никъде няма да изчезне и не е временно явление или "кръстоносна инвазия", която един ден ще бъде изтласкана. Илюзията в част от арабските страни и палестинците, че някак си Израел може да бъде "премахнат като раково образувание от тялото на Близкия изток", трябва отново и отново да бъде разсейвана. Израел, от своя страна, трябва да бъде гъвкав и да реагира бързо, а не да чака да се случи следващият 7 октомври или на хоризонта да се появи следващият Ануар Садат.

И може би - няма невъзможни неща - ще се появи палестински лидер, който действително осъзнава, че тези преди него (или нея) са водили палестинците по път без изход. Можеха да имат държава през 1947 г., можеха да я направят просперираща и да изградят връзки и партньорства, които да започнат да наподобяват Общността за въглища и стомана, от която се роди Европейският съюз. Продължавам да вярвам, че един ден може да видим нейо копие в района, изградено върху енергията, околната среда, общественото здраве, иновациите и един ден тя да включва Израел, Йордания, ОАЕ, Бахрейн, Саудитска Арабия, може би и държави от Източното Средиземноморие като Гърция и Кипър - и дори Турция... И защо не и палестинците?

Този лидер трябва, от една страна, никога да не позволява да се повтори 7 октомври, а от друга - да не си затваря очите пред промените в района към нещо добро. Историята показва, че е възможно - кой би си помислил, че след толкова войни Египет ще е първата арабска държава, признала Израел?

- Не, би било твърде елементарно заключение. В следващите 2-4 години ще се променят правилата - поне така изглежда, погледнато от Вашингтон - но мнозина в САЩ настояваме страната ни да има глобална водеща роля. Няма да изчезнем от света в следващите 2-4 години. Да не бързаме със заключенията, да не си затваряме очите какво следва и никога да не забравяме, че в историята 2-4 години са само миг. САЩ никъде няма да изчезват.