Балтийските страни прекъсват днес десетилетни връзки с руската енергийна мрежа
Балтийските държави са готови да прекъснат връзките си с руската електропреносна мрежа, които датират от 50-те години на миналия век, и вместо това да се интегрират допълнително с Европейския съюз, докато предполагаем саботаж на подводни кабели стимулира усилията за укрепване на регионалната сигурност.
Естония, Латвия и Литва ще прекъснат връзката си от съвместната IPS/UPS мрежа рано в събота и, след последни тестове, ще се синхронизират с мрежата на ЕС в неделя.
Плановете за отделяне от руската мрежа, обсъждани от десетилетия, набраха скорост след анексирането на Крим от Москва през 2014 г. Трите държави са похарчили близо 1.6 млрд. евро (1.66 млрд. долара) от 2018 г. насам, до голяма степен използвайки средства от ЕС, за да надстроят мрежите си и да се подготвят.
За Русия отделянето означава, че нейният ексклав Калининград, разположен между Литва, Полша и Балтийско море, ще бъде отрязан от главната мрежа на Русия, оставяйки я да поддържа енергийната си система сама.
Москва също трябваше да похарчи 100 млрд. рубли (1.03 млрд. долара) за подготовка, включително изграждането на няколко газови електроцентрали. "Взехме всички мерки, за да осигурим непрекъсната и надеждна работа на нашата електроенергийна система", каза говорителят на Кремъл.
Страните отдавна разчитат на своя бивш имперски господар Русия да контролира честотите и да стабилизира мрежите, за да избегне прекъсвания. Но през 2022 г., след нахлуването на Москва в Украйна, и трите републики - твърди поддръжници на Киев - направиха първата голяма стъпка в преминаването към ЕС за енергия, като спряха покупките на ток от Русия.
Украйна се надява да се присъедини към ЕС и НАТО, стъпки, които балтийските страни предприеха през 2004 г. "Отделянето от Русия не ни прави уязвими. Напротив, това ни прави по-сигурни", каза министърът на енергетиката на Литва Зигимантас Вайчунас пред "Ройтерс".
| "В моменти като тези заплахите не намаляват. Трябва да се очакват. Подготвяме се за всякакви събития, до най-радикалните сценарии. И имаме планове да управляваме всеки риск." |
Районът на Балтийско море е в състояние на повишена тревога след прекъсвания на захранващи кабели, телекомуникационни връзки и газопровода между Балтийските страни и Швеция или Финландия. Смята се, че всички са причинени от кораби, влачещи котви по морското дъно след нахлуването на Русия в Украйна.
Подводната електропреносна връзка Estlink 2 между Естония и Финландия беше прекъсната през декември от това, което Финландия каза, че е котва на танкер, превозващ руски петрол, което предизвика покачване на цените на електроенергията. Русия отрича да е замесена.
Отделянето от Русия прави балтийските страни още по-зависими от подводните връзки между тях.
"Основното безпокойство е увреждането на инфраструктурата. Тук се крият рисковете и това е най-лошият сценарий", каза анализаторът на ICIS Стефан Константинов.
| Връзките на балтийските страни с руската мрежа, които датират от 1956 г., означават, че Русия стабилизира и поддържа тяхната съвместна енергийна система и че те могат, ако е необходимо, да купуват енергия от руски въглищни или газови централи. Тази предпазна мрежа се премахва. |
За ЕС това също означава, че неговата мрежа ще трябва да поеме всички смущения в балтийските страни, които все още разчитат на внос на електроенергия чрез три подводни връзки с Швеция и Финландия, както и надземна връзка с Полша.
"Връзката между Полша и Литва е изключително важна... ние я защитаваме на всяка цена", каза говорител на полския мрежов оператор PSE пред "Ройтерс". "Преди няколко години се тревожехме само за падането на дървета върху електропроводите. След подозрителните повреди на морските кабели всичко е различно."
Инцидентът с Estlink 2 накара регионалните правителства да преразгледат сигурността на енергийната инфраструктура в балтийските страни, каза Вайчунас от Литва пред "Ройтерс". Полша и балтийските страни разположиха военноморски сили, елитни полицейски части, патрулни лодки и хеликоптери за повишаване на сигурността. Литовските военни започнаха учения за защита на сухопътната връзка с Полша.
- НАТО засили присъствието си с фрегати, самолети и военноморски дронове.
Повредата и на двата останали подводни кабела ще принуди балтийските страни да рестартират своите остарели и скъпи инсталации за газ и шистов петрол, които до голяма степен не работят от години.
Анализаторите казват, че това може да тласне цените на електроенергията до нива, невиждани след нахлуването в Украйна, когато цените на енергията скочиха.
- Литовският мрежов оператор Litgrid каза, че всички големи балтийски електроцентрали ще трябва да продължат да работят, ако подводните връзки бъдат принудени да бъдат изключени.
- Това може да накара цените на базовото захранване да скочат до 200-500 евро за мегаватчас от сегашните 70-100 евро, изчислиха комунални компании и анализатори.
"Няма да се окажем без електричество, но (прекъсванията на подводната връзка) биха поставили определени предизвикателства и за потребителите, и за индустрията", каза президентът на Латвия Едгарс Ринкевич пред "Ройтерс".
- Във вътрешен план трите държави са заети с планирането на плавен преход към мрежата на ЕС.
Министерството на енергетиката на Литва каза пред "Ройтерс", че е изготвило планове за действие при извънредни ситуации, според които някои големи потребители на енергия, като фабриките, могат временно да бъдат изключени от мрежата в случай на недостиг на ток, за да се поддържат основните доставки.
Демонстрация на общественото безпокойство около смяната е, че продажбите на дизелови електрогенератори са се увеличили десетократно в Естония през януари, съобщи общественият оператор ERR.
"Много малко вероятно е да възникнат прекъсвания, но за всеки случай бъдете готови да останете без електричество за кратки периоди", каза естонското правителство.