Достатъчно бе в предизборната си кампания Доналд Тръмп често да повтаря, че ще спре руската агресия за 24 часа, за да убеди на другия край на света 26% от българите, че при него мир в Украйна ще е много по-лесно постижим. Без да са чули нито една подробност от някакъв негов план още 15% казват, че е малко по-вероятно това да се случи.

Никоя друга европейска държава от анкетираните 14 през ноември 2024 г. не показва такава убеденост. Близо са унгарците (17% и 28%), румънците (14% и 22%) и нямащите право да губят надежда украинци (4% и 32%).

Българите отстъпват съвсем малко на унгарците, управлявани от най-проруския лидер в ЕС, в подкрепата си (47%) за идеята ЕС да притисне Киев да преговаря без предварителна покана за членство в НАТО след години. Само 9% в България застават зад призива украинците да се сражават докрай за родината си - най-ниският показател сред анкетираните държави.

Данните са от международно проучване "Трансатлантически здрач: Европейското обществено мнение и дългата сянка на Тръмп" в 11 държави членки на ЕС плюс Украйна, Швейцария и Великобритания, проведено от агенциите YouGov, Datapraxis и Norsta в седмиците веднага след изборната победа на Доналд Тръмп на 5 ноември 2024 г. То е по поръчка на Европейския съвет за външна политика и е публикувано днес, като "Дневник" се запозна с резултатите предварително.

От данните се вижда още, че в България не гледат на САЩ като на съюзник, а най-много като на партньор, от когото се нуждаят и с когото трябва да си сътрудничат стратегически.

Това е по-скоро в очертаващата се тенденция в Европа към повече прагматизъм - вместо някакъв възторг или отрицание - в отношението към САЩ на Доналд Тръмп. Това е и подход, който в повечето държави събира значително мнозинство подкрепа.

В своя анализ съавторите и експерти по външна политика Яна Пулиерин, Артуро Варвели и Павел Зерка отбелязват, че европейските лидери трябва да се примирят с факта, че има застрашаващи различия между ЕС и САЩ, и че Европа би била в най-добра позиция да заложи на прагматизма в отговор на едностранните амбиции на Вашингтон.

Но авторите на доклада по проучването предупреждават, че икономическия и социален ефект от евентуални американски мита и други политики срещу Европа, може да удари точно избирателите на крайно десни и националистически партии, радващи се на победата му и на вниманието на Илон Мъск. Ентусиазмът им може бързо да се охлади.

В случая с България има още една особеност - няма толкова пропутинска държава сред анкетираните. Запитани какво е Русия за ЕС, 16% се спират на отговора "съюзник, с когото споделяме общи ели и ценности". Това е с почти 50% повече от смятащите САЩ за съюзник. Още 41% казват, че е "необходим партньор" страната, която нападна свой съсед с най-мащабната военна кампания от Втората световна война насам и е причина за гибелта и раняването на над милион и половина души от двете страни.

Само за около половин година през 2024 г. българите, допускащи, че украинците може да победят, са намалели с над две трети - от 13% през май на 4% през ноември. С около 60% повече са станали убедените в руската победа - от 16% на на 27%. Малко се е увеличила основната група - от 46% на 50%, вярващи, че решението е в компромис между Киев и Москва.

За анкетираните българи подобен сценарий вероятно изглежда съвсем естествен, след като общо 56% смятат, че и Украйна носи вина за това, че са я нападнали (12% обвиняват единствено Киев и още 17% казват, че властите там носят по-голямата част от вината).

Авторите заключават, че европейците трябва да очакват да се изправят пред стратегически, икономически и политически предизвикателства от политиката на президента на САЩ "Америка на първо място" и да осъзнаят, че интересите между техните два бряга все повече се разминават.

В този нов свят Европа ще трябва да се изправи, да посрещне кризата на доверието в своето глобално влияние и да се справи с многобройните си пропуски по прагматичен и творчески начин. За да се ориентира в този сложен пейзаж, сътрудничеството между неговите оптимистични за ЕС и по- прагматични лагери ще бъде от решаващо значение, пишат Пулиерин, Варвели и Зерка.

Само че, не може да се каже, че българите са особени оптимисти за бъдещето на Европейския съюз. От анкетираните държави те са отчетливо най-големите песимисти с елементи на фатализъм: всеки четвърти (24%) смята, че след 20 години съюзът ще е изчезнал, а още 28% - че е доста вероятно да се е разпаднал (заедно това са 52%).

Констатациите показват, че новата администрация на Тръмп може да има възможност да противопостави европейците по ключови въпроси. Европейските лидери ще трябва да се подготвят и, когато е необходимо, да са готови да се пазарят, се посочва в доклада.

Авторите смятат, че трябва сериозно да се обмислят възможностите за гъвкаво сътрудничество между тези, които желаят и са готови да действат заедно. Например Германия, Франция и Полша вече проучват нови дипломатически формати, като Полша се доближава до скандинавските страни и Великобритания в нещо, което изглежда като намерение да създаде коалиция от сили, насочена към поддържане на военните усилия на Украйна срещу Москва.

Въпреки това те предупреждават, че лидерите ще трябва да внимават да не ускорят фрагментацията на блока.

Има тънка граница между прагматичния междуправителствен подход и безгрижната маргинализация на институциите и процесите на ЕС. Тези формули трябва да подкрепят ролята на ЕС, а не да я заменят, пишат авторите. Най-важното е, че отделните национални лидери трябва да устоят на изкушението да установят привилегировани отношения с Тръмп за сметка на други европейски съюзници, и вместо това да се съсредоточат върху преговорите и да подходят към алианса от търговска гледна точка, заключават те.