Паралелен прием в гимназиите с неясния мотив "особени случаи" и подпис от министъра на образованието се извършва всяка година напълно законно. Основание дава текст от наредба, която не разяснява кои случаи са особени и защо при тях могат да бъдат заобиколени класиранията, които пресяват всички останали ученици на база резултатите от националните външни оценявания за прием след 4. и 7. клас.

Ограничаване на тази практика планира Министерството на образованието и науката (МОН), което публикува на 14 май за обществено обсъждане проект за промени във въпросната Наредба 10 от 2016 г. за организацията и дейностите в училищното образование. Една от тях изменя чл. 107а, ал. 6, която сега отваря вратата за прием на деца над утвърдените за целта бройки в гимназиите. (Колко са те за текущата учебна 2024/2025 г. и в кои гимназии са били прехвърлени може да видите по-долу в текста.)

Предложението цели да сведе тази практика до прием единствено на ученици от чужди държави, които в годината на преместването им са завършили успешно съответния клас. Както и досега, става въпрос за ученици от 5. до 12. клас. Това преместване може да бъде извършено след разрешение от министъра на образованието по мотивирано предложение на директора на приемащото училище и след становище на съответния началник на регионално управление на образованието.

Наредбата изисква министърът да даде разрешението си след положително становище от комисия в състав, определен от него. Тя включва трима експерти от МОН, един представител на Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) и трима представители на юридически лица, осъществяващи дейност в сферата на училищното образование.

В мотивите си до Министерския съвет за предложената промяна в наредбата министърът на образованието Красимир Вълчев пише: "С оглед на факта, че няма дефиниция на понятието "особен случай" и всеки отказ може да се възприеме като дискриминационен, се наложи да се ограничат случаите на преместване, като се допусне комисията да разглежда само случаи на ученици от училища на чужди държави, които в годината на преместване успешно са завършили клас, съответстващ на изискващия се завършен клас за продължаване в следващ клас от българската образователна система".

Проектът за промени в наредбата запазва втората хипотеза, при която сега се провежда прием при "особени случаи" - когато в паралелката има свободни места (чл. 106, ал. 3) и след разрешение от началника на регионалното управление на образованието на територията на приемащото училище.

Колко деца са били прехвърлени на основание сега действащия чл. 107а, алинея 6 от Наредба 10 през текущата учебна 2024/2025 г. попита "Дневник" МОН по Закона за достъп до обществена информация. В отговора си от министерството пишат, че общият брой на преместените без класиране през текущата учебна година е 357. Той включва и пристигналите от чужбина деца, а също - върнатите в клас отпаднали ученици, уточняват от министерството.

За учебната 2024/2025 г., за която са данните, заповедите е подписвал бившият министър на образованието проф. Галин Цоков.

От всички повече от половината прехвърлени са в София - 181. На второ място е Пловдив с 30 деца. Следват Благоевград (19), Варна и Стара Загора (по 17), Хасково (12), Бургас и Разград (по 11), София област (10), Русе (9), Пазарджик (8), Плевен и Кърджали (по 5), Велико Търново (3), Видин, Враца, Кюстендил, Търговище, Силистра и Перник (по 2), Добрич, Ловеч, Монтана, Сливен, Смолян, Шумен, Ямбол (по едно).

Разминаване с тези данни има в предоставените от Министерството на образованието и науката след подобно запитване на народния представител от "Продължаваме промяната - Демократична България" Иван Белчев. Според отговора до него от проф. Галин Цоков, предоставен от Иван Белчев на "Дневник", преместените на основание чл. 107а, ал. 6 през същата учебна 2024-2025 г. са 471.

Депутът е поискал информация не само за тази, а за пет учебни години и от данните е видно нарастване в пъти на броя случаи. През 2020/2021 г. прехвърлените ученици са били 120, година по-късно (2021/2022) - 173, през 2022/2023 г. - 363 и след 12 месеца (2023/2024 г.) скачат на 432.

Тогавашният министър Цоков твърди в писмото си до Иван Белчев, че "основните причини" за преместванията са: връщането на отпаднали деца в училище; промяна на адреса от друго населено място и от чужбина в България; здравословни; логистични (свързани с финансови затруднения при пътуване от едно населено място в друго); социални (затруднения при заплащането на такси в частните училища) и преместване на близнаци в една паралелка.

Той описва и пътя от едно към друго училище при "особени случаи". Той започва с подаване на заявление от ученика или родителите му с приложени документи, доказващи "особен случай", до директора на приемащото училище. След това този директор праща мотивирано предложение до министъра на образованието чрез началника на съответното регионално управление на образованието (РУО). В съгласие с тях началникът прави мотивирано предложение до министъра, а експерти в отдел "Организационни дейности" на МОН разглеждат документите в контекста на въпроса има ли място за още едно дете в училището, т.е. преценяват физическата среда, и дават предложение на министъра на одобри или отхвърли искането.

Иван Белчев пита и за прехвърлените ученици по друг текст от наредбата, който разрешава надвишаване на максималния брой на децата в паралелка (т.е. 26) при смяна на адреса в друго населено място, наличие на бройка в училището и класиране в изпращащото училище след изпити в 4. или 7. клас. В този случай записването е със заповед от директора след разрешение от министъра за завишаване броя на учениците в паралелката и съгласуване с началника на РУО. Не се изисква разрешение на министъра, когато приемащото училище е единственото в населеното място. Тези случаи през текущата учебна 2024/2025 г. са 204, а през 2020/2021 г. са били 140.

Нормативният текст разрешава преместване на ученици от 5. до 12. клас над утвърдения държавен план-прием. През този период учениците преминават през три външни оценявания - след 4., 7. и 10. клас.

Чл. 107а поставя следните условия за това: смяна местоживеенето в друго населено място, наличие на капацитет в приемащото училище, прием по законния ред в училището, от което ученикът идва, бал от изпитите равен или по-голям на минималния за прием в съответната паралелка в 5., 8. или 11. клас. Алинея 6 заличава тези и други условия.

Концентрация на подобни практики през годините е била установявана в Софийската математическа гимназия - едно от училищата за прием в които "битката" започва още от първите класове и минава през години на частни уроци.