В България често се говори за началото на реформа, но трудно може да се проследи докъде е конкретното й изпълнение. Понякога обещаното се провлачва във времето, обрасва в детайли и поправки на поправките, докато не се стигне до момента, в който се отменя с ново законодателство. Или нова политическа оценка. А понякога всичко остава написано на хартия и пропада заради нестабилна политическа обстановка.

Каква ще е съдбата на основните моменти в реформа в осиновяването е въпрос, чийто отговор е по-скоро обвит в мъгла.

Дългоочакваните промени, които трябваше да улеснят процеса по осиновяване и чието начало трябваше да бъде в началото на януари тази година, се отлагат поне с две години. Трудно е да се предположи отсега дали това време ще стигне, за да може да се въведат напълно идеите, включващи единна информационна система и портал. Другият критичен момент, който все още не е уреден, е предвиждането неправителствени организации да са посредници при установяването на контакт между осиновените и техните биологични родители.

Официално причините за отлагане са липсата на предварително заложени средства, нереалистични срокове и непълноти в законодателството. Отлагането ще е с минимум две години, става известно от преходните и заключителните разпоредби на законопроекта за бюджета.

Представители на организации споделят пред "Дневник", че не е изяснено дали и след изтичането им системата на осиновяване ще е готова за промените. Липсата на обучения, недостатъчният брой психолози и други аспекти водят до заключението, че добрите намерения може и да останат задълго само на хартия.

За институциите, които трябва да водят реформата, тя е преждевременна, с липса на финансова обосновка и с необходимост от още законодателни промени. За вносителите на предложенията, заложени в Семейния кодекс, и окончателно приети през декември 2023 година - институциите се опитват да прехвърлят отговорността към парламента. А за над 1000-та чакащи да бъдат осиновени и бъдещи осиновители нищо не се променя - процедурата се движи по старите правила.

Единствената промяна, влязла в сила, която се изпълнява ефективно, е възможността за по-лесно разкриване на тайната на осиновяването. Данни на Софийския градски съд, предоставени на "Дневник", показват значително увеличение на исковете след приемането на измененията, а адвокат, занимаващ се с такива случаи, казва, че процедурата наистина преминава много по-лесно.

Промените в Семейния кодекс, внесени от депутатите Деница Сачева (ГЕРБ) и Христо Петров - Ицо Хазарта, от "Продължаваме промяната-Демократична България" предвиждат:

Въвеждането на национална информационна система, която да дава възможност както за електронно кандидатстване, така и възможност на всички, които са кандидатствали, да проверяват какво се случва с техните документи. В нея трябва да се съдържа информация за всички кандидат-осиновители, за да може да се направи най-добрият подбор.

Към момента желаещ да осинови подава писмено заявление до Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) по постоянния си адрес. В срок от три месеца след това се извършва проучване на кандидатите и при позитивен отговор, те се вписват в регистър на осиновителите. Този регистър е към съответната дирекция за социално подпомагане. Идеята за единна система беше да се осигури по-голяма прозрачност, както и за по-лесно осиновяване на желаещи от различни населени места. Сега това е възможно, но при подаване на документите, желаещите трябва да посочат изрично, че биха искали да кандидатстват за конкретна област.

Системата трябваше да бъде въведена от януари тази година. Още през август 2024 г. от социалното министерство заявяват, че това не е реалистично.

От една страна административните процедури, свързани с въвеждането на подобна система, са дълги и тромави. От друга, първоначално в бюджета на социалното министерство не са заложени средства за това. Оттам успяват да намерят финансиране чрез европейската програма "Развитие на човешките ресурси" (ПРЧР), в рамките на която е одобрена операция на стойност 5 млн. лв.

Това се разбира от отговор на парламентарно питане на служебния социален министър Иван Иванов до депутат от ГЕРБ Деница Сачева от август 2024 г. Пред "Дневник" от министерството коментираха в началото на февруари, че няма какво по-различно да кажат от описаното в парламентарния отговор.

За да може социалното министерство да бъде бенефициент по оперативната програма, трябва да разработи и подаде проект. През август реалистичният срок за одобряването му е най-рано 31 декември 2024 г. Видно от сайта на ведомството, срокът е променен на 31-и март 2025 .

Освен това, след като проектът бъде одобрен, а парите осигурени, трябва да бъде изготвена техническа спецификация, да се получи одобрение от Министерството на електронното управление (МЕУ), впоследствие трябва да бъдат обявени тръжни процедури за изпълнител и чак тогава да се мине към изпълнение на самия проект. Реалистичният, според социалното министерство, срок за това е поне 2027 г. По техни изчисления забавянията включват:

В промените в Семейния кодекс е предвидено неправителствени организации да могат да посредничат при установяването на контакт между осиновените лица и техните биологични родители. Това включва предоставяне на консултации и съдействие за подходящ начин на осъществяване на връзката.

Предвиждането беше посреднически функции да бъдат изпълнявани от специалисти, които провеждат обучения за кандидат-осиновители, като по този начин се гарантира тяхната компетентност и опит в областта.

Според Министерството на труда и социалната политика обаче измененията трябва да бъдат допълнени с нови законодателни промени. "С текстовете в Семейния кодекс не са уредени добре таксите за посредничество, както и органът, който да контролира посредниците. Не е предвиден и регистър на издадените разрешения за посредничество", отбелязват от социалното ведомство.

От министерството са публикували за обществено обсъждане наредба по темата, която урежда реда и условията за издаване и отнемане на разрешение за посредничество относно произхода на осиновени лица, както и други детайли и изисквания към организациите. Тя е публикувана в началото на януари 2025 г. с краен срок 13 февруари същата година. Видно от портала за обществени консултации на правителството по наредбата не са постъпили становища или поне не са публикувани.

В министерството смятат, че за промените ще са необходими и допълнителни законодателни изменения.

За вносителите на измененията отлагането на реформата не е фатално, но времето може да се използва за разработването на елементите, които биха забавили допълнително прилагането й.

Според нея трябва социалното министерство да върши паралелно работа по проекта и да излезе с ясно становище кои точно и какви да са законодателните промени, които са необходими за довършването на идеите. "Защото, ако става въпрос за окомплектоването на подзаконови нормативни актове, защо да се губи време?", недоумява тя.

Забавянето на реформата се посреща със смесени чувства и от представители на неправителствените организации. Според психолога Величка Дошева, която самата има дъщеря, осиновена преди 20 години, може би "ще бъде добре да се забави малко началото". Според нея системата не е подготвена за националната единна система, като липсват достатъчно кадри, които да посредничат на осиновени, както и такива, които са добре подготвени и да обучат други посредници.

Според представителите на неправителствените организации преди такива промени е добре да се направи оценка на това дали системата може да посрещне толкова голяма и сериозна реформа, както и дали има наличните кадри да се осъществи. Според Дошева ситуацията извън София е много по-различна и трябва да се подходи към спецификите.

С измененията отпадна изискването за "важни обстоятелства" в процедурата за достъп до данните за биологичните родители и се разшири кръгът на хората, които имат право да поискат разкриване на тази информация. Освен осиновения и осиновителите, към съда вече ще могат да се обърнат наследниците и съпругът, съответно съпругата, на осиновения. Това става с искане до окръжния съд по местожителство.

По думите му съдът се старае да съдейства. При един от случаите дори е бил предоставен телефон на биологичните родители. Петров казва, че преди промените, особено извън София, много често случаите са зависели от субективното разбиране на съдията.