Д-р Светла Петрова, образователен експерт: Ранното профилиране след 7-и клас засилва образователните неравенства
|
Д-р Светла Петрова е ръководител на звено "Изследвания и измервания" във Фондацията за образователна трансформация и експерт в Института за изследвания в образованието. Участвала е в разработването на политики, стратегии и програми в областта на училищното образование. Има богат опит като национален координатор на Програмата за международно оценяване на учениците (PISA) и Международното изследване на гражданското образование (ICCS). Има и дългогодишен опит в областта на педагогическите измервания, изследвания и оценка на политиките за образование и закрила на детето в Центъра за оценяване в предучилищното и училищното образование и в Държавната агенция за закрила на детето.
"Дневник" разговаря с д-р Светла Петрова по повод концепцията на Министерството на образованието и науката за промени в учебните програми.
Д-р Петрова, каква е оценката Ви за концепцията на образователното министерство за промени в учебните програми?
- Има няколко много важни съобщения, които концепцията дава на читателя. Първото е, че се признава необходимостта от промяна в целия комплекс, който осигурява образователният процес - учебните програми, оценяването и методите на преподаване.
На второ място, в концепцията се потвърждава компетентностно ориентираният подход в българското училище, който в момента е по-скоро формално деклариран, но не и реална практика. Концепцията констатира сравнително ясно изразен уклон към усвояването на знания, а не формиране на умения и задълбочено разбиране на концепции и идеи. Това е по-скоро проблем на преподаването, отколкото на учебните програми.
На трето място, концепцията посочва, че един от основните недостатъци на настоящата учебна програма и образователния процес като цяло е, че той не води до формиране на т.нар. мета компетентности. Обикновено с това понятие назоваваме способността за мета познание, т.е. за самоконтрол, самооценка, саморегулация. Признава се също, че настоящите учебни програми не стимулират развитието на умения за мислене от по-висок порядък, каквито са критичното и творческото мислене, решаването на проблеми и др.
Посочва се също, че разработването на новите учебни програми трябва да бъде последвано от процес на апробация (официално изказано одобрение на нещо, направено въз основа на проверка, изпитание - бел.ред.) и едва след това те да бъдат въведени поетапно в учебната практика. За мен това е заявка.
Аз приемам това твърдение по-скоро като заявка, че няма да се повтори практиката, която до момента е била широко разпространена, а именно - да се правят козметични промени на учебните програми, изразяващи се в буквално механично преместване на учебно съдържание от един клас в друг, без изобщо да се променя философията на учебните програми
Преди да започнем промяната на учебните програми обаче, трябва да си отговорим на два много важни въпроса:
- как искаме да изглежда българското училище след няколко години;
- какви трябва да бъдат целите на българското образование.
Ако погледнем първия въпрос, в момента българската образователна система има един много сериозен проблем. Тя не успява да осигури равен достъп до качествено образование за всички деца. Това ни го казват както всички международни изследвания, в които България участва, така и например одитният доклад за качеството на образованието на Сметната палата от миналата година. Това е големият проблем, който системата трябва да реши преди разработването на нови учебни програми.
Статусът на учениците, дисциплината, онлайн обучението и още обяснения за резултатите от PISA 2022
В правилна посока ли е идеята на министерството профилираната подготовка да се оптимизира и да се освободи пространство за качване на общообразователна подготовка в по-горните класове с цел по-голяма интердисциплинарност?
- Тук има известно объркване и неяснота, защото и сега общообразователната подготовка се изучава до 10-и клас, а реалното профилиране и специализация в професионалните гимназии започва в 11-и и 12-и клас. Проблемът, свързан с образователните неравенства, се крие по-скоро във факта, че на един сравнително ранен етап правим профилиране. Разпределяме учениците по различни училища в резултат на националните външни оценявания след 7-и клас.
Резултатът е две паралелно функциониращи образователни системи, но с огромни разлики в резултатите на учениците. Това се вижда и от оценките от държавните зрелостни изпити, и от международните изследвания.
| Опитът показва, че в държавите с високи резултати профилирането и специализацията на учениците се извършва на по-късен етап от тяхната подготовка. |
Казвате "паралелни" образователни системи - една в т.нар. елитни гимназии, и друга - в училищата в малките населени места, ли?
- От една страна стоят профилираните гимназии и някои професионални, за които се смята, че са по-престижни. Интересът е изключително голям към езиковите гимназии. Аз не мога да разбера защо в 21. век изучаването на чужд език трябва да се извежда като профил, като специална насока в обучението. В съвременния свят би трябвало всеки да ползва поне два чужди езика и това да бъде част от обучението по принцип, а не да бъде фокус на обучението само в конкретни училища. За мен това е остаряла концепция, която за момента генерира по-скоро проблеми.
От знания към умения: просветното министерство обяви как ще променя учебните програми
От другата страна стоят по-голямата част от професионалните гимназии и училищата от малките населени места.
Виждаме две паралелни образователни системи, но с много различаващи се резултати. Това е един от най-сериозните проблеми на българското училище, който прави невъзможно осигуряването на качествено образование за всички деца, независимо от техния семеен, социален и културен произход.
На първо място сред характеристиките, които трябва да притежават новите учебни програми, образователното министерство посочва, че те трябва да бъдат базирани на компетентностни профили.
- Компетентността не се свежда само до знанието или само до умението. Това е комплексно понятие, което включва знанията, нагласите, ценностите и поведенията, които се формират и развиват в учебния процес като взаимосвързани компоненти. Това, което в момента липсва в нашето училище и което по никакъв начин не е отразено в учебните програми, е формирането на нагласи и ценности. Учебните програми и оценяването продължават да са силно ориентирани към пряко преподаване и пасивно, репродуктивно учене.
| Това, което би следвало да се разработи в новите учебни програми, е интегрирането на умения за мислене от по-висок порядък - критично мислене, творческо мислене, решаване на проблеми и др., като част от учебния процес. |
Предизвикателството е как формирането на тези компетентности ще бъде интегрирано в учебния процес и в оценяването по начин, който не омаловажава и пренебрегва изучаването на конкретното предметно знание, но в същото време осигурява баланс между предметното знание, предметните умения и формирането на тези компетентности.
Неграмотност, лоши програми, немотивирани учители: и държавата видя тежките проблеми в образованието
Що се отнася до нашето училище в момента, проблемът е, че ние формално заявяваме като цел формирането на компетентности. Това дори е отразено в Закона за предучилищното и училищното образование. Но в същото време реалната учебна практика и оценяването продължават да са силно ориентирани към пряко преподаване и пасивно репродуктивно учене.
Каква е причината учителите да не прилагат компетентностния подход в час?
- Независимо, че със сигурност са проведени много обучителни семинари и курсове на учителите, проблемът по-скоро е в практиката в класната стая. Компетентностно ориентираният подход предполага смяна на ролите между учителя и учениците. Учителят влиза в ролята на медиатор, посредник, експерт. Компетентностите се формират чрез включването на учениците в активни дейности. И, разбира се, това е много по-сложно, отколкото да се организира един учебен час, структуриран върху презентация на учителя и в най-добрия случай беседа с учениците.
Но когато учителите трябва да планират учебен час и да предвидят дейности, които да ангажират вниманието и интереса на учениците, да ги мотивират и да им позволят да достигнат до задълбочено концептуално разбиране, то това изисква много по-високо ниво на професионална подготовка и ангажираност с педагогическата работа
Необходима е сериозна квалификация на учителите как ефективно да планират и осъществяват компетентностно ориентиран учебен процес. Тя трябва да започва още с университетската подготовка на бъдещите учители и впоследствие да се задълбочава. Ако учителят няма фундаментална подготовка, която да му позволи да прилага доказано ефективни практики и стратегии в преподавателската си работа, допълнителната квалификация няма да компенсира липсата ѝ.
В концепцията министерството признава, че настоящите учебни програми са прекалено претрупани с фактологична информация и в документа е залегнало олекотяване на учебното съдържание.
- Напоследък често се повтаря твърдението, че учебните програми трябва да бъдат олекотени. Погрешно е разбирането, че олекотяването на учебното съдържание ще доведе до оптимизация на учебния процес.
Инструмент, който властите не искат: за какво може, но не се ползва тестът PISA
Нека помислим откъде произлиза проблемът. Културата на заучаване и възпроизвеждане, за която се говори в документа, не произтича от учебното съдържание, а от начина на преподаване. Ефективното преподаване означава на първо място ясно дефиниране на целите на конкретния урок. От тях зависи какво учебно съдържание и педагогически похвати ще избере учителят, за да ги постигне.
Когато той "преподава" съдържанието на учебника и очаква учениците да го повторят, а не организира урока в съответствие с образователните цели и потребностите на неговите ученици, то не му остава време да достигне в дълбочина и да ангажира учениците в изследователски или творчески процес
В концепцията се посочва още, че новите учебни програми трябва да формират социално-емоционални умения у учениците. Как може да се постигне това?
- Обикновено свързваме социално-емоционалните умения умения със способността да разпознаваме и управляваме своите емоции, но и тези на останалите; да разбираме и приемаме различията; да проявяваме емпатия; да решаваме конфликти по подходящ начин; да общуваме пълноценно; да работим в сътрудничество и т.н.
Тези умения не се изграждат от само себе си, а учебният процес трябва да бъде насочен към тяхното формиране посредством прилагането на подходящи дейности. Интегрирането на социално-емоционалните умения в учебните програми, наред с усвояването на предметните знания и умения и формирането на умения за мислене и познание следва да бъде основен фокус на бъдещите програми.
Социалният статус на тийнейджърите оказва влияние и върху емоционалните им умения, сочи изследване
Акцент в концепцията е възпитателната функция на учебните програми. Просветният министър Красимир Вълчев все по-често говори за въвеждане на учебен предмет религия в училищата. Как гледате на това предложение?
- Без съмнение религиите имат изключително голямо значение и принос за историческото развитие на българското общество. И сега световните религии се изучават като идейно-философски течения по философия и история.
Но ако разчитаме, че с въвеждането на учебен предмет религия това ще реши проблемите, свързани с възпитанието и ценностите на младите хора, страхувам се, че подходът не е подходящ.
Реалистичен ли е според Вас посоченият срок в концепцията от необходими поне 5 години за изготвянето на новите програми?
- Напълно реалистичен е, такава е разпространената практика. Това е необходимото време, за да се проведе широко обществено обсъждане как искаме да изглежда българското училищно образование и какви трябва да бъдат неговите цели, да се ангажира експертната общност, за да се разработи постигне съгласие за философията и структурата на учебните програми.
След това новосъздадените учебни програми следва да бъдат експериментирани в реална учебна среда и едва след това да бъдат въведени поетапно с ясното разбиране, че дали и доколко са били ефективни ще можем да разберем след години.