Гладът за работници във всички сфери активизира не само фирмите, които се занимават с посредническа дейност да осигурят служители от чужбина. Увеличиха се и проблемите, каквито досега не са били налице. Емблематичен пример за това беше хотел, чиито служители изчезнаха в неизвестна посока след няколко дни работа през лятото и то за втора поредна година.

За последните 6 г. над 113 хил. работници и висококвалифицирани специалисти са получили разрешение за пребиваване и работа в България (графиката е в дъното на текста). Проблемът с кадрите се засили с влизането на България в Шенген, което само по себе си е чакано от години събитие.

Едновременно с това работодателите обвиняват администрацията, че не успява да отговори в кратък срок на търсенето на хора от чужбина за местния пазар на труда, а интервютата за виза много се бавят. Тези процедури разкриха редица проблеми в институциите - липса на капацитет да се справят, липса на финансиране, проблеми с проверките на кандидатите за работа и с фалшиви свидетелства за съдимост.

Заради случаите на нерегламентирани практики не е изненадващо, че самите посреднически фирми поискаха бизнесът да се контролира по-адекватно като се въведе лицензионен режим за дейността им. Обичайно това се смята за утежняване на регулацията, което не е в полза на бизнеса и години наред правителствата обещаваха да намалят брой и тежестта на такива режими. Този път обаче самият бизнес смята, че това е по-доброто решение. Това се подкрепя и от ангажирани с проверки покрай вноса на работници институции като ДАНС, а промяната е напът да се осъществи.

Представители на бранша в интервюта съобщават за това, че посредническата дейност в международната й част - тоест, при вноса на работници, на практика сега не се контролира, на пазара има некоректни трудови посредници. "Реално се саморегулираме и самоконтролираме. В момента само се регистрираме в Агенцията по заетостта и плащаме една такса. Това е всичко", обясни пред "Нова телевизия Тодор Батков, собственик на такава фирма.

Посочи, че самият той работи само с лицензирани посредници в другите страни и че според него тази дейност и в България трябва да се лицензира и контролира от страна на МВР. "Аз много внимавам с кои контрагенти по света работя. За мен е проблем, ако аз докарам работник и той изчезне", обяви той.

Собственици и на други компании казват, че в чужбина тази дейност е обект на лицензи. А освен това и самите компании в чужбина биха искали да работят с лицензирани контрагенти в България, което би им гарантирало сигурност, предсказуемост и стабилност в отношенията. "Необходимостта от лицензиране дава спокойствие и на работниците в чужбина, а и на техните представители, че все пак държавата контролира този процес и минимализира възможностите за злоупотреби с тези хора", коментира пред "Дневник" Милен Керемедчиев, който също има такъв бизнес, а в миналото бе и зам.-министър на икономиката.

Другият елемент на лицензирането идва по линия на това, че държавата може да постави изисквания към тези фирми - да имат определен брой години опит в тази област, да имат даден оборот, с който могат да гарантират, че това е тяхното основно занимание и могат да поддържат високо ниво на обслужване.

Според Керемедчиев наличието на лиценз освен това ще е в помощ на дипломатическите мисии, които ще имат ориентир към кого да препращат информация и контакти по темата. "И по този начин пък ще се избегне и възможността за нерегламентирани и понякога корупционни практики, в които търговски представители на България зад граница фаворизират или предоставят информация за определена фирма за разлика от друга и я поставят в конкурентоспособно положение", посочва Керемедчиев. Една от причините за това информация да се праща само на определени фирми е, че част от търговските аташета получават заплатата си не от държавата, а от бизнес организации и е логично в този случай да насочват към фирми, които членуват в съответната организация.

Друг аргумент за замяна на регистрационния с лицензионен режим е, че по този начин сивият сектор ще излезе на светло, тъй като, за да работи, вече няма да е достатъчно само уведомление. Заради ръста на заплатите в страната тя ще става все по-привлекателна за чуждестранни работници, а лицензирането ще бъде вид гаранция за тях.

Почти всички представители на бранша, с които "Дневник" разговаря, смятат, че фирмите, работещи на светло, ще подкрепят въвеждането на лицензионен режим, а няма да го сметнат за утежняващо работата им обстоятелство предвид и това, че вече почти няма сектор, в който да няма нужда от внос на работна ръка. Което означава, че бизнесът в сегмента само ще расте. Освен това въвеждането на лицензионен режим не означава да се ограничи броят компании, действащи в сектор.

Има и такива, които не разбират с какво ще подобри ситуацията изискването за лиценз като и в момента регистрираните за посредническа дейност фирми имат документ за това от държавата.

Трета група пък предпочита да не внася, а да изнася работници, защото не иска да се бори с бюрокрацията и бавните срокове в България. Такъв е случаят с Кирил Бораджиев, който има компания в Германия, където внася работници в различни сектори от България и Румъния. Посочва, че за разлика от България там институционално и процедурно всичко е по-лесно и не се налага да чакаш месеци, за да се уредят процедурите, нито пък да имаш познат в институциите, за да вървят нещата, както според него е в България. Дава за пример това, че внасянето на работна ръка в България отнема месеци. Разбира се, тук трябва да се отчита разликата между това да се наемат работници от ЕС в друга страна от ЕС и случаите, при които работната сила идва от трета страна.

Не само представители на бизнеса са на мнение, че е по-добре дейността по внос на работници да мине на лицензионен режим. Такава теза защитават и институции, сред които ДАНС. Нейни представители, които участват в дискусии по темата, посочват нуждата от повече контрол върху дейността на такива фирми. Сред аргументите, дадени от ведомството, е и този, че в момента посредниците не са длъжни да уведомят властите, ако човекът престане да идва на работа. По този начин неговата виза остава валидна и той може да се придвижва безпроблемно в рамките на шенгенското пространство особено след като България влезе и по суша.

От отговори на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) до "Дневник" се разбира, че идеята да се въведе лицензионен режим за посредническата дейност на пазара на труда е обсъждана в различни формати и засега намерението е това да стане с промени в Закона за чужденците. "Дневник" изпрати запитване до МВР кога се предвижда такава поправка в закона да бъде изготвена и дали се работи по темата, но до редакционното приключване на текста отговор не бе получен.

МТСП напомня, че фирмите в сектора подлежат на регистрация, а списък с регистрираните и тези с прекратена регистрация е наличен на сайта на Агенцията по заетостта. И също, че регистрационният режим позволява проследимост и възможност за контрол върху трудовите посредници както и да се установи дали има такива, които нелегално вършат тази работа. Освен това по линия на сътрудничеството между Инспекцията по труда и сходни институции в други държави се обменя информация за нарушения на фирми.

Министерството посочва, че инспекцията при нейните проверки, когато установи, че има наети чуждестранни работници, винаги проверява законовото основание за наемането им. В допълнение институцията има календар за планови проверки на дейността на посредниците, а също и на предприятията, които дават работа на вносни служители. По тази линия през 2024 г. са направени 1073 проверки и са установени 5283 нарушения. От всички нарушения 526 са свързани с наети граждани на трети страни.

По адрес на самите посредници пък инспекцията е образувала административни производства за:

Отделно при случаи на наети чужденци заради нарушения са заведени административни производства заради:

Първо покрай вноса на ИТ специалисти, а после и за всички останали заради повсеместния глад за работници, се видя, че един от най-големите проблеми за работодателите са сроковете, в които одобрен от тях работник може да пристигне. Това отнема месеци до степен, че междувременно може да отпадне необходимостта от този кадър, посочват собственици на бизнеси. Това е особено голям проблем за търсещите сезонни работници, които изобщо не могат да дойдат до началото на съответния сезон.

От МТСП посочват в отговорите си до "Дневник", че не са водеща институция по тези въпроси, а МВР. Напомнят, че все пак в отговор на все по-засилващото се търсене на работна сила в Закона за чужденците и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са направени редица промени, облекчаващи достъпа до пазара на труда за граждани от трети държави. Сред изредените примери за това са:

Посочват, че от март 2021 г. е въведена документалната процедура "на едно гише" - за подаване на всички документи, отнасящи се до достъпа до националния пазар.

За да се приеме окончателно европейската директива за Синя карта на ЕС - Единно разрешение за пребиваване и работа, е подготвено изменение в Закона за чужденците. В проекта е заложено и въвеждането на електронна система за обработване и обмен на информация по подадени заявления за издаване на разрешения за пребиваване и работа. Системата ще е за сезонните работници, за тези със синя карта - ИТ и др. висококвалифицирани специалисти, и тези, които се преместват в рамките на компаниите, сменяйки само държавата.

В проекта са предвидени и други ограничения, отнасящи се до достъпа на пазара на труда. Предвидено е:

На този етап няма информация кога проектът ще бъде внесе за одобрение в Министерския съвет.

Данните на Агенцията по заетостта за последните шест години, предоставени на "Дневник", показват, че е разрешен достъпът до българския пазар на труда на повече от 113 хил. работници и специалисти от трети държави, като броят им значително нараства след въведените облекчения в законодателството, посочват от министерството в отговорите си до "Дневник". Те са представители на 65 държави.

Най-много разрешения за последните 5 години са предоставени на граждани на:

Като цяло, тенденцията е към увеличаване на броя на подадените заявления от работодатели и предоставените от Агенцията по заетостта на разрешения на чужденци за достъп до българския пазар на труда, посочват от ведомството.

В долната графика сборът от колоните не дава общия, защото не са изредени всички видове разрешения за работа и получилите ги работници.