Заради проблемите при вноса на работници фирмите са напът да минат на лицензионен режим

Заради проблемите при вноса на работници фирмите са напът да минат на лицензионен режим

Заради проблемите при вноса на работници фирмите са напът да минат на лицензионен режим
Гладът за работници във всички сфери активизира не само фирмите, които се занимават с посредническа дейност да осигурят служители от чужбина. Увеличиха се и проблемите, каквито досега не са били налице. Емблематичен пример за това беше хотел, чиито служители изчезнаха в неизвестна посока след няколко дни работа през лятото и то за втора поредна година.
За последните 6 г. над 113 хил. работници и висококвалифицирани специалисти са получили разрешение за пребиваване и работа в България (графиката е в дъното на текста). Проблемът с кадрите се засили с влизането на България в Шенген, което само по себе си е чакано от години събитие.
Едновременно с това работодателите обвиняват администрацията, че не успява да отговори в кратък срок на търсенето на хора от чужбина за местния пазар на труда, а интервютата за виза много се бавят. Тези процедури разкриха редица проблеми в институциите - липса на капацитет да се справят, липса на финансиране, проблеми с проверките на кандидатите за работа и с фалшиви свидетелства за съдимост.
Заради случаите на нерегламентирани практики не е изненадващо, че самите посреднически фирми поискаха бизнесът да се контролира по-адекватно като се въведе лицензионен режим за дейността им. Обичайно това се смята за утежняване на регулацията, което не е в полза на бизнеса и години наред правителствата обещаваха да намалят брой и тежестта на такива режими. Този път обаче самият бизнес смята, че това е по-доброто решение. Това се подкрепя и от ангажирани с проверки покрай вноса на работници институции като ДАНС, а промяната е напът да се осъществи.

Регистър има

Представители на бранша в интервюта съобщават за това, че посредническата дейност в международната й част - тоест, при вноса на работници, на практика сега не се контролира, на пазара има некоректни трудови посредници. "Реално се саморегулираме и самоконтролираме. В момента само се регистрираме в Агенцията по заетостта и плащаме една такса. Това е всичко", обясни пред "Нова телевизия Тодор Батков, собственик на такава фирма.
Посочи, че самият той работи само с лицензирани посредници в другите страни и че според него тази дейност и в България трябва да се лицензира и контролира от страна на МВР. "Аз много внимавам с кои контрагенти по света работя. За мен е проблем, ако аз докарам работник и той изчезне", обяви той.
Собственици и на други компании казват, че в чужбина тази дейност е обект на лицензи. А освен това и самите компании в чужбина биха искали да работят с лицензирани контрагенти в България, което би им гарантирало сигурност, предсказуемост и стабилност в отношенията. "Необходимостта от лицензиране дава спокойствие и на работниците в чужбина, а и на техните представители, че все пак държавата контролира този процес и минимализира възможностите за злоупотреби с тези хора", коментира пред "Дневник" Милен Керемедчиев, който също има такъв бизнес, а в миналото бе и зам.-министър на икономиката.
Другият елемент на лицензирането идва по линия на това, че държавата може да постави изисквания към тези фирми - да имат определен брой години опит в тази област, да имат даден оборот, с който могат да гарантират, че това е тяхното основно занимание и могат да поддържат високо ниво на обслужване.
Според Керемедчиев наличието на лиценз освен това ще е в помощ на дипломатическите мисии, които ще имат ориентир към кого да препращат информация и контакти по темата. "И по този начин пък ще се избегне и възможността за нерегламентирани и понякога корупционни практики, в които търговски представители на България зад граница фаворизират или предоставят информация за определена фирма за разлика от друга и я поставят в конкурентоспособно положение", посочва Керемедчиев. Една от причините за това информация да се праща само на определени фирми е, че част от търговските аташета получават заплатата си не от държавата, а от бизнес организации и е логично в този случай да насочват към фирми, които членуват в съответната организация.
Друг аргумент за замяна на регистрационния с лицензионен режим е, че по този начин сивият сектор ще излезе на светло, тъй като, за да работи, вече няма да е достатъчно само уведомление. Заради ръста на заплатите в страната тя ще става все по-привлекателна за чуждестранни работници, а лицензирането ще бъде вид гаранция за тях.
Почти всички представители на бранша, с които "Дневник" разговаря, смятат, че фирмите, работещи на светло, ще подкрепят въвеждането на лицензионен режим, а няма да го сметнат за утежняващо работата им обстоятелство предвид и това, че вече почти няма сектор, в който да няма нужда от внос на работна ръка. Което означава, че бизнесът в сегмента само ще расте. Освен това въвеждането на лицензионен режим не означава да се ограничи броят компании, действащи в сектор.
Има и такива, които не разбират с какво ще подобри ситуацията изискването за лиценз като и в момента регистрираните за посредническа дейност фирми имат документ за това от държавата.
Трета група пък предпочита да не внася, а да изнася работници, защото не иска да се бори с бюрокрацията и бавните срокове в България. Такъв е случаят с Кирил Бораджиев, който има компания в Германия, където внася работници в различни сектори от България и Румъния. Посочва, че за разлика от България там институционално и процедурно всичко е по-лесно и не се налага да чакаш месеци, за да се уредят процедурите, нито пък да имаш познат в институциите, за да вървят нещата, както според него е в България. Дава за пример това, че внасянето на работна ръка в България отнема месеци. Разбира се, тук трябва да се отчита разликата между това да се наемат работници от ЕС в друга страна от ЕС и случаите, при които работната сила идва от трета страна.

Лицензиране се готви

Не само представители на бизнеса са на мнение, че е по-добре дейността по внос на работници да мине на лицензионен режим. Такава теза защитават и институции, сред които ДАНС. Нейни представители, които участват в дискусии по темата, посочват нуждата от повече контрол върху дейността на такива фирми. Сред аргументите, дадени от ведомството, е и този, че в момента посредниците не са длъжни да уведомят властите, ако човекът престане да идва на работа. По този начин неговата виза остава валидна и той може да се придвижва безпроблемно в рамките на шенгенското пространство особено след като България влезе и по суша.
От отговори на Министерството на труда и социалната политика (МТСП) до "Дневник" се разбира, че идеята да се въведе лицензионен режим за посредническата дейност на пазара на труда е обсъждана в различни формати и засега намерението е това да стане с промени в Закона за чужденците. "Дневник" изпрати запитване до МВР кога се предвижда такава поправка в закона да бъде изготвена и дали се работи по темата, но до редакционното приключване на текста отговор не бе получен.
МТСП напомня, че фирмите в сектора подлежат на регистрация, а списък с регистрираните и тези с прекратена регистрация е наличен на сайта на Агенцията по заетостта. И също, че регистрационният режим позволява проследимост и възможност за контрол върху трудовите посредници както и да се установи дали има такива, които нелегално вършат тази работа. Освен това по линия на сътрудничеството между Инспекцията по труда и сходни институции в други държави се обменя информация за нарушения на фирми.
Проблем при контрола по-скоро идва при нерегламенитрани практики като набиране на работници чрез познати и приятели, които тръгват от България или идват тук без да са използвали посреднически услуги на регистрирани фирми, а само имат обещание да започнат определена работа. В тези случаи те нямат предварителни договори - с посредник или работодател, и не могат да дадат данни за него, за да бъде осъществен контрол.
Министерството посочва, че инспекцията при нейните проверки, когато установи, че има наети чуждестранни работници, винаги проверява законовото основание за наемането им. В допълнение институцията има календар за планови проверки на дейността на посредниците, а също и на предприятията, които дават работа на вносни служители. По тази линия през 2024 г. са направени 1073 проверки и са установени 5283 нарушения. От всички нарушения 526 са свързани с наети граждани на трети страни.
По адрес на самите посредници пък инспекцията е образувала административни производства за:
дейност без регистрация
липса на сключени посреднически договори
липса на уведомление до Агенцията по заетостта за настъпили промени, свързани с регистрацията
непредставяне преди заминаването от България на подписан трудов договор
несъхраняване на документация
Отделно при случаи на наети чужденци заради нарушения са заведени административни производства заради:
  • предоставяне на чуждестранни работници без регистрация в агенцията
  • наемане на незаконно пребиваващи чужденци
  • полагане на труд без право на достъп до пазара на труда
  • липса на уведомление на инспекцията по труда за започване на работа от гражданин на трета държава

Скъсяване на сроковете

Първо покрай вноса на ИТ специалисти, а после и за всички останали заради повсеместния глад за работници, се видя, че един от най-големите проблеми за работодателите са сроковете, в които одобрен от тях работник може да пристигне. Това отнема месеци до степен, че междувременно може да отпадне необходимостта от този кадър, посочват собственици на бизнеси. Това е особено голям проблем за търсещите сезонни работници, които изобщо не могат да дойдат до началото на съответния сезон.
От МТСП посочват в отговорите си до "Дневник", че не са водеща институция по тези въпроси, а МВР. Напомнят, че все пак в отговор на все по-засилващото се търсене на работна сила в Закона за чужденците и в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност са направени редица промени, облекчаващи достъпа до пазара на труда за граждани от трети държави. Сред изредените примери за това са:
  • някои облекчения за сезонната заетост
  • за вътрешнокорпоративния трансфер
  • за научните работници
  • за студенти и стажанти
  • за работещи на свободна практика
Посочват, че от март 2021 г. е въведена документалната процедура "на едно гише" - за подаване на всички документи, отнасящи се до достъпа до националния пазар.
За да се приеме окончателно европейската директива за Синя карта на ЕС - Единно разрешение за пребиваване и работа, е подготвено изменение в Закона за чужденците. В проекта е заложено и въвеждането на електронна система за обработване и обмен на информация по подадени заявления за издаване на разрешения за пребиваване и работа. Системата ще е за сезонните работници, за тези със синя карта - ИТ и др. висококвалифицирани специалисти, и тези, които се преместват в рамките на компаниите, сменяйки само държавата.
В проекта са предвидени и други ограничения, отнасящи се до достъпа на пазара на труда. Предвидено е:
  • здравно осигуряване на сезонни работници и такива с единно разрешение
  • подобряване на процедурите между отделните институции в процеса на издаване на разрешение за работа
  • намаляване на сроковете за издаване на разрешения.
На този етап няма информация кога проектът ще бъде внесе за одобрение в Министерския съвет.

Над 100 хил. работници от внос

Данните на Агенцията по заетостта за последните шест години, предоставени на "Дневник", показват, че е разрешен достъпът до българския пазар на труда на повече от 113 хил. работници и специалисти от трети държави, като броят им значително нараства след въведените облекчения в законодателството, посочват от министерството в отговорите си до "Дневник". Те са представители на 65 държави.
Най-много разрешения за последните 5 години са предоставени на граждани на:
Узбекистан (10 514), като преобладават тези за сезонни работници, строителни работници и работници в преработваща промишленост;
Турция (10 441) - за командировани специалисти, инженерно-технически персонал, средно-технически персонал, предимно в строителството, както и сезонни работници;
Киргизката Република (7138) - за сезонни работници и работници в преработваща промишленост;
Непал (4522) - за работници в преработваща промишленост и сезонни работници в селското стопанство и туризма;
Индия (3155) - за работници в преработваща промишленост, транспорта и в ИТ сектора;
Руската федерация (3118) - за средно-технически персонал, инженерно-технически персонал, ИТ специалисти и други;
Украйна (1923) - за сезонни работници, инженерно-технически персонал, строителни работници.
Като цяло, тенденцията е към увеличаване на броя на подадените заявления от работодатели и предоставените от Агенцията по заетостта на разрешения на чужденци за достъп до българския пазар на труда, посочват от ведомството.
В долната графика сборът от колоните не дава общия, защото не са изредени всички видове разрешения за работа и получилите ги работници.