Условията за присъединяване към общото европейско валутно пространство са залегнали в Договора за Европейския съюз и носят името на града, в който е подписан документът - нидерландския град Маастрихт. Критериите, които трябва да изпълни всяка една страна, която иска да стане част от еврозоната, се делят на две групи: икономически и правни. Икономическите, или наричани още числови, критерии включват:

Договорът за присъединяване към еврозоната предвижда също така проверка на съвместимостта на националното законодателство на съответната държава с устава на Европейската централна банка (ЕЦБ). Правната съвместимост засяга основно три области: независимостта на централната банка, забраната за парично финансиране и интегрирането на националната централна банка в Европейската система на централните банки (ЕСЦБ).

Да, има. Най-честият пример, който се дава, е с Хърватия. За да изпълни критерия за инфлация и да се присъедини на 1 януари 2023 г., от списъка на страните с най-добри показатели бяха изключени Малта и Португалия. Това се наложи, тъй като в тези две държави инфлацията бе много по-ниска от средната за еврозоната.

Други две изключения са Италия и Белгия. Двете страни се присъединяват към европейската единна валута на 1 януари 1999 г., макар че по това време са с много висок държавен дълг като процент от БВП - в Италия той достига 120%, а в Белгия - около 100%, при условие дългът да не достига повече от 60%. Въпреки това двете държави са приети в еврозоната както заради това, че изпълняват всички останали критерии, така и защото са показали усилия за намаляване на дълга, а и също така са страни основателки на ЕС, чието изключване би могло да подкопае доверието в еврото и европейското единство.

Конвергентният доклад представлява анализ на състоянието на икономиката на всяка държава, която иска да се присъедини към еврозоната. В него се разглежда дали тя отговаря на необходимите условия за приемане на еврото, т.е. дали е изпълнила всички критерии. Те от своя страна имат за цел да гарантират, че икономиката на въпросната държава членка е достатъчно подготвена за приемане на еврото и може да се интегрира безпроблемно във валутния режим без риск от смущения.

Редовните доклади се изготвят на две години от Европейската централна банка и от Европейската комисия. Следващият редовен доклад ще бъде публикуван през юни 2026 г. Държавите членки могат да поискат и изготвянето на извънреден доклад, ако смятат, че се покрили изискванията, с което се задейства специална процедура за оценка на готовността им да приемат еврото като официална валута. Ако оценката в доклада е положителна, Европейската комисия внася предложение до Съвета, който - след консултация с Европейския парламент и след обсъждане в Еврогрупата и между държавните и правителствените ръководители - решава дали страната отговаря на необходимите условия за приемането на общата валута. След това се определя конкретна дата за въвеждане на еврото.

Ако държавата членка е изпълнила критериите и решението на Европейския съвет за приемането ѝ в еврозоната е положително, Съветът по икономически и финансови въпроси предприема необходимите правни стъпки и след консултации с Европейската централна банка (ЕЦБ) приема обменния курс, по който националната валута ще бъде заменена с еврото, като по този начин той е окончателно фиксиран.

През октомври 2022 г. 48-мото Народно събрание прие решение, с което определи, че България ще приеме еврото при запазване на официалния валутен курс от 1,95583 лева за 1 евро по силата на действащия валутен борд. Той ще отпадне с влизането на България в еврозоната.

Депутатите теоретично биха могли да отменят цитираното решение, но досегашните политически заявки сочат, че няма подобни намерения.

Всички подробности от процеса по въвеждането на единната валута са описани в Закона за приемане на еврото, който бе приет от Народното събрание на 7 август 2024 г. Според записаното в него от датата на въвеждане на единната европейска валута в България:

След като измине едномесечният период, в който левът и еврото ще бъдат използвани едновременно, банкнотите и монетите ще излязат от обращение и постепенно ще бъдат унищожени от БНБ.

Валутният борд е парична система, при която валутата на дадена страна е обвързана с чуждестранна валута. България влиза във валутен борд на 1 юли 1997 г., като тогава левът е фиксиран към германската марка. На 1 януари 1999 г., след като Германия приема еврото, курсът автоматично се променя на 1955,83 лева за 1 евро - спрямо официалния курс, по който германската марка се конвертира към еврото. Това е записано както в чл. 29, ал. 2 от Закона за Българската народна банка, така и в Регламент (EО) № 2866/98 на Съвета от 31 декември 1998 г.

След влизането на страната в Механизма на обменните курсове (Exchange Rate Mechanism II) официалният валутен курс на лева към еврото става равен на 1,95583 лева за 1 евро. Решението произтича от резолюция на Европейския съвет за установяването на механизъм на обменните курсове през третия етап на Икономическия и паричен съюз Амстердам, 16 юни 1997 г. Влизането в ERM II е една от стъпките към приемане на еврото, но България продължава да прилага режима на валутен борд, докато не изпълни всички критерии за приемане на еврото и не влезе в еврозоната.

Излизането от валутния борд става чрез гласуване от парламента на промяна на чл. 29 в Закона за БНБ. За тази цел е необходимо обикновено мнозинство - половината от присъстващите в залата депутати плюс един. Такова решение би било политическо, тъй като икономисти смятат, че това е рисково, но за момента политици подчертават, че няма необходимост от такава стъпка.

През последните седмици противниците на еврото, сред които и партия "Възраждане", лансират тезата, че българският лев е по-силен от еврото, защото е обезпечен. Лидерът на партията Костадин Костадинов дори каза, че "няма друга валута в света, която да е дублирала всеки един свой екземпляр в обращение с още един резервен". От политическата партия са прави дотолкова, доколкото е вярно, че едно от задълженията на България заради участието във валутен борд е да гарантира доверието в лева като поддържа пълно валутно покритие на всички банкноти и монети в обращение, както и всички наличности по сметки в БНБ, в т.ч. депозита на правителството и резервите на търговските банки. Към 7 февруари 2025 г. българският валутен резерв е в размер на близо 75 млрд. лева.

Еврозоната обаче също има своя система за обезпечение. Тя се състои както от резервните активи на Европейската централна банка, така и от тези, държани от националните централни банки (НЦБ) на държавите членки от еврозоната, които подпомагат стабилността на валутата. Всеки месец ЕЦБ изготвя статистически отчет за състоянието на резерва. Размерът на резерва на ЕЦБ е малко над 99 млрд. евро.

Според Костадин Костадинов след влизане в еврозоната валутният резерв ще може да се харчи свободно от правителството, но това не е така. От една страна БНБ ще трябва да прехвърли част от чуждестранните си валутни резерви към баланса на ЕЦБ (по предварителна оценка сумата ще възлиза на около 960 млн.евро, бел.авт.), а от друга уставът на Европейската система на централните банки и на Европейската централна банка задължава държавите членки да се допитват и да получават одобрение от ЕЦБ при операции и сделки, осъществявани с текущите им средства в чуждестранна валута. В допълнение новият закон за БНБ изрично предвижда в какви видове активи и инструменти могат да се инвестират резервите на БНБ.

След като България се присъедини към Еврозоната, тя ще получи редица нови права и задължения като част от страните, използващи еврото. На първо място България ще получи право на глас в Генералния съвет на Европейската централна банка (ЕЦБ). С цел да се запази способността на Управителния съвет на ЕЦБ да взима решения въпреки увеличаването на броя на членовете му, е въведена ротация на правата на глас на управителите на националните централни банки. Управителите на централните банки на най-големите пет икономики в ЕС (Германия, Франция, Италия, Испания и Нидерландия) притежават общо четири гласа при гласуване. Управителите на централните банки на останалите държави от еврозоната разполагат общо с 11 гласа при гласуване. Ротацията на правото на глас е ежемесечна. Това значи, че управителят на БНБ ще има възможност да гласува в около 70% от гласуванията на Управителния съвет на ЕЦБ, като гласът му ще бъде равен на този на Австрия, Белгия, Люксембург, Ирландия, Португалия и др.

След влизането на България в Еврозоната, Европейската централна банка (ЕЦБ) няма да има пряка роля в изготвянето на държавния бюджет, но ще има косвено влияние чрез механизми за контрол и координация в рамките на Икономическия и паричен съюз (ИПС). Държавният бюджет остава национална отговорност и ще се изготвя от българското правителство и парламент, но страната ще бъде задължена да спазва правилата на Пакта за стабилност и растеж (ПСР):

Европейската комисия ще оценява проектобюджета и може да изисква корекции при нарушаване на фискалните правила. Ако България надвиши допустимите бюджетни дефицити, може да бъде поставена в процедура за прекомерен дефицит (EDP), което означава засилено наблюдение и препоръки за коригиращи мерки. Ако правителството не предприеме нужните действия, Еврогрупата може да наложи санкции.

Никоя държава няма да плаща дълговете на България, както и България след присъединяването си няма да плаща дълговете на друга държава в еврозоната. Европейският механизъм за стабилност (ЕМС) е инструментът за подпомагане на държави от еврозоната, които имат финансови затруднения. Участник в него с определена сума е всяка държава от еврозоната, като по предварителни оценки максималният размер на капитала на България ще бъде около 7,29 млрд. eвро.

Останалата част до максималния размер ще бъде внесена само при поискване, в случай на недостиг в Европейския механизъм за стабилност, което не се е случвало никога от създаването на този механизъм.

Дали да бъде отпусната част от него в подкрепа на друга държава, се решава с гласуване с квалифицирано мнозинство от две трети, при което всяка страна има равен глас. Дори да бъдат отпуснати средства от ЕМС по време на криза, това не са постоянни трансфери, те подлежат на връщане с дивидент за акционерите. Всички средства, с които България участва в капитала на Европейския механизъм за стабилност, остават собственост на страната ни. При приемането на нова държава членка участието в капитала и вноската се преизчисляват от ЕМС.

Един от основните въпроси, които вълнуват хората при преминаването към еврото, е дали цените ще се повишат. Няма категоричен отговор на този въпрос, тъй като влизането в еврозоната може да има различен ефект върху цените в зависимост от икономическите условия, пазарните механизми и политиките на държавата.

Това най-често се случва в услугите и нискотарифните стоки, например:

В дългосрочен план присъединяването към еврозоната може да способства, наред с други фактори, за изравняване на цените с тези в други страни от еврозоната, което да доведе до покачването им в сектори, където те са били по-ниски. Освен това влизането в еврозоната означава, че страната ще използва общата монетарна политика на Европейската централна банка (ЕЦБ), което може да окаже ефект върху инфлацията и лихвените проценти, а от там и да повлияе на цените. От друга страна отварянето на пазарите и увеличаването на конкуренцията може да натисне цените надолу в някои сектори, тъй като бизнесите ще се конкурират с европейските си колеги.

Важно е да се помни, че основните причини за промяна в цените се коренят в глобалните вериги на доставки, в търсенето и предлагането, а не в самата смяна на валутата.

Според данни от страни като Хърватия, Словакия, Словения и Литва, преминаването към еврото е довело до увеличение на инфлацията с 0,2% до 0,3% през първата година. Това е сравнително малък ефект и не е основният двигател на ценовия ръст.

Влизането на България в еврозоната само по себе си няма да направи българите по-богати или по-бедни автоматично. Дали българите ще "обеднеят" или ще "забогатеят" зависи от множество фактори, включително икономическата политика, адаптацията на бизнеса и потребителите, както и глобалните икономически условия.

Ако България влезе в еврозоната с добра икономическа подготовка, стабилни финанси и конкурентна икономика, отрицателните ефекти може да бъдат минимални. Страни като Естония, Латвия и Литва, които са сред последните присъединили се към еврозоната, не регистрираха влошаване на стандарта на живот, а напротив - дори се наблюдава икономически растеж и повишаване на покупателната способност.

Примери за това са Гърция, Италия и Португалия, които не бяха достатъчно подготвени за строгите изисквания на еврозоната и имаха сериозни проблеми с управлението на публичните финанси и не спазиха строгите правила на еврозоната за бюджетна дисциплина.