Забогателите от войната на Русия трябва да понесат отговорност

"Нашият бизнес е смъртта и бизнесът върви добре" е прочутият девиз на "Вагнер", руската частна военна компания, основана от Евгений Пригожин и Дмитрий Уткин, неонацист и бивш командос. Бизнесът на "Вагнер" всъщност вървеше толкова добре, че руският президент Владимир Путин призна, че са ги финансирали с 1 млрд. долара само през 2023 г. Сега, след смъртта на Пригожин и Уткин в самолетна катастрофа, се съобщава, че вагнеровци са се трансформирали в управлявания от руското Министерство на отбраната Африкански корпус.

В понеделник се навършват три години от руската инвазия в Украйна, а частните военни компании са само един елемент от военновременната икономика на Русия.

Дейностите им са сред най-зловещите и конфликтни, с множество обвинения за военни престъпления и престъпления срещу човечеството. Както и далеч не са уникални в стремежа си да превърнат бруталността в печалба. Помислете например за изтезанията, включително симулирани екзекуции, на които се твърди, че руските сили в окупирана Украйна са подложили украинския фермер Андриан Хабленко.

Броят доказателства за подобни деяния нараства, а липсата на каквито и да било сериозни усилия за подвеждане под отговорност на онези, които финансират престъпленията на Русия в Украйна или се облагодетелстват от тях, е потресаваща.

Да, погледът на света с право е насочен към предстоящите преговори, подкрепяни от САЩ, които може би ще доведат до прекратяване на огъня, но няма абсолютно никаква причина да се размине на замесените в най-тежките престъпления в Украйна вследствие на каквато и да е сделка.

В момента наблюдаваме слаби усилия за търсене на отговорност.

От една страна, трябва да приветстваме потвърждаването на ангажимента на ЕС за създаване на специален трибунал за престъплението агресия срещу Украйна. Кая Калас, върховният представител на ЕС по въпросите на външните работи, улавя отлично значимостта му: "Никой от властта в Русия не е недосегаем".
От друга страна, Путин и неговите министри отидоха твърде далеч и заложиха твърде много на незаконното си нахлуване, за да може перспективата за наказателно преследване да има някакъв възпиращ ефект. Неизпълнените заповеди за арест на Международния наказателен съд, издадени през март 2023 г., са доказателство за това.

А сега да отправим поглед към руските предприемачи, които финансират частни военни компании, търгуват с откраднато украинско зърно или започват да строят в Мариупол, където до вчера се извършваха масови убийства. Западните санкции остават единственото предизвикателство пред тях. Санкциите създават неудобства, но не пречат да се живее комфортно в Русия. Освен това са непостоянно явление: правителствата се сменят и е нормално богат руски спекулант да допусне, че санкциите ще отпаднат в даден момент след някакво политическо споразумение.

Много по-притеснително би било наказателното преследване за военни престъпления, което ще ги застрашава с десетилетия.

Подобни преследвания имат прецедент. След Втората световна война множество германски индустриалци бяха изправени пред съд за подпомагане и подстрекаване към нацистките зверства. Защо тогава, само с малобройни изключения, международното право вече няма за основна цел да подвежда под отговорност онези, които финансират или печелят от най-тежките престъпления в света?

Центърът за публично и международно право към Австралийския национален университет наскоро публикува доклад, който представя начините на финансиране и печелене от войната на Русия срещу Украйна. Докладът също така проследява продължаващия неуспех на международните наказателни институции да се справят с икономическото съучастие в престъпления срещу човечеството и военни престъпления в рамките на различни конфликти, въпреки началния тласък, даден от организации като The Sentry или академици като проф. Нина Йоргенсен.

Дадени форми на подобни деяния вече могат да бъдат разгледани през призмата на съществуващото наказателно право, което криминализира подпомагането и съучастието в международни престъпления. Други може да изискват правна реформа. Правните системи на всички страни определят боравенето с облаги от престъпна дейност (т.е. "пране" на пари) като престъпление, но такива правила не съществуват в международното право.

Създаването на специален трибунал за Украйна предлага уникална, до скоро непозната възможност такива въпроси да се разглеждат на международно ниво.

"Следвай пътя на парите" може да е клише, но има причина принципът да е толкова ефективен в борбата с тежки престъпления. Освен това новият трибунал ще има повече възможности да осигури репарации на жертвите, ако бизнесмените около Путин са сред обвиняемите. Същото важи и за МНС: той трябва да измести фокуса си към финансиращите войната и военните спекуланти.

Междувременно държавите могат да действат вътрешно.

Правителствата трябва да се ангажират да преследват икономическото съучастие по същия начин, както биха преследвали военните престъпления и престъпленията срещу човечеството.
Трябва да преразгледат правните си рамки, за да включат специфични разпоредби, отнасящи се до наказателната отговорност на финансиращите войната лица и спекулантите.
Трябва да си сътрудничат с полицейските структури и банките, за да подобрят осведомеността за финансовите приходи, свързани с военни престъпления и престъпления срещу човечеството.

Никоя от тези дейности не е извън правомощията на правителствата. Точно така се води всекидневната битка срещу наркокартелите и терористичните организации: чрез фокусиране не само към тези, които извършват зверства, но и към онези, които ги финансират.

Нека не забравяме тези уроци на фона на набиращият скорост призив за справедливост за Украйна.