На днешния ден преди три години военните сили на Русия започнаха атака през границите на Украйна по земя и от въздуха. Руските войски се движеха по пътищата с надеждата за кратка война и парад на победата в Киев, но получиха силна изненада.

Отговорът на народа на Украйна да се обедини и да се бори, независимо дали войници или цивилни, вдъхнови всички ни. В битката за Киев и много други битки на земята, в морето, във въздуха и в сърцата на хората по света оттогава, новаторството, устойчивостта, се откроиха смелостта и основната доброта на украинския народ.

Обединителният призив на техния президент, който поиска боеприпаси, а не транспорт до чужбина, беше решаващ и исторически момент. Той не само обедини собствения си народ, но показа на всички ни как може и трябва да изглежда физическата и морална смелост на националните лидери през 21-ви век. Имаме нужда от повече от това, спешно!

Днес стотици хиляди украински войници са на фронтовата линия в окопи, части за противовъздушна отбрана, части за морска война, бойни самолети, кибер единици и зад вражеските линии и дълбоко в руската територия. Служителите на украинската служба за спешна помощ отговарят на руски терористични атаки, спасявайки безброй животи, дори когато са атакувани от последващи руски ракети, предназначени да ги убият.

Учители, работници в електроцентралите, полиция, политици на всички нива, правителствени служители и работници в заводи за производство на отбрана се трудят, знаейки, че колкото и мрачна да е ситуацията, да живееш под ботуша на Русия е много, много по-лошо. Съдбата на украинците в окупирана Украйна показва истинското, колониално лице на Русия и нейните непрестанни усилия да изкорени всяка следа от украинската култура.

Ето защо "лошият мир", който изглежда се формира в рамките на съюза Тръмп-Путин, е толкова отблъскващ и несправедлив за Украйна - и за всички хора с добро сърце. Украйна трябва да има посредничество при определянето на целите за прекратяване на войната, а Русия трябва да плати за своята ненужна и брутална кампания за изнасилване, плячкосване, отвличане, убийства, изтезания и унищожаване при преминаването си през Украйна.

Днес си спомняме жертвите на толкова много войници и цивилни в защитата на Украйна. Отдаваме почит и се надяваме да донесем малко утеха на стотиците хиляди семейства, които са загубили близки и чиито страдания ще продължат и след тази война. Празнуваме забележителния живот на героите на Украйна, на твърде много от които обещаващото им бъдеще беше ограбено от руската бруталност.

Но ние също трябва да признаем подкрепата на много държави и народи, които не са се отклонили от подкрепата на приятел в нужда.

Тук се открояват Полша и балтийските страни. Държави, които знаят какво е да живееш под руска репресия, те са предоставили огромни количества военна, икономическа, дипломатическа и морална подкрепа на Украйна. Великобритания демонстрира лидерство и ангажираност и беше сред първите, които предоставиха подкрепа на Украйна в мрачните, ранни дни на войната преди три години. САЩ, поне доскоро, бяха решителни поддръжници на Украйна. Много други нации, включително моята, се вслушаха в призива да помогнат на Украйна и нейния народ.

По този начин Украйна спечели време на западните страни да преосмислят националната си сигурност и вътрешната си устойчивост. Украйна ни даде представа за физическите, интелектуалните и моралните аспекти на войната - някои нови и някои стари - които ще бъдат от съществено значение за западните нации да запазят своя суверенитет, просперитет и ценности в епоха, когато авторитарните режими са се вдигнали на поход.

За съжаление твърде много държави реагираха бавно на тази заплаха. Ние сме опозорени пред жертвите на Украйна, ако вярваме, че същите стари идеи, политики и разпределението на националните ресурси ще ни помогнат през бурните години напред.

Чрез тригодишна агония, която е само поредното руско усилие в тяхната история да се опитват да унищожат Украйна като суверенен народ и култура, ние станахме свидетели на това, което Чърчил нарече "лъвско сърце". Нация, в която необичайната смелост е обичайна добродетел, Украйна спечели нашето възхищение и хората ѝ заслужават нашата продължаваща (и нарастваща) подкрепа.

На всички украинци казвам благодаря.

През мрачни, студени и тъмни зими и прашни, горещи лета, през саможертвата и болката на войната, вие сте играли и продължавате да играете смела историческа роля в противопоставянето на тиранията.

Ще имаме ли ние на Запад смелостта да направим същото?