Това е и причината да се предлагат различни проекти за енергийна свързаност между държавите особено по отношение на преноса на електрическа енергия. Темата бе обсъдена по време на международната конференция Energy Summit, организирана от "Капитал".

Европа на две енергийни скорости

Едно от най-големите предизвикателства пред енергийния сектор в цяла Европа е как да снижи цените. Това е особено валидно за югоизточната част от континента, където цените са доста по-високи от тези в северозападната част на Европа. "Направим ли дост капацитет за съхранение и междусистемна свързаност, всички ограничения ще отпаднат и пазарът ще управлява цената на електроенергията", коментира Ангелин Цочев, изп. директор на Енергийния системен оператор.

Посочи, че на този етап България залага на ускорено дигитализиране на електропреносната мрежа и на разширяване на вътрешния капацитет на тази, която е 220 киловолта - тя преминава към 400 киловолта. Това на практика ще увеличи 4-5 пъти преносният й капацитет. Като много важен план той обяви и увеличаването на преносната свързаност на страната. Посочва, че преносният капацитет трябва да бъде увеличен поне два пъти. За целта се изграждат няколко нови трасета - две към Турция и Румъния, по 1 към Гърция, Сърбия и Северна Македония.

Министърът на енергетиката Жечо Станков посочи, че основната цел в момента е България да се превърне в нетен износител на ток, за което основна роля има тъкмо междусистемната свързаност.

Този въпрос бе обсъден на министерска среща, организирана от Министерството на енергетиката, посветена на енергийната свързаност, с участието на ключови партньори от региона, финансови институции и представители на индустрията. Дискусията е продължение на диалозите за енергийна свързаност, анонсирани от България по време на 29-ата сесия на Конференцията на страните към Рамковата конвенция на ООН по изменение на климата, която се проведе през ноември 2024 г. в Баку, Азербайджан.

Участниците в нея след това коментираха, че държавите не трябва да гледат само вътрешните си планове, а да се съобразяват и с развитието на мрежите при съседите си, за да се избегнат тесните места в междусистемните връзки. Това е и голямо предизвикателство пред проектите, които се развиват на територията на няколко държави, тъй като забавянето в сроковете на изпълнение в една от тях подлага на изпитание целия проект. Сред другите предизвикателства са веригите на доставки, разходите в изграждането на инфраструктурата, макар че в момента има различни финансирани в Европа проекти за развитие на мрежите.

В този ключов момент за енергийната свързаност в Европа са необходими координирани усилия за развитие на проектите не само в рамките на ЕС, но и със съседни региони, обяви министър Станков.

Директорът на системния оператор посочи, че от българската страна при обсъжданията с други държави са предложени две трасета за развитие на свързаността. Единият коридор е изток-запад, като първоначалната идея е била да започва от Турция и като преминава през Северна Македония, Албания, Косово и Черна гора да свършва в Италия. След две международни срещи по темата обаче Грузия и Азербайджан предлагат да се разшири обхватът и така началната точка е преместена върху Азербайджан. Целта на това трасе е да може да се използва в цялата система вятърната и слънчевата енергия от Каспийско море . Заради часовата разлика от 4 часа между Азербайджан и Италия в пиковите часове на потребление ще може да се използва голяма част от възобновяемата енергия, като навлиза в различните части на този коридор.

Другият предложен коридор север-юг е с начална точка Гърция, като преминава пред България, Румъния, Унгария, Словакия и достига Чехия, като се използва основно потенциалът на енергията от слънце.

Участниците в конференцията отбелязаха като друг голям проблем на Европа тъкмо липсата в Плана за инвестиции в Европа на достатъчно средства за свързване на ВЕИ, което означава, че всяка държава сама трябва да се се справи. Беше посочено, че има оператори в Европа, които не се справят със заявките за присъединяване към мрежата на ВЕИ. В допълнение и много от зелените проекти са спекулативни, което означава, че държавите трябва да разработят методологии, по които да отсяват стратегическите от спекулативните, коментираха експерти. По този начин ще се ускори присъединяването на ключовите проекти, което ще е от полза за всички в мрежата.

Част от тези проекти е въпросът за съхранението на енергия. Директорът на ЕСО коментира, че в момента има огромен брой страни, които не съхраняват енергия от ВЕИ в пиковите моменти. А ролята на съхранението е тя да бъде пусната на пазара, когато има нужда от нея. Цитира данни, според които заради липсата на съхранение Европа губи еквивалента на 9 млрд. евро ток и се очаква сумата да нарасне до 15 млрд. евро. Затова и приоритетен въпрос наред със свързаността на мрежите е съхранението на ток.

Изп. директор на "Електрохолд" Георги Миков коментира в интервю по време на конференцията, че светът преминава през огромна трансформация в сектора, за която като цяло човечеството трудно си дава сметка, защото е съвременник на тази промяна. Прогнозата му е, че в батерии тепърва ще се инвестира в големи обеми. Според него батериите трябва да бъдат разглеждани не само като източник на енергия, но и като потребител в дадени моменти, като по този начин се даде възможност да се изчистят небалансите в системата и да "се изправи" разликата в цените. Подчерта, че е важно къде ще бъдат поставени батериите - те трябва да бъдат, където потреблението ще е най-голямо.

Оценката му е, че при настоящите цени на електроенергията за бита няма необходимост домакинствата да инвестират в батерии, защото това е инвестиция, която няма да се върне.

Посочи, че секторът трябва да има добра комуникация с управляващите, за да се изготви план за развитие на мрежите, за да се интегрират източниците на ВЕИ и батериите. А засега такъв разговор няма.