Ако българка търси страна от Европейския съюз, в която ще се чувства повече защитена от сексуално насилие, няма да намери такава. Особено неподходящи са скандинавските държави, където между 47.5% и 57.1% са казали, че поне веднъж през живота си са преживели насилие, заплахи или сексуално насилие от всякакъв характер. В България това са споделили по-малко от 12%.

Данните са от доклад на Агенцията на ЕС за основните права (FRA), Евростат и Европейския институт за равенство между половете, който за пръв път събира данни от всичките 27 държави между септември 2020 г. и март 2024 г., основаващи се на анкети с над 114 хил. жени.

Катя Кръстанова - клиничен психолог и психотерапевт към Фондация "Анимус", припомни:

За новото проучване 10 години по-късно тя допълва: "Горе-долу данните винаги са били едни и същи, но наистина мащаба на изследването FRA е много голям".

Изводите в частта за преживяно насилие в 27-те страни от ЕС, независимо от кого и в каква среда, са:

В България тези данни са, съответно, 8.5% (най-ниският сред 27-те страни), 11.9% (втора е Полша с 19.7%) и 3.4% (по-малко са потвърдили само в Полша - 5%, близо е Портулагия с 6.4%).

По повод ниските резултати в България за докладване на насилие Катя Кръстанова обясни, че у българките още от момичета има "много висок толеранс към онлайн тормоза и сексуалното насилие, включително на работното място, а онлайн тормозът не се разпознава". Тя даде пример и с това как на страницата във "Фейсбук" на популярното риалити шоу "Ергенът" агресивни, обиждащи, подценяващи, отхвърлящи участничките са коментари много повече от жени отколкото от мъже. (Очаквайте целия разговор с нея в следващите дни, в който тя дава своето обяснение за подобно поведение на мъжете и на българките.)

Попитахме и Фондация П.У.Л.С., подкрепяща жертви на домашно насилие, какви са корените на толерантността към насилието. Според екипа на фондацията факторите в България са:

В доклада на FRA отговорите на въпроса за най-характерния източник на насилие - интимният партньро, водят до следните изводи:

България отново е с най-ниския - или близо до най-ниския в ЕС - резултат в отговорите за това кога жените са имали инцидент:

По-малката група извършители са някой на работното място, познат или непознат, както и домашни насилници извън интимния партньор, т.е. роднини или други от същото домакинство. Места на такова престъпление са различни: на работа, в транспорта, на улицата, в парк, магазин, заведение... Средно 1.5% от анкетираните казват, че им се е случвало подобно неща през последните 12 месеца. Но всяка пета (20.2% е преживявало това някога през живота си, като разликите в отговорите отново са значителни - от 46.5% във Финландия, 42% в Швеция и 38.2% в Дания до под 10% в Чехия и Полша и 5.9% в България.

Общо 8.1% са отговорили, че повече от два пъти са имали случаи на заплахи или извършване на насилие от някой, който е различен от интимен партньор (отделен или група). В такава ситуация с интимен партньор са попадали 14.6%.

Отговорите от България показват, че 1.5% са били изнасилени от някой, различен от интимния им партньор и почти 1% - че са били жертва на сексуално насилие, различно от изнасилване.

Авторите на доклада напомнят, че особено това престъпление е много вероятно изобщо да не бъде докладвано и да не попада във вниманието на властите и полицията. Причините не са само в някакъв срам или обвиняването в обществото на жената, че "сама си е виновна", а и защото в националните закони има различни дефиниции за изнасилване - от това дали е използвана сила до това дали се е случило без съгласието на жертвата.

В България са и някои от най-ниските като показател отговори за сексуален тормоз на работното място. Някога в живота им се е случвало на 12.2%, а през последните 12 месеца - на 3.2%.

Тук са обхванати жени над 18 години, на които въпросът предлага и отговори, за да имат по-добра ориентация какво има предвид. Това са: неуместно втренчване, което ви е накарало да се почувствате неудобно; демонстриране на очевидно сексуални изображения или видеоклипове, които са ви накарали да се почувствате обидена, унизена или сплашена; неприлични сексуални шеги или обидни забележки за вашето тяло или личен живот; неуместни предложения да излезете на среща; неподходящи предложения за някакво сексуално действие; нежелан физически контакт (напр. непосредствена близост, докосване на части от тялото, целувки/ прегръдки или нещо друго, което не сте искали, заплахи и др.

Особено много са подложени на такъв тормоз младите жени - средно над 41% в ЕС в групата 18-29 години, но и повече от една трета (36%) в групата 30-44 години.

Въпросникът на европейското проучване има много детайлно описание на това що е "сексуално насилие" , както и на "психологическо и икономическо насилие от интимен партньор" (виж изброяването в края на статията) и др. Използвани са определенията и критериите на Истанбулската конвенция на Съвета на Европа, която България отказа да ратифицира, за разлика от други 22 държави от ЕС.

В доклада се обяснява, че са събирани и специфични данни от преживяните от жени случаи на насилие, последиците то тях, контактите им с различни служби в помощ на жертви. Това ще бъде представено в нова публикация по-късно тази година.

Авторите посочват, че статистически данни, полицейски доклади, обвинения на прокуратурата, съдебни документи и присъди са важен източник за тях. Но има важна особеност, произтичаща от факта, че "в сравнение с мъжете, жените е по-вероятно да претърпят насилие от страна на извършители в домашна среда, като много инциденти се случват именно вкъщи".

Спряхме се на два от въпросниците от допитването, за да се види колко подробно са дефинирани проявите на насилие: