Слушайки обръщението на вицепрезидента на САЩ Дж. Д. Ванс в Мюнхен и гледайки резултатите от последвалите парламентарни избори в Германия, си спомних за Източен Берлин през 1989 г. и рухването на комунистическите режими в Източна Европа. През последните седмици на съветската империя в Европа Михаил Горбачов, реформаторският съветски лидер, каза на своите твърдолинейни източногермански другари, че рискуват да се окажат от грешната страна на историята и "опасност очаква тези, които не реагират на [случващото се в] реалния свят".

Ванс направи подобна реч, като каза на европейците, че са от грешната страна на президента Доналд Тръмп. Но това послание нямаше очаквания ефект.

Оказа се, че германската радикално лява партия Die Linke, а не крайнодясната "Алтернатива за Германия", е основният бенефициент от публикациите на Илон Мъск в социалните медии и предупреждението на Ванс. Другият неочакван резултат беше, че Фридрих Мерц, вероятният следващ канцлер на Германия, се превърна за една нощ от старомоден атлантик в европейски голист. Веднага след гласуването Мерц обяви готовността си да се бори за независимостта на Европа от САЩ.

По-малко от два месеца след началото на мандата на новата администрация на Белия дом, европейската политическа сцена се превърна в сблъсък между революционери, съюзници на Тръмп, и либерални националисти, които се съпротивляват на Тръмп и предупреждават "Не ни тормозете!".

Сега крайната десница трябва да оправдава очакваните мита на Тръмп за Европа, за които той тази седмица заплаши, че ще са 25%, и да призовава европейците да следват лидерството на Вашингтон във външната политика. За разлика от тях основните партии действат като защитници на националния суверенитет, които се надяват да мобилизират подкрепа, като се позовават на националния интерес и националното достойнство.

Както уместно отбеляза президентът на Русия Владимир Путин, Тръмп "не просто казва това, което мисли, но той казва това, което иска". Неговите коментари за поемането на контрол над Гренландия или Панамския канал не са сигнал, а са намерение. Американският президент е убеден, че стратегическият интерес на Америка е Канада да стане 51-вият американски щат. Той силно вярва, че може да отдели Русия от Китай, и обвинява "дълбоката държава" на Америка, че му е попречила да постигне това през първия си мандат.

В този контекст европейците губят ценно време, обмисляйки какъв ще бъде планът на Тръмп за Украйна и се оплакват, че не са на масата за преговори.

За да бъде Тръмп прав, първо и най-вече е необходимо да се признае, че това е революционно правителство на власт във Вашингтон, макар и организирано като императорски двор. Революциите никога нямат подробни планове. Те се движат по разписания: използвай момента; не проектирай стъпки напред. Не е ясно какво точно иска да постигне Тръмп в преговорите си с Путин, но той иска да постигне нещо много голямо и иска да го постигне бързо, много бързо.

Това включва присъствието на Америка в Европа, а също и в Близкия изток и Арктика. Тръмп обещава на Путин, че Русия бързо ще се завърне в глобалната икономика и че Москва ще си върне статута на велика сила, който загуби през унизителните 90-те години. Тръмп се надява, че това ще убеди Русия да разтрогне съюза си с Китай. Отказът на САЩ при гласуване в ООН да осъди агресията на Русия в Украйна шокира дори някои от най-верните почитатели на президента. Но то имаше за цел да убеди Кремъл, че американският лидер е готов да направи немислимото - и да пренастрои света, оформен от Роналд Рейгън и Горбачов в края на 80-те години.

Какво ще стане с революционните мечти на Тръмп е отделен въпрос. Една от онези иронии на историята е, че руснаците приветстват решимостта на Тръмп да преустрои света със сдържан ентусиазъм, който напомня предпазливия отговор на САЩ към Горбачов преди почти 40 години. Това, което Сергей Лавров, министър на външните работи на Русия, казва сега, не е толкова различно от това, което Дик Чейни, тогавашният министър на отбраната на САЩ, каза през 1989 г.: "Трябва да се предпазим от залагане на сигурността на нашата страна заради това, което може да е само временно отклонение в поведението на нашия най-голям противник."

Джордж Оруел веднъж отбеляза, че "всички революции са провал, но не всички са еднакъв провал". Какъв провал ще бъде революцията на Тръмп, не знаем.

Може ли Европа да намери начин да се възползва от липсата си на масата за преговори между САЩ и Русия? Трябва ли Тръмп да бъде оставен да притежава своя велик мирен план за Украйна и неговото изпълнение?

В момент на екзистенциална криза като настоящия, има един ценен ресурс за по-слабата страна, който се откроява: политическото въображение.