Въпреки че много европейски държави смятат това вече за ненужно, Европейската комисия предложи в сряда запазване на изискванията за запасяване с природен газ и ЕС за още две години.

В разгара на газовата криза, предизвикана от едностранното спиране на доставките от "Газпром" през 2022 г., ЕС въведе задължение за запълване на подземните газови хранилища до 90% от капацитета им до 1 ноември всяка година плюс серия от междинни цели през отоплителния сезон. Действието на регламента изтича в края на годината.

Комисията добавя, че хранилищата осигуряват 25-30% от потреблението на газ през зимата и че през отоплителния сезон запасите намаляват необходимостта от внос на допълнителен газ и помагат за поемане на шокове в доставките.

В предложението на комисията се казва, че целта от 1 ноември ще остане обвързваща, но че целите от по-ранните месеци са "индикативни", което означава необвързващи.

Няколко държави, сред които Германия и Нидерландия, призоваха ЕС да смекчи строгите си срокове за попълване, тъй като те карат продавачите изкуствено да вдигат цените при тяхното приближаване, което ощетява най-вече държавите с множество газови хранилища.

Предложението на комисията не включва промени в целите за пълнене за 2025 г., въпреки че страни, включително Чехия, поискаха това.

Вместо това комисията допусна, че може да е по-снизходителна към държавите, които не са изпълнили целта си за ноември, ако цените на пазара към това време са твърде високи.

Местата за съхранение на газ в ЕС сега са пълни на 37.6% - далеч под нивото от 62% по същото време на миналата година. Студеното време и намалените руски доставки доведоха до по-бързо намаляване на запасите, показват данните на Gas Infrastructure Europe, която следи нивото на запасите във всички 18 държави, които имат подземни депа.

Българското газохранилище в Чирен е запълнено на 36.4% като данните показват, че в момента то се ползва като източник и от него се черпи.