Интересът на Тръмп разклати статуквото в Гренландия и в съчетание с все по-голямата гордост на инуитите накара някои от 57 000-те жители на острова да възприемат изборите този месец като исторически шанс за освобождаване на Гренландия от датското влияние.
Гренландия ще гласува на 11 март на общи избори само седмица след като президентът на САЩ Доналд Тръмп потвърди интереса си към арктическия остров, като покани жителите му да се присъединят към Съединените щати, но възприе по-примирителен тон, отколкото в предишните си коментари.
Движението в Гренландия за независимост от Дания, започнало през 70-те години на миналия век, набра скорост през последните месеци. Победа на политическите партии, които подкрепят бързата независимост, може да проправи пътя към по-голямо влияние на САЩ.
Отношенията между Гренландия и Дания се обтегнаха след разкритията за историческо малтретиране на гренландците по време на колониалното управление. Въпреки това интересът на Тръмп да направи острова част от Съединените щати накара Дания да ускори работата за подобряване на връзките си с Гренландия.
Проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството от жителите на Гренландия подкрепят независимостта, но те са разделени по отношение на времето и потенциалното въздействие върху стандарта на живот.
Интересът на Тръмп разклати статуквото в Гренландия и в съчетание с все по-голямата гордост на инуитите накара някои от 57 000-те жители на острова да възприемат изборите този месец като исторически шанс за освобождаване на Гренландия от датското влияние.
Въпреки това много гренландци предупреждават да не се действа прибързано, тъй като се опасяват, че Гренландия може да се окаже в по-лошо положение и да се изложи пред Съединените щати, ако твърде бързо поиска независимост от Дания.
От 2019 г. насам политиците на острова неведнъж са заявявали, че се интересуват от засилване на сътрудничеството и търговията със Съединените щати.
Въпреки това министър-председателят на Гренландия Муте Егеде, който засили натиска си за независимост, подчерта, че островът не се продава и че само неговият народ трябва да реши бъдещето си.
Стратегическото местоположение и ресурсите на Гренландия могат да бъдат от полза за САЩ. Тя е разположена на най-краткия път от Европа до Северна Америка, който е от жизненоважно значение за американската система за предупреждение за балистични ракети.
САЩ са изразили интерес към разширяване на съществуващото си военно присъствие на острова, включително към поставяне на радари там, за да се наблюдават водите между острова, Исландия и Великобритания, които са входна врата за руски военноморски кораби и ядрени подводници.
Островът, чиято столица Нуук е по-близо до Ню Йорк, отколкото до датската столица Копенхаген, разполага с богатство от минерали, нефт и природен газ, но развитието му е бавно.
Помолен за коментар, служител на Белия дом заяви: "Гренландия разполага с големи запаси от редкоземни метали, които ще захранват следващото поколение на американската икономика."
Засега обаче икономиката на Гренландия остава зависима от риболова, който представлява над 95% от износа, и от годишните субсидии от Дания, които покриват приблизително половината от държавния бюджет.
Като цяло Дания харчи малко под 1 млрд. долара всяка година за Гренландия, или 17 500 долара за всеки жител.
Военните на САЩ поддържат постоянно присъствие във военновъздушната база Питуфик в северозападната част на Гренландия.
Споразумение между САЩ и Дания от 1951 г. установява правото на САЩ да се движат свободно и да изграждат военни бази в Гренландия, докато Дания и Гренландия са уведомени за това.
В исторически план Дания се е съобразявала със САЩ, тъй като Копенхаген не разполага с капацитет да защитава Гренландия и поради гаранциите за сигурност на САЩ за Дания чрез НАТО, според Кристиан Соеби Кристенсен, старши изследовател в Центъра за военни изследвания към Копенхагенския университет.
В минния сектор на Гренландия американските инвестиции са много ограничени. Минните компании, които работят в Гренландия, са предимно австралийски, канадски или британски.
Островът, който е бивша колония на Дания, става официална територия на скандинавското кралство през 1953 г. и е подчинен на датската конституция.
През 2009 г. на острова е предоставена широка самоуправленска автономия, включително правото да обяви независимост от Дания чрез референдум.
Съгласно закона от 2009 г. парламентът на Гренландия, Inatsisartut, може да се позове на разпоредба, която ще накара Дания и Гренландия да започнат преговори за постигане на пълна независимост.
Народът на Гренландия ще трябва да одобри независимостта чрез референдум, а споразумението за независимост между Дания и Гренландия ще изисква и съгласието на датския парламент.
Според Улрик Прам Гад, старши изследовател и експерт по Гренландия, идеята за закупуване на Гренландия се основава на неразбиране на международното право и на принципа на самоопределение, който дава на хората правото да избират своя политически статут.
Тръмп отказа да изключи възможността за използване на военни или икономически средства за придобиване на контрол над Гренландия. Вицепрезидентът Джей Ди Ванс, говорейки пред "Фокс нюз", е отхвърлил възможността за използване на военна сила.
Ако Гренландия стане независима, тя може да избере да се асоциира със САЩ, без да става тяхна територия.
Островът би могъл да формира така наречената "свободна асоциация" със САЩ, която да замени датските субсидии с американска подкрепа и защита в замяна на военни права - структура, подобна на тази на Маршаловите острови, Микронезия и Палау.
Макар че в Гренландия се наблюдава стремеж към независимост от Дания, гренландците не се интересуват от нов колониален господар, сочат проучванията на общественото мнение.
Според изследователя Гад гренландците, които се радват на скандинавски модел на благосъстояние, включващ всеобщо здравеопазване и безплатно образование, вероятно ще искат да се уверят, че няма да станат по-зле в икономическо отношение, преди да проведат референдум за независимост.
Когато Тръмп предложи да купи острова през 2019 г., по време на първия си президентски мандат, датският министър-председател Мете Фредериксен отхвърли идеята и я нарече "абсурдна".
Запитана за подновения интерес на Тръмп през януари, Фредериксен заяви, че Дания трябва да си сътрудничи тясно със САЩ, но подчерта, че Гренландия трябва да определи бъдещето си.
Гренландският създател на съдържание Купанук Олсен, която е и кандидат на партията "Налерак" за предстоящите парламентарни избори казва за интервю за Ройтерс:
"Сега всеки гренландец трябва да има мнение. Трябва да решим дали трябва да продължим с Дания, дали трябва да станем независими, или трябва да станем държава под управлението на Съединените щати."
"В продължение на години за много хора е било неудобно да бъдат гренландци и те са потискали гренландската култура и са се опитвали да бъдат по-скоро датчани във външния си вид и начина си на живот", казва бижуретката Надя Арнарак Кройцман , чиято европейска фамилия и инуитски татуировки с пунктир на ръцете отразяват смесения ѝ произход.
"Казваха ни да се държим по-датски, да говорим датски, ако искаме да бъдем нещо", казва тя.
"Отначало си помислих, че това е шега, но той беше сериозен. Що за човек се опитва да купи държава през 2025 г.", казва Клейст Ериксен, който изработва традиционни произведения на изкуството върху животински кости.
"Бях отвратен."