Влизането в еврозоната обслужва ли организираната престъпност (въпроси и отговори)
"Дневник" публикува отговори и обяснения на икономиста Евгений Кънев на въпроси и коментари, събрани от разговори с граждани по време на репортерска работа на различни места в България, от често разпространявани твърдения в социалните мрежи, от коментари във форума за притесненията от приемане на единната европейска валута. Друг икономист - Георги Стоев, започна инициатива да отговаря на въпроси за ефектите от присъединяване към еврозоната във "Фейсбук" и към него се присъединиха и колеги, за да заместят липсващата кампания на държавата. "Дневник" събира различните отговори (включително на БНБ) и коментари в специалната тема "Приемането на еврото". Заглавието и акцентите са на редакцията.
1. Когато няма валутен борд, няма гаранции за стабилността на финансите, управляващите ще печатат пари. Отговор: С влизането в еврозоната отпада нуждата от валутен борд, защото приемаме за парична единица валутата, която служи за котва на валутния борд - и която няма как да е по-малко стабилна от лева. Печатането на пари - евро, както и ценовата политика е функция на Европейската централна банка за всички страни - членки на еврозоната. Всъщност, членството в еврозоната ни избавя от политическия риск за натиск от страна на българските политици върху дейността на БНБ.
2. Ще има хиперинфлация като в Хърватия и Испания и това няма да може да се контролира от регулаторите.
Отговор: Не е имало хиперинфлация (над 70%) в нито една нова страна - членка на еврозоната. България трябва да се сравнява единствено със страните членки, които преди влизането са били във валутен борд или подобен паричен механизъм като България - а такива са били само балтийските страни Естония, Литва и Латвия. При всички тях е имало незначителна инфлация в годината преди и след влизането в еврозоната. Все пак трябва да се отбележи, че инфлацията много по-малко се влияе от вида валута, отколкото от други фактори като търсене и предлагане, разходи за производство, външна търговия с трети страни, раздухване на пропаганда и слухове за очаквано поскъпване и др. България имаше съществено по-висока инфлация от страните в еврозоната - и дълго време не отговаряше точно на критерия за допустима инфлация.
3. Цените ще се закръглят нагоре, ще има спекулации на търговци с курса евро/лев, няма да има и държава, която да упражни цялата си строгост срещу подобни търговци: и сега има етикети в евро и лева и 7 евро например са 15 лева, но никой не вижда оскъпяването и не реагира.
Отговор: Превалутирането в евро ще стане по валутния курс 1 евро за 1.95583 лв. Около 6 месеца преди реалното членство (т.е. още не е факт), във всички търговски обекти цените трябва да бъдат посочени в двете валути лева и евро, а неизправните търговци могат да бъдат докладвани от потребители, както и да подлежат на санкции от контролните органи като КЗП, КЗК, НАП, икономическа полиция и др.
Разяснения за еврото: Какво ще стане със заплатите
4. Ще се обезценят парите и хората ще обеднеят, спестяванията им ще се стопят. Банките ще искат такси за обмяната на парите.
Отговор: Няма как да се обезценят парите, тъй като замяната ще бъде извършена по фиксирания курс на лева към еврото. Обмяната по сметки на граждани и фирми ще се извърши автоматично от самите банки, а на парите в брой - безплатно от БНБ.
5. Някои търговски банки, поддържани изкуствено сега, ще фалират и данъкоплатците ще покрият загубите, както стана с КТБ.
Отговор: Няма как банките да фалират просто от самата обмяна, защото техните активи и пасиви в лева автоматично ще станат в евро. Балансовите отчети на банките отговарят на всички критерии на БНБ, които са по-високи от тези на банките в еврозоната, за да бъдат банките устойчиви в условията на валутен борд, при който е забранено финансирането на банките от централната банка.
6. Организираната престъпност ще си легализира мръсните пари, влизането в еврозоната е в нейна полза.
Отговор: Точно обратното - влизането в еврозоната ще затрудни собствениците на "мръсни" пари, защото при обмяна ще е нужно доказване на техния произход. С други думи, очаква се изсветляване на нашата икономика, от която близо 1/3 е сива - по международни оценки.
7. Като сме в еврозоната, ще ни карат да даваме още повече пари за Украйна, защото Европа има това за цел.
Отговор: Помощта за Украйна няма отношение към валутата на страната. Примерно сред най-големите дарители са скандинавските страни и Великобритания, които не ползват еврото.
8. Европейският съюз е безсмислен, пред разпад и няма смисъл "да се купува фабрика на 8 септември".
Отговор: Европейският съюз е най-успешния някога политически проект за мир и просперитет. Благодарение на него България утрои брутния си продукт за периода на членството и днес българите са най-заможни в цялата си история. От 2008 г. насам ЕС преживя множество кризи - световна икономическа, гръцка, мигрантска, терористична, Брекзит, пандемична, дезинформационна и сега криза на сигурността. И винаги е имало прогнози за неговия разпад, а след всяка криза излиза по-силен. А еврото е втората най-силна и често използвана валута в света след американския долар.
Ще се повишат ли цените: БНБ отговаря на въпроси за еврото
9. Ще дойдат на власт партии, които са против еврото и ще трябва да излиза от еврозоната - не си струва влизането.
Отговор: Не може да се излезе от еврозоната без напускане на Европейския съюз. Никоя страна - членка на еврозоната, досега не е пожелавала някога напускане на еврозоната - дори Гърция в условията на технически фалит. Защото извън еврозоната трябваше да разчита само на себе си, без достъп до кредитиране от ЕЦБ.
10. Ще си загубим националното достойнство, предателство е спрямо националния ни суверенитет. В ЕС само за себе си мислят.
Отговор: Ако приемем това за вярно ще означава, че другите 20 членки на еврозоната - включително най-големите в Европа - са страни без национално достойнство. Всъщност е точно обратното: валутният борд ни лишава от суверенитет, защото левът е фиксиран към валута, за чието управление нямаме глас. Това вече няма да е така в еврозоната, когато България ще участва в решенията на ЕЦБ. ЕС не е нещо над България, което ни спуска решения, както навремето СССР. България е член на ЕС и участва във всички негови органи с право на глас, а в някои случаи и на вето!
11. Ние нас не оправихме, че тръгнахме да спасяваме французите... ЕЦБ можела да задължи всички в еврозоната да си дадат активите, например златото, и да купят френски дълг.
Отговор: Темата за спасяването на други страни е най-често използваната в антиевро кампанията за нагнетяване на страх. Когато дадена страна членка има финансови проблеми, тя може да ползва заеми от Европейския механизъм за стабилност, който набира своите капитали на финансовите пазари. Примерно за помощта за Гърция, Италия, Испания и Ирландия, които имаха сериозни затруднения по време на световната финансова криза, данъкоплатците на другите страни членки не платиха нито едно евро.
12. Гърция сама ли се спаси и кой плати сметката? Времето лети и новият им фалит приближава. Спомняте ли си приказката "Болен здрав носи"?
Отговор: Всъщност благодарение на огромната финансова помощ на другите страни членки и банки на еврозоната, изразяваща се в евтини кредити за рефинансиране на една част от дълговете й и опрощаване на друга част, Гърция стабилизира своето финансово положение. За 2024 г. е сред петте най-добре представящите се икономики в Европа, според The Economist.
Какво ще стане с жилищния ми кредит: БНБ отговаря на въпроси за еврото
13. Италианците са достигнали дълг от €2.7 трлн., като за последните 10 години им е нараснал от 96 на 117% от БВП.
Отговор: Италия действително има втория най-голям дълг/БВП след Гърция в еврозоната, но ако имаше постоянно влошаване на нейното финансово положение, то щеше да бъде отразено от международните кредитни агенции. Напротив, кредитният рейтинг на Италия бе повишен от Фич в края на 2024 г., защото значение има не просто дългът като дял от БВП, а неговата структура и капацитета на една страна да го обслужва.
14. Другата голяма икономика в еврозоната, тази на Германия, също е систематично унищожавана от марионетните елити. Бундесбанк обяви загуба за пръв път от 46 години насам, срив на индекса на индустрията, икономиката е в рецесия. Ето ви механизъм за принудителна "солидарност". Бедният български пенсионер да налива пари в продънената яма на френско, гръцко и какво ли не още разточителство.
Отговор: Всяка страна минава през периоди на рецесия, след което става по-силна - както Германия след 2002 г. Вероятно авторът на въпроса го е написал, преди да види днешните индекси в Германия, след обявяването от бъдещия канцлер Мерц на инвестиционна програма от близо 1 трилион евро в отбранителната и други индустрии на Германия. Впрочем досега Германия вече 18 години е в "принудителна солидарност" спрямо България като един от най-големите чуждестранни инвеститори и най-голям донор на еврофондове, с които България утрои своя БВП за периода на членството. И така в джоба на бедния български пенсионер бяха "налети" средно от 157 лв. през 2006 г до 883 лв средна пенсия през 2024 г.
15. През последните 5 години еврото е загубило над 10% от стойността си, измерена в швейцарски франкове (сходен е спадът и спрямо щатските долари, при които обаче има повече волатилност). Една валута има стойност само дотогава, докогато хората имат доверие в институциите зад нея. Когато тези институции се държат неадекватно, включително чрез безразборно пускане на печатницата за пари в ход, доверието се отдръпва и стойността й пада. Има нужда да се направи много по-детайлен анализ накъде е тръгнало еврото и къде е интересът на българските граждани и бизнес през следващите 5, 10 или 50 години.
Отговор: Всъщност, ЕЦБ използва най-малко "печатницата" спрямо другите големи банки като FED, BoJ, BoE. Тя има и най-ограничени монетарни функции спрямо тях. Точно заради нейната строга парична политика бе задълбочена финансовата криза в еврозоната и тя се върна към растеж близо три години след САЩ. Всякакви спекулации за бъдещето на еврото олекват, като се види неговия статут на втората най-търсена валута в света след американския долар - и като обем на глобалните транзакции (около 30% от всички); и като предпочитана резервна валута (около 20% от световните резерви)
Притесненията от еврото: Има ли риск от друг валутен курс при приемане в еврозоната
16. През 1997 г. искахме да се обвържем чрез валутния борд със стабилна валута, каквато тогава беше германската марка - но тя има твърде малко общо с еврото от последните две десетилетия. Може би ще е по-добре да сменим валутата, с която сме се обвързали, вместо сляпо да продължаваме слизането си в червената еврозона...
Отговор: Всякакви спекулации за бъдещето на еврото олекват, като се види неговия статут на втората най-търсена валута в света след американския долар - и като обем на глобалните транзакции (около 30% от всички); и като предпочитана резервна валута (около 20% от световните резерви)
17. БНБ привежда хипотетични и дискусионни ползи и избягва категорично да дискутира рисковете от преждевременно и непремерено включване към еврозоната. Например, първо, ускорена конвергенция на вътрешното ценово равнище към средноевропейското; второ, продължителен потискащ натиск върху конкурентоспособността на местното производство поради систематично изпреварващо нарастване на разходите за труд; трето, изпреварващо презгранично изтичане на местни капитали. По данни на самата БНБ през последните пет години (2020-2024 г.) притокът на чуждестранни капитали у нас е 29 млрд.евро, докато изтичането на местни капитали в чужбина е 38 млрд.евро, т.е. с една трета повече! Въпросът, който изисква ангажиран отговор е: какво би било поведението на местното население и местните производители, ако тези рискове се оправдаят в определена степен и социално-икономическото напрежение системно нараства? Би било редно БНБ да проявява интерес към оценката на риска!
Отговор: Ние де факто сме в еврозоната от нейното създаване чрез валутния борд. Българската икономика отдавна е синхронизирала своя икономически цикъл с еврозоната; ценовата конвергенция е постоянен процес в една от най-отворените икономики като българската, като цените на вътрешен пазар за много стоки дори са по-високи от тези в еврозоната; чрез износа, който представлява около 2/3 от БВП, от който 2/3 към ЕС, нашите производители отдавна са се интегрирали в европейските вериги на доставки. Посочените проблеми са реални, но те се дължат на структурни проблеми на българската икономика, породени от лошото държавно управление, слаби регулатори, нереформиран публичен сектор и изкуствено генерирани енергийни зависимости към трети страни. На практика, членството в еврозоната ще бъде като внос на инвестиционно доверие от ЕС в България заради намаления политически и валутен риск.
Разяснения за еврото: Ще спасява ли България изпаднали в затруднение държави
18. Редно ли е БНБ да игнорира поведението на сравними с нас страни от ЦИЕ (Полша, Чехия, Унгария и Румъния), когато става въпрос за включване към еврозоната?
Отговор: Нито една от посочените страни не е във валутен борд и затова могат да се възползват от девалвацията на валутата си спрямо еврото, за да насърчават своя износ и собствено производство. България заради валутния борд не може. А когато можеше преди въвеждането на валутния борд, това доведе до остра банкова криза с множество фалити и хиперинфлация.
19. Какви промени могат да се очакват в динамиката на парите в обращение? Неконтролируемото вливане на финансов ресурс, който е сравним по величина с годишните инвестиции, в икономиката на страната, би причинила, меко казано, съществени управленски неудобства. БНБ се разсейва, срамежливо мълчи и не забелязва посочените съотношения, както и евентуалните социално-финансово-икономически въздействия и последствия.
Отговор: След влизане в Еврозоната ще отпадне необходимостта от поддържане на валутния резерв в евро. Няма опасност от масовото му вливане веднага в българската икономика. Неговото използване ще зависи от инвестиционната политика на БНБ в координация с политиката на ЕЦБ, която вече поема ангажимента за ценовата стабилност и в България, т.е. за нивото на инфлация. Тези средства не могат да се ползват от българското правителство и така да се "наливат" в икономиката.
