Третото изменение на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони 2023-2027 г., част от Общата селскостопанска политика (ОСП), вече е факт. Решението за това е било взето на последното заседание на Комитета по наблюдение, а промените са много. Част от тях засягат увеличаване на бюджета по някои схеми, други - преформатиране на интервенции, а трети - конкретните условия за кандидатстване.

Сега "редакциите" на плана трябва да бъда одобрени и от Брюксел, като предстои да бъдат изпратени до службите на Европейската комисия. "Промените се правят, за да подобрят ефективността на финансирането, намаляване на административната тежест за бенефициентите, насърчаване на устойчивото развитие на земеделието и селските райони в България", обясни зам.-министърът на земеделието Лозана Василева.

Сред основните изменения е създаването на нова агроекологична интервенция. Тя е с многогодишен ангажимент и е насочена към използване на екологосъобразни земеделски практики. Финансирането й ще бъде осигурено чрез прехвърляне на 65 млн. евро от бюджета на интервенцията, насърчаваща практиките на интегрирано производство. Отделно от това в схемата "Биологично растениевъдство" срокът за задължително обучение се увеличава от две на пет години, а процентът на средното ниво на подпомагане се повишава за всички групи култури.

В резултат на предложения от заинтересовани страни в интервенцията "Инвестиции в основни услуги и дребна по мащаб инфраструктура в селските райони" максимално допустимата стойност на проекти за обществени площи се увеличава от 100 000 на 500 000 евро. Целта е по този начин да се осигури по-ефективно финансиране на дейностите за подобряване условията на живот в селските райони.

Новости има и за младите и нови земеделски стопани, за които се въвежда гратисен период за придобиване на професионални компетентности, както и възможност за назначаване на втори ръководител, ако кандидатът е жена и ползва отпуск по майчинство.

В мярката "Инструменти за управление на риска" интензитетът на подпомагане се увеличава до 70% за всички култури, за да бъде в съответствие с досега прилаганата държавна помощ за застраховане в земеделието. Промени има и при "Подкрепа за оперативни групи в рамките на Европейско партньорство за иновации (ЕПИ)", където се разширява допустимостта на партньори и в интервенцията вече могат да участват висши училища по икономика.

В секторните интервенции за "Плодове и зеленчуци", "Мляко и млечни продукти", лозаро-винарския сектор и сектора на пчелните продукти са прецизирани текстовете с цел яснота при формулиране на изискванията за допустимите разходи и финансирането. Одобрено е било и прехвърлянето на част от неизползваните средства в рамките на секторните интервенции за пчеларство за 2025 година. Над 880 хил.лв. ще бъдат разпределени към интервенции с повишено търсене, а остатъкът ще се използва за втори прием на заявления.

В същото време от догодина изискванията за практикуване на подвижно пчеларство ще бъдат облекчени, увеличава се и финансовата подкрепа за инвестиции в материални активи и се въвеждат нови допустими разходи за модернизация на пчеларските стопанства. Очакваният от министерството резултат е подобряване на условията за пчеларите, улесняване на достъпа им до финансиране и по-добра адаптация на сектора към климатичните и икономическите предизвикателства.

На заседанието на Комитета по наблюдение са били приети и критериите за подбор и методика за оценка на заявления за подпомагане по интервенцията, която е насочена към запазване на духовния и културния живот в селските райони. Приоритетни ще са обекти с по-висока културна и историческа стойност и такива в населени места с по-голям брой население. Одобрени са и критериите за подбор и методиката за оценка на документите по схемата, свързана с консултантски услуги, които се основават на качество на заявлението, както и на капацитет и опитност на кандидата.

Решено е било и включването на нова интервенция - "Сътрудничество за къси вериги на доставка", като очакванията са тя да стартира през септември с бюджет от 9.5 млн. лева. Схемата ще бъде насочена към създаване и функциониране на къси вериги на доставки, чрез които произведената селскостопанска продукция се предлага на крайните потребители - директно от нейните производители.

Тя беше анонсирана преди дни от ресорния министър Георги Тахов, който уточни, че максималният размер на разходите за един проект ще бъде 300 000 евро. Изискването обаче е, че кандидатите трябва да бъдат сдружени - това може да се окаже проблем за част от българските производители, но от друга страна, трябва и да насърчи сдружаването, което в проблемно ниско в много подсектори.

Колкото до напредъка по линия на директните плащания и секторните интервенции от Стратегическия план - бюджетът по "Кампания'2023" е усвоен 100%, като извършените директни плащания са за близо 2 млрд. лева. Отчита се равномерен темп и засилен интерес от страна на бенефициентите към всички интервенции по Първи стълб на ОСП, съобщават от министерството. До момента по "Кампания "2024" са изплатени над 800 млн. лв. по 15 интервенции. Очаква се всички средства да бъдат изплатени до края на юни 2025 г.