Представители на Армения и Азербайджан обявиха днес, че са договорили текста на мирното споразумение за прекратяване на продължаващия близо четири десетилетия конфликт между двете южнокавказки страни. Това е неочакван пробив в несигурния мирен процес, в който позициите често се оказват непримирими.

Двете бивши съветски републики водиха поредица войни от края на 80-те години на миналия век, когато Нагорни Карабах - азербайджански регион, в който по това време бе населен предимно с етнически арменци, се отдели от Азербайджан с подкрепата на Армения.

Министерството на външните работи на Армения посочи днес, че проектът за мирно споразумение с Азербайджан е бил финализиран от нейна страна.

Азербайджанското министерство на външните работи от своя страна каза: "Отбелязваме със задоволство, че преговорите по текста на проекта на споразумението за мир и установяване на междудържавни отношения между Азербайджан и Армения приключиха."

Въпреки това сроковете за подписване на споразумението остават неясни, тъй като според Азербайджан предварително условие за подписването му е промяна в конституцията на Армения, където според него се отправят косвени претенции към азербайджански територии. Това е твърдение, което Ереван отрича, но премиерът Никол Пашинян каза многократно през последните месеци, че основополагащият документ на страната трябва да бъде заменен и призова за референдум за това. Няма зададена дата.

Руската държавна информационна агенция ТАСС цитира думите на Пашинян пред журналисти в четвъртък, че споразумението ще възпрепятства персонал от трети страни да се разположи по арменско-азербайджанската граница. Тази разпоредба вероятно ще засегне мисия за граждански мониторинг на Европейския съюз, която Баку критикува, както и руски граничари, които охраняват части от границите на Армения.

Избухването на военните действия в края на 80-те години предизвика масово експулсиране на стотици хиляди предимно мюсюлмански азери от Армения и арменци, които са мнозинство християни, от Азербайджан.

Мирните преговори започнаха, след като Азербайджан си върна Карабах със сила през септември 2023 г., което накара почти всички от 100 хил. арменци на територията да избягат в Армения. Повечето сега живеят в Армения като бежанци.

И двете страни казаха, че искат да подпишат договор за прекратяване на дългогодишния конфликт, но напредъкът е бавен и отношенията са напрегнати. Тяхната обща граница от 1000 км е затворена и силно милитаризирана.

През януари азербайджанският президент Илхам Алиев обвини Армения, че представлява "фашистка" заплаха, която трябва да бъде унищожена, в коментари, които арменският лидер нарече възможен опит да оправдае нов конфликт.

Руските мироопазващи сили в региона се изтеглиха през май миналата година.