Босненският режисьор, който през 2002 г. спечели "Оскар" за чуждоезичен филм за "Ничия земя" - Данис Танович, беше специален гост на "София филм фест", десет години след последното му гостуване на кинофорума. Той представи последния си филм "След края на лятото", който миналата есен откри филмовия фестивал в Сараево.

Романтичната комедия пренася зрителите по хърватското крайбрежие и проследява пътя на една млада жена към себепознанието. Тя пристига на отдалечен остров, за да уреди семеен въпрос за наследство, но след поредица от неочаквани събития се изправя срещу неразрешени въпроси от миналото.

По време на среща с публиката режисьорът, който е израснал в Сараево, но е завършил режисура в Брюксел, разказа, че дълго време е обикалял по хърватското крайбрежие, докато намери малък град с интересна архитектура. Освен като режисьор, той се включва като съсценарист в историята, написана от Ана Маткович (която играе и главната роля във филма) и Никола Купрешанин.

Не вярва и в посланията, закодирани в един филм. Според него киното трябва да задава въпроси. "Филмите, които ми харесват са такива, които, като излезем от киното с приятели и отдем да пием, започваме да обсъждаме и се оказва, че всеки е видял нещо различно. Всеки си взима различни неща от един филм", обяснява режисьорът. Освен това смята, че филм, който го е впечатлил преди 20 години, сега може да не му хареса или обратното. "Възприятието на един човек за филм се променя с времето и е напълно индивидуално."

Данис Танович разказва, че преди е ходил много по филмови фестивали и си спомня, че с покрай представянето на първия му филм "Ничия земя" за една година са му се събрали едва двайсет дни у дома. След пандемията започва да пътува по-малко и избира внимателно фестивалите, на които ходи, но допълва, че те сега са още по-важни от преди, защото дават платформа да се видят различни европейски филми.

Но за него киното няма националност. "Това е малко като да те питат как правиш филми, откъде идва вдъхновението. То е като хубаво момиче, което минава пред теб и ти се опитваш да го догониш. Но действително надхвърля границите и езиците", заява режисьорът. Дава пример с това как преди години е снимал филм в Индия на урду, без да знае този език, само с помощта на консултанти. "Тази сутрин се разхождах из София и видях няколко локации, които ми харесаха за снимки и бих могъл да дойда да снимам и тук. Градът е доста разбит, но много красив. Така че киното няма граници", добавя той.

Въпреки че след "Ничия земя" не се занимава толкова с темата за войната, в момента работи по филм за виетнамската война с една френска компания. "Пo него работя с моя приятел Патрик Шавел, най-старият работещ военен кореспондент, който отива във Виетнам, когато е на 18 години и там се запознава с индианец от племето апачи, който е част от американските специални части и впоследствие пише книга за това. Отдавна искам да заснема тази история", казва Данис Танович. Работи и по сценарий за една история, свързана с войната в Украйна, където е бил преди две години.

Уточнява, че филмът няма да е за самата война в Украйна, нито ще бъде от гледна точка на мъжете, както обикновено се представят такъв тип продукции. Той иска да разкаже история за една жена и нейната битка да си върне детето. "Не искам много да говоря за това, но филмът започва с криминално престъпление на фронта, което е абсурдно - да водиш разледване за един труп насред хиляди загиващи наоколо, но това разследване ни отвежда към една друга история. В Украйна има 18 хиляди деца, които са отвлечени от руснаците и в това ми се струва, че има нещо особено сбъркано, извратено - разказва Данис Танович, който е баща на пет деца.

Едно от най-важните неща за него е една история да го докосне, да му е важна, да вярва в нея, защото режисьорът посвещава поне година от живота си на нея. "На мен ми се е случвало да снимам филм осем години, затова трябва да вярваш в историята си, да вярваш, че е важна и смислена за хората", заявява той.

Освен игрално кино, Данис Танович е работил върху документални проекти, както и по сериали, но за него "режисьорската работа си е режисьорска работа". "В академията, в която съм учил в Сараево, ни караха да си изберем роман и по него да направи сценарий за филм, за телевизонна продукция, за пиеса и за радиопиеса. Когато работиш по тази задача цяла година, разбираш как може да поднесеш нещо в различни форми. Човек например може да разбере много за киното от радиото, защото то ти помага да обърнеш внимание на неща, които иначе не би забелязал."

За него от една страна работата на режисьора е занаят, затова трябва да снима постоянно и да развива това свое умение. "Аз съм снимал филми с бюджет от 50 млн. и с бюджет от 17 хил евро. Няма никакво значение за мен", казва той. Но има нещо отвъд занаята и това е талантът човек да вижда неща, които другите хора не успяват.

Подчертава още веднъж, че за него филмите му трябва разказват истории, които го вълнуват. "Доброто кино винаги е много лично. Иначе е само чист занаят. Вероятно не чувате това от много артисти, но това е другото хубаво нещо в киното - че ние всички сме различни. За някои е важен успехът, за други снимането е гладък процес като сърфирането, а аз например не мога да работя на снимачна площадка, ако атмосферата на нея е напрегната", добавя той и обяснява, че се старае по време на снимки хората от екипа му да се чувстват добре, да се забавляват.