Бизнесът вижда в предложението за въвеждане на таван на надценките за някои хранителни стоки на кабинета "Желязков" опасност от вдигане на цените, създаване на дефицит при някои от тях и влошаване на конкуренцията между малките и големите търговци.

Рамките на законопроекта за тавана на надценките бяха представени в понеделник в Министерството на земеделието и храните, но той все още не е официално публикуван за обществено обсъждане. Едва тази седмица предстоят разговори с различни асоциации, сред които и Сдружението за модерна търговия, което обхваща големите хранителни вериги в страната. Според председателя на сдружението Николай Вълканов въпросните мерки няма да доведат до търсените цели, а именно сваляне на цените с 20%, заяви той пред Би Ти Ви.

На същото мнение е и бившият зам.-министър на земеделието и храните Александър Йоцев, който коментира пред "Нова телевизия", че кризисни мерки не би трябвало изобщо да се обличат в закон.

Съществен проблем виждат те и в друг аспект от законопроекта, а именно 50% от въпросните стоки във веригите с над 10 търговски обекта да бъдат българска продукция. Проблемът с това е свързан според тях с липсата на достатъчно българско производство за задоволяване на потреблението, което допълнително ще подхрани евентуален дефицит на стоки. За пример Вълканов даде едър рогат добитък, от който се внася около 80%.

Според председателя на сдружението също така авторите на законопроекта в лицето на Министерството на земеделието и храните "не си вярват, че ще стане реалност (бел.ред. - законопроектът)", т.е. че ще бъде приет и ще влезе в сила.

Според Вълканов също така подобен подход противоречи на свободното движение на стоки и припомни, че Европейската комисия започна наказателни процедури срещу Румъния и Унгария, които фиксираха процент собствена продукция в магазините. Тогава Европейската комисия посочи, че за нея подобен ход лишава потребителите и предприятията от пълните ползи от единния пазар. Той припомни още, че подобен опит бе направен в България през 2020 г. по време на пандемията, когато държавата настояваше веригите да отделят от своята площ специално за български продукти.

Вълканов също така напомни, че за подобен законопроект властта трябва да изисква и нотификация от Европейската комисия.

А като причини за по-високите цени на плодове и зеленчуци икономическият съветник към една от основните бизнес асоциации в страната Българската стопанска камара Щерьо Ножаров посочи, че това се дължи на неефективното им производство и липсата на иновации.

По думите му за разлика от България в чужбина много го подкрепят. Също така българското производство е много раздробено и няма икономия от мащаба за разлика в чужбина. Затова там се постига много по-ниска цена.