Геополитическите събития за пръв път от над 30 години се нареждат сред водещите рискове пред българската икономика. Същевременно сигналите, които дават участниците в управлението, за несигурност може да тласнат отново страната към политическата криза с всички последствия от това.

Влизането в еврозоната е логичната следваща стъпка за интеграцията на България в ЕС, възможност за консолидиране на публичните й финанси, а падане на правителството би означавало отдалечаването на страната от тези процеси. Такива изводи направиха финансистите по време на конференцията Money Growth: Banking, Investment, Technology, организирана от "Капитал".

Публичното говорене, основно от лидера на ГЕРБ Бойко Борисов, за напрежение в управляващата коалиция и скъсяване на хоризонта на действие, по думите му, на това правителство очаквано е обстоятелство, което икономистите вече включват в прогнозите си.

Основният риск, свързан с колапс на правителството ,е завръщането на политическата нестабилност. Ако се материализира, работата на голяма част от институциите ще се забави чувствително и дори ще бъде блокирана, очаква Кристофор Павлов, главен икономист на Уникредит Булбанк.

Оценката му е, че това ще нанесе щети и на политическата тежест на Европа в международните отношения.

Същевременно падането на кабинета ще засили вота за крайните популистки и антиевропейски партии. От една страна, това се очаква да отклони България от пътя й на по-нататъшна интеграция в ЕС, отдалечаване на българските компании от интеграцията им в глобалните вериги на доставки. Едновременно това ще постави на пауза реформите, свързани с този път на интеграция.

Част от тази прогноза и отлагането за пореден път на влизането на страната в еврозоната, което икономистът очаква да намали доверието към властта и вътре, и навън. "При това несигурността ще достигне значителни пропорции, защото крайните популисти и скептичните към ЕС формации нямат ясно артикулиран план за ясното развитие на страната извън обещанието да разрушат направеното през последните десетилетия", посочи Павлов.

Банката не очаква рискове пред изпълнението на бюджета, който в момента се разглежда на второ четене от парламента и все още не е приет. Причината е, че в миналото водещата партия сред управляващите, ГЕРБ, е била силно ангажирана с провеждането на благоразумна политика и на този етап няма причини да се смята, че това се е променило.

Успехът на поредния опит на България да влезе в еврозоната се разглежда като следващата логична стъпка от европейската интеграция на България. И управителят на БНБ Димитър Радев, и председателят на Асоциацията на банките в България Петя Димитрова отново подчертаха важността на тази интеграция.

Радев подчерта колко е важно в условията на глобална политическа несигурност и нуждата от заделянето на повече пари за публични инвестиции и ръста на военните разходи публичните финанси в България да бъдат консолидирани. Една от възможностите за това той вижда тъкмо в приемането на еврото.

Досега банките в България са инвестирали 400 млн. лв. в подготовката на инфраструктурата си за този момент, обяви Петя Димитрова, председател на асоциацията.

Управителят на БНБ Димитър Радев посочи, че влизането на България в еврозоната има огромен потенциал да се превърне в катализатор за успешното навигиране на страната в условията на несигурност и консолидацията на публичните финанси.

Подчерта, че и БНБ, и банковият сектор са в много висока готовност за присъединяване и работа в условията на еврозона.

През последните поне 35 години геополитическата ситуация не е била толкова важна за икономическото и финансовото състояние, и за политическото развитие на България, колкото е сега, обяви управителят на БНБ.

Според него сега основният въпрос пред политиците, но и не само пред тях, е какво да се прави в тази ситуация.

Ключовите думи за днешния геополитически контекст са несигурност и непредвидимост за това, което предстои, или както много сполучливо се изрази тези дни президентът на ЕЦБ, цитирайки Пол Валери: "Проблемът на днешния ден е, че бъдещето не е това, което беше", посочи Радев.

Развитията в Украйна и Близкия изток, засилващите се търговски конфликти между водещите икономики и процесът на геополитическа фрагментация, както и бумът в развитието на цифровите технологии предизвикват значителни структурни трансформации в глобалните вериги на доставки с неясни продължителност, дълбочина и последици, посочва управителят.

Анализира, че всичко това води до промени в международната търговия и държавите се опитват да се адаптират към засилващия се протекционизъм в световен мащаб. В това време Европа остава една от най-уязвимите икономики, особено по отношение на енергийните ресурси, тъй като е много енергоемка.

Управителят отбеляза, че в тази сложна глобална среда изходната макроикономическа позиция на България не е никак лоша - показателите на банковия сектор остават солидни, а независимо от влошаването на фискалните показатели през последните години страната все още разполага с маневреност както по отношение на разполагаемото фискално пространство, така и по отношение на възможностите за възстановяване на изтощените с последните бюджети фискални буфери.

Той препоръча падналият в края на 2024 г. до исторически най-ниското си ниво фискален резерв - и като процент от БВП (4.7%), и като процент от общите бюджетни разходи (12.3%), да бъде възстановен, макар че средносрочно това ще е предизвикателство заради обективната необходимост от по-високи публични инвестиции и военни разходи.

Подчерта, че присъединяването към еврозоната има огромен потенциал да се превърне в катализатор за успешното навигиране на страната в условията на глобална несигурност.