На разсъмване: парламентът одобри окончателно бюджета за 2025 г. след 15 часа дебати

На разсъмване: парламентът одобри окончателно бюджета за 2025 г. след 15 часа дебати

На разсъмване: парламентът одобри окончателно бюджета за 2025 г. след 15 часа дебати
С над три месеца закъснение парламентът прие държавния бюджет за 2025 г., а дебатите по него продължиха повече от 15 часа и приключиха рано тази сутрин.
В гласуването управляващото мнозинство (ГЕРБ, БСП, "Има такъв народ" и ДПС-ДПС) получи подкрепа от "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски, като за прокарването на част от текстовете гласовете на партията бяха решаващи, защото не бяха подкрепени от групата на Ахмед Доган. Броят на депутатите в залата беше необичайно голям - електронната система отчиташе 227 народни представители.
Приемането на закона мина по нови правила - вместо да се дебатира текст по текст, изказванията бяха наведнъж по всички разпоредби, а след това предложенията бяха гласувани едно след друго. "Възраждане" използва всички парламентарни прийоми, за да удължи дискусията, която продължи през цялата нощ. Формалното обяснение за поведението на групата беше, че председателят на парламента Наталия Киселова не допусна искането да бъдат подложени на гласуване нейните 38 хил. предложения, равняващи се символично на страниците с подписи от отхвърленото ѝ искане за референдум за еврото.
Бюджетът е с дефицит от 3%, което отговаря на маастрихтските критерии за еврозоната. Министърът на финансите Теменужка Петкова си пожела следващият да бъде приет в евро.
Хронологията на събитията в пленарната зала е в статията, а "Дневник" следи в реално време първите коментари за гласуваните текстове.
На живо

  • Депутатите приключиха работа за тази седмица

    Малко преди 7 ч. председателят на парламента Наталия Киселова закри заседанието. Тъй като с гласуването на бюджета тази нощ депутатите изпълниха предварително приетата седмична програма, в петък Народното събрание няма да заседава.
    Заседанието в четвъртък, което приключи в петък сутрин, продължи общо 22 ч. Следващото е насрочено за 26 март (сряда).

  • Бюджет 2025: най-важното

    С три месеца закъснение и подкрепа от "ДПС - Ново начало" държавният бюджет на България за 2025 г. бе одобрен. Това по традиция се случи едва на разсъмване след 15 часа обсъждане, а трибуната в залата бе доминирана от "Възраждане". Дебатът този път се проведе хаотично, тъй като обсъждането бе по всички текстове от бюджета наведнъж, заради което депутатите скачаха от тема в тема.
    Макрорамката на финансовия министър Теменужка Петкова е с дефицит 3%, което отговаря на маастрихтските критерии за влизането на България в еврозоната.
    Приетият бюджет е до голяма степен във вида си, в който бе внесен в Народното събрание от правителството - предложенията на опозицията не бяха одобрени с изключение на създаването на верига държавни магазини в пощенските станции по идея на Делян Пеевски и "ДПС - Ново начало".
    Рамката отнесе критики от опозицията заради заложения ръст на приходите от ДДС с около 30% до 24 млрд. лв. Той е разчетен при прогнозиран икономически растеж от 2.8% като се очаква номиналният размер на брутния вътрешен продукт да достигне 215 млрд. Лв. Прогнозираната средногодишна инфлация е 2.4%.
    Подобно увеличение на ДДС приходите не бе генерирано дори през 2022 г., когато инфлацията достигна 25-годишен връх.
    Критики бяха отправени и към рекордния ръст на разходите в бюджета, които министърът на финансите аргументира с взетите законодателни решения през последните четири години.
    Според депутата от "Демократична България" Мартин Димитров толкова ляв и проблемен бюджет не е имало от 1997 г.

    Основни моменти от Бюджет 2025:

    • Въпреки лобирането на рестораньорския бранш за свалянето на данъчната ставка на 9%, депутатите не обсъдиха темата по време на дебатите за бюджета. Предложение за 9% ДДС като част от бюджетната процедура бе направено единствено от "Възраждане" - както за заведенията, така и за туроператорите и спортните услуги. То обаче не събра подкрепа и така браншът остава с 20-процентната ставка.
    • Правителството може да поеме рекордния нов дълг от 18.9 млрд. лв.
    • Бюджетът на Министерство на отбраната се удвоява, с над 70% расте бюджетът на ДАТО, с 60% - на ДАНС и на Конституционния съд, с 50% - на МВР.
    • Заплатите на държавната администрация се увеличават с 5%.
    • Прагът за регистрация по ДДС пада отново на 100 хил. лв.
    • Вдига се акцизът върху тютюневите изделия с нов акцизен календар, който влиза в сила от 1 май.
    • ББР се връща под управлението на Министерство на финансите. Освен като насърчителна банка за малкия и среден бизнес тя ще бъде използвана и като инструмент за национални проекти като саниране на сгради и капиталовата инвестиционна програма на общините.
    • Фирми ще могат да правят дарения на бюджета по формата на доброволни вноски за публични инвестиции, за което да ползват данъчни облекчения.
    • Размерът на данъчните облекчения за родители се запазва на 600, 1200 и 1800 лв. съответно за едно, две и три или повече деца.
    • Квотата за ваучери за храна бе запазена на 1.6 млрд. лв.

  • Депутатите запазиха квотата за ваучерите за храна

    Депутатите запазиха квотата за ваучерите за храна в размер на 1.6 млрд. лв. и необлагаемия им размер до 200 лв. като част от Бюджет 2025.
    Социалната придобивка е все по-широко използвана - според данни на Асоциацията на операторите на ваучери за храна в България вече от около 800 хил. души.
    Предложение за увеличаването на необлагаемия им размер до 300 лв. и квотата до 1.8 млрд. лв. бе направено от "Продължаваме промяната", но не събра достатъчно подкрепа.

  • Правителството може да поеме дълг от близо 19 млрд. лв.

    Управляващото мнозинство с подкрепата на "ДПС - Ново начало" прие лимитът на новия дълг, който може да бъде поет тази година, да бъде 18.9 млрд. лв. Това е далеч над очаквания дефицит за годината и нужното рефинансиране на падежиращ дълг от около 12 млрд. лв.
    Правителството ще използва дълговото финансиране и за увеличаване капитала на държавни дружества. Според закона за бюджета това ще бъдат дружества в енергетиката, отбраната, земеделието, икономическото развитие, образованието.
    Очакванията са те да се използват за увеличаването на капитала на Българска банка за развитие, от която да бъдат разплатени средства към общините по инвестиционната капиталова програма, както и за програмата за саниране. По този начин функцията на ББР отново се изменя от банка, която да обслужва малкия и среден бизнес, в инструмент, с който държавата да прави капиталови инвестиции.
    Банката също така бе преместена от Министерство на иновациите и растежа в Министерство на финансите. Тя бе част именно от финансовото ведомство до 2016 г., когато по времето на кабинета "Борисов 3" тогавашният министър Владислав Горанов я премести.
    Друг получател на дългово финансиране се очаква да бъде и Българският енергиен холдинг, през който да минат разходи за инвестиции като ПАВЕЦ "Чаира" и новите блокове за АЕЦ "Козлодуй".
    За опозицията това е непрозрачно, но предложенията на "Продължаваме промяната" и "Демократична България" за ограничаване тавана на дълга от 12 млрд. лв. не бяха приети.
    Максималният размер на държавния дълг към края на 2025 г. не трябва да надвишава 61.7 млрд. лв. Минималният размер на фискалния резерв се запазва на 4.5 млрд. лв.

  • Парламентът одобри създаването на държавна верига магазини по идея на Пеевски

    ГЕРБ, БСП и "Има такъв народ" подкрепиха предложението на Делян Пеевски и "ДПС - Ново начало" за създаването на държавна верига магазини, която да бъде позиционирана в българските пощи. То бе направено между двете четения на държавния бюджет. Според приетото решение предлаганите стоки ще бъдат само от български производители, а разрешената надценка ще бъде до 10%.
    Новото държавно предприятие ще бъде под шапката на Министерство на земеделието и храните. В срок до един месец правителството трябва да предприеме действия за учредяването му.
    Според депутата на "Демократична България" Мартин Димитров това са "непазарни подходи". Той направи паралел и с вече закритата "Държавна петролна компания", създадена през 2020 г. с цел да понижи цените по бензиностанциите. Дружеството обаче бе закрито три години по-късно, но през това време бяха направени разходи за издръжката ѝ.
    "Възраждане" вижда в идеята на "ДПС - Ново начало" нов канал за купуване на гласове.

  • Депутатите задължиха управителя на БНБ да напусне, ако става служебен премиер

    Два месеца след като гласуваха "против" сега управляващото мнозинство заедно с "Продължаваме промяната - Демократична България" прие промени в Закона за Българската народна банка. Това се случи през преходните и заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет.
    Промените предвиждат, ако управител или подуправител на БНБ приеме да стане служебен премиер, да подава оставка от поста си в централната банка.
    Възможността член на ръководството на БНБ да участва в служебен кабинет бе част от промените в Конституцията, но противоречи на устава на Европейската централна банка, който забранява централните банкери да участват в политиката.
    "Против" гласуваха единствено "Възраждане" и МЕЧ.

  • Без ДПС на Доган, но с Пеевски управляващите свалиха прага за регистрация по ДДС

    Прагът за регистрация по ДДС бе понижен от 166 на 100 хил. лв., но без гласовете на ДПС на Ахмед Доган. "За" гласуваха ГЕРБ, "ДПС - Ново начало", БСП и "Има такъв народ", а ДПС - ДПС се въздържаха.
    По думите на министър Петкова по-ниският праг се очаква да донесе на бюджета допълнителни приходи от 139 млн. лв.
    Против се изказаха от "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане", според които това ще се отрази негативно на 200 хиляди бизнеса. Министър Петкова напомни, че в повечето страни от Европейския съюз прагът е по-нисък, включително и в Германия.
    По-високият праг от 166 хил. лв. влезе в сила от 1 януари, тъй като така бе заложено в предишния Бюджет 2024.
    Връщането му на 100 хил. лв. влиза в сила от 1 април.
    Депутатите отхвърлиха предложението на "Възраждане" за 9% ДДС за ресторантьорите, туроператорите и спортните услуги.

  • Фирми ще могат да правят дарения към бюджета

    Депутатите одобриха нестандартното предложение фирми да могат да правят доброволни вноски в полза на бюджета, а средствата да се използват за публични инвестиции. Това бе заложено в преходните и заключителните разпоредби на бюджета, откъдето започна гласуването. Точката мина с гласовете на управляващото мнозинство и с подкрепа от "ДПС - Ново начало".
    По време на обсъждането депутатът от "Демократична България" Мартин Димитров описа това като "безумно, такова нещо никога не е имало". Според Ивайло Шотев от "Продължаваме промяната" това е "инструмент за натиск върху бизнеса".
    Министър Петкова отново защити идеята си с аргумент, че това е възможност за данъчни преференции, които бизнесът да използва в рамките на до три години. Тя допълни, че преди да публикува предложението си е провела обсъждания с множество браншове.
    Никой никого не рекетира.

  • Гласуването на бюджета започва

    Депутатите приключиха с разискванията на държавния бюджет и преминават към гласуване на второ четене на текстовете. Председателстващият заседанието чете предложените текстове един по един и всеки от тях бива подлаган на одобрение.
    Гласуването започна в 3.15 ч., а пленарната зала е необичайно пълна за този час - електронната система отчита, че бутоните натискат 217 депутати. Лидерите на ГЕРБ и на "ДПС - Ново начало" - Бойко Борисов и Делян Пеевски, не са на местата си, показват камерите.
    Основна част от продължилия над 12 ч. дебат се дължеше на "Възраждане", чиито депутати бяха на трибуната в две трети от времето и използваха всички възможни парламентарни прийоми, като изказвания и реплики, за да удължат заседанието.
    Въпреки това лидерът на партията Костадин Костадинов се оплака, че наложената от управляващото мнозинство процедура по приемане на бюджета е ограничила правото на изказвания на народните представители. Причината - заради воденето на разискванията накуп, всеки депутат имаше право на едно изказване. При дискусия параграф по параграф, каквато е традицията, изказванията са поотделно за всеки текст.

  • Дебатите продължават вече 12 часа

    Дебатите по държавния бюджет продължават вече 12 часа. Въпреки гласуването за прекратяване на разискванията, записани за изказвания бяха още 20 депутати.
    Основна част от тях са от "Възраждане", които разтеглят заседанието с всякакви парламентарни прийоми като реплики помежду си.
    В разискванията се включи и ДПС на Ахмед Доган, като депутатът Мюмюн Мюмюн излезе на трибуната, за да се изкаже против предложението на Делян Пеевски за държавна верига магазини в българските пощи.

  • ГЕРБ и "Продължаваме промяната" влязоха в спор за детските градини в София

    Предложение на "Продължаваме промяната" за нови програми за детски градини и ясли създаде спор по време на обсъждането на бюджета в парламента. Става въпрос за две нови тригодишни програми - за детски градини с бюджет от 150 млн. лв. и за ясли в размер на 300 млн. лв. Идеята представи Кирил Петков, който подкрепи предложението с данни за 10 хил. деца, за които няма места в детските градини и ясли.
    Това не означава, че някой не си е свършил работата.
    За бившия кмет на София Йорданка Фандъкова обаче програмата би била "празен чек". Според нея стъпка за подобни инвестиции може да дойде само от общината - с точни терени и стойности.
    Когато бях кмет, на база своите разчети поисках средства за детски градини и ясли.
    Фандъкова бе подкрепена от своя колега Христо Гаджев, който допълни, че когато кметът Васил Терзиев има готов проект за детска градина, "веднага ще го финансираме" и посочи 39 млн. лв., които общината била върнала.
    Министърът на правосъдието и бивш общински съветник в столицата Георги Георгиев също използва темата за критика към управлението на София.
    Нови сгради - това е единственото, което се случва.

  • Депутатите се канят да прекратят дебатите по бюджета

    След седем часа хаотично разискване накуп на всички точки от държавния бюджет депутатите решиха да прекратят дебатите. Това обаче няма да стане веднага, а едва след като минат изказванията на вече записалите се да излязат на трибуната 20 народни представители. Към всяко от тях може да има до три реплики и дуплика, така че не е известно още колко време ще продължи обсъждането.
    Предложението за прекратяване на дискусията дойде от Павела Митова от "Има такъв народ". По искане на Костадин Ангелов от ГЕРБ беше решено все пак да се даде думата на вече заявилите изказвания депутати.
    Против гласуваха "Продължаваме промяната - Демократична България", "Възраждане", МЕЧ и "Величие".
    След прекратяването на дебатите депутатите ще преминат към гласуване на текстовете. Всеки от предложените текстове трябва да бъде прочетен от трибуната и се подлага на гласуване поотделно.

  • За "Демократична България" държавна верига магазини е "непазарен подход"

    Предложението на Делян Пеевски за създаване на държавна верига магазини, които да бъдат поместени в обектите на "Български пощи", бе описано от депутата на "Демократична България" Мартин Димитров като "грешна идея" и "непазарен подход". Като такива той описа и намеренията на правителството за таван на надценките.
    Подобни мерки в Унгария доведоха до най-високата инфлация в ЕС. Непазарни подходи. С това ли очаквате развитие на икономиката.
    В зала той направи паралел с вече закритата "Държавна петролна компания", създадена през 2020 г. с цел да понижи цените по бензиностанциите. Дружеството обаче бе закрито три години по-късно, реална дейност така и не започна, въпреки че бяха назначени служители в нея, които получаваха възнаграждения.

  • Опозицията е против по-нисък ДДС праг и заложените ръстове на приходи и разходи

    Свалянето на прага за регистрация по ДДС от 166 на 100 хил. лв. е една от най-обсъжданите теми по време на дебатите в зала. "Продължаваме промяната", "Демократична България" и "Възраждане" са против намеренията на правителството. Според бившия министър на финансите Асен Василев това няма да генерира допълнителен приход в бюджета, но ще затрудни 200 хиляди малки бизнеса в страната. По негови думи при вдигането на прага от 50 на 100 хил. лв. върху бюджета не е имало щета. Министърът на финансите Теменужка Петкова обърна внимание, че "много държави членки имат по-нисък праг от този, включително Германия".
    Асен Василев критикува и ръста на разходите в бюджета. Министърът на финансите Теменужка Петкова обаче ги обясни с управлението през последните четири години. Тя обърна внимание, че само социалните разходи тази година са разчетени с 5.5 млрд. лв. повече.
    Според Василев ръстът на ДДС приходите е "големият проблем на приходната част". Залага се той да бъде около 6 млрд. лв. до 24 млрд. лв. тази година, което според него би отговорило на икономически ръст от порядъка на 7-8%. Прогнозираният обаче е 2.8%.
    Междувременно "Величие" обявиха от трибуната, че ще гласуват "против" бюджета.

  • Теменужка Петкова защити бюджета си от критики на опозицията

    Министърът на финансите Теменужка Петкова защити проектобюджета си за 2025 г. от критики от опозицията по време на окончателното му обсъждане в зала. Тя отговори на "Демократична България" и "Възраждане" относно предложението за понижаване прага за регистрация по ДДС от 166 на 100 хил. лв. с данни от НАП, според които по-високият размер би лишил бюджета от 139 млн. лв. приходи.
    Тя коментира и предложението на "Демократична България" за увеличаване на таксите, събирани за хазартна дейност, но според нея то не следва да бъде част от бюджета.
    Министърът на финансите допълни, че т. нар. идея за дарения към бюджета е обсъждана с корпоративни браншове и представлява данъчна преференция.

  • Очаква се гласуването да продължи до късно вечерта

    Дебатите по второто четене на бюджета започнаха около 15 ч. след избора на управител на Националната здравноосигурителна каса и на член на Конституционния съд. Процедурата започна в сряда вечер с представяне на доклада на ресорната комисия и така дебатите вървят хаотично по всички теми едновременно.
    До момента основно изказванията са от "Възраждане", която още преди седмици обяви, че няма да подкрепи бюджета.
    За приемането на текстовете е нужно обикновено мнозинство - повече от половината от присъстващите в залата.
    "Дневник" излъчва заседанието на живо: