Защо партията на Нетаняху се оказа асоциирана с блока на Орбан и Льо Пен
Преди два месеца "Патриоти за Европа" (или просто "Патриотите") - третата по големина група депутати в Европейския парламент, прие "официално, единодушно и незабавно" за наблюдател партията на израелския премиер Бенямин Нетаняху. "Със сигурност имаше проява на хусарско качество в бързото и решително обединяване на Ликуд с PfE", написа унгарско консервативно издание, симпатизиращо на "Фидес" и Виктор Орбан.
Защо управляващата партия в Израел избра да се обвърже с обединение на едни от най-евроскептичните партии в ЕС, включително австрийската Партия на свободата, основана от Антон Райнтхалер, дългогодишен нацистки активист и бивш заместник държавен секретар в Министерството на храните на Райха? И какво общо има това с хусарите?
Идеята за "Патриотите" се появи, когато Орбан разбра, че след като бе принуден да напусне Европейската народна партия, не го искат и в групата на Европейските консерватори и реформисти, където водеща роля започна да играе италианският премиер Джорджа Мелони. Тогава той създаде ново европейско семейство с австрийската FPO (от групата "Идентитет и демокрация") и чешката Ano 2011 на бившия премиер Андрей Бабиш (бивши членове на европейските либерали).
Присъединиха се "Национален сбор" на Марин льо Пен, "Лега" на Матео Салвини, Партия на свободата (Partij voor de Vrijheid) на Герт Вилдерс в Нидерландия, белгийските националисти Vlaams Belang от Фландрия, португалската "Чега", испанската Vox и съвсем младата ултранационалистическа гръцка партия "Глас на разума" (Φωνή Λογικής) и естонската Eesti Konservatiivne Rahvaerakond. Оформи се сбор на 12 партии с националистически и суверенистки профил (да не се бърка с друга група в ЕП, нарекла се "Суверенистите", в която е "Възраждане"), представляващ най-голямата (86 депутати) опозиционна група в европарламента.
| "Хусарска атака" е заглавието на представеният през февруари 2024 г. политически наръчник за това как трябва да се държи Унгария в международните отношения и съответно как държавното ѝ устройство да съответства на тази геополитическа мисия. Книгата е на Балаш Орбан, който бе политически директор в кабинета на премиера Орбан, а от 2023 г. оглавява институт за формиране външнополитическата стратегия на Унгария. |
В този наръчник хусарската атака е описана като бързо, решително, изненадващо и в същото време безразсъдно и изискващо умения за сложно маневриране начинание, инициатива или действие, което рискува всичко в името на това Унгария да се откъсне от западните суперсили и да следва собствена стратегия за свързаност.
Затова унгарските консерватори гледат на решението на "Ликуд" да влезе като наблюдател в тяхната европейска политическа група като на потвърждение за успеха на подобна стратегия - санитарния кордон, за който мнозина на Запад говорят, около тях е разкъсан; те не са крайнодесни националисти, а са пример за разум в политиката; Будапеща се възприема като единствената европейска столица със силни директни отношения със САЩ на Доналд Тръмп, Русия, Китай, а вече и с Израел.
Унгария обяви оттеглянето си от Международния наказателен съд
Идеологически от "Фидес" свързват това с наследството на Владимир (Зеев) Жаботински ((1880-1940), когото самата "Ликуд" посочва като ключов източник на концепции за партията, наричаща се националлиберална. Роден в Одеса, той самият се определя като либерал, но ционизмът му комбинира идеи за едно свободно общество и икономика с минимална намеса на правителството с визия, че "елементарните нужди на всеки човек като храна, подслон, облекло, възможност да учи децата си и да се лекува при заболяване" трябва да се осигурят от държавата.
Той така и не става водещата фигура в ционисткото движение, но сега в Будапеща изтъкват, че "той изтъкваше ценността на индивида над тази на държавата, но и смяташе, че нацията е по-важна дори от индивида" в една държава на евреите.
На това място се изтъква, че "Патриотите" са истинските борци с антисемитизма в Европа и че асоциирането на "Ликуд" "е важно за съдбата на нашата [юдео-християнска] цивилизация". Същото бе казано тази седмица в Будапеща и от Орбан, и от Бенямин Нетаняху на брифинг, на който практически не стана дума за ролята на Унгария в избиването на стотици хиляди евреи по време на Втората световна война и приключи без възможност журналистите да зададат въпроси.
- Жан-Мари льо Пен, дългогодишен лидер на Националния фронт във Франция, наричаше холокоста "детайл" от историята. Дъщеря му Марин льо Пен, която оглави партията, прекръстена на "Национален сбор", положи усилия да бъде възприемана като по-близа до центъра, но през 2017 г. отхвърли отговорността на Франция за изпращането на хиляди местни евреи в нацистките лагери на смъртта. Аргументът ѝ бе, че Режимът във Виши не бил Франция, истинската Франция било задграничното правителство в Лондон.
- Според сп. "Профил" през февруари на преговорите за ново правителство във Виена от Партията на свободата отказали включване на текст, стъпващ на принципа Израел да бъде признаван като еврейска и демократична държава и Австрия да избягва да подкрепя инициативи и резолюции в международни организации, противоречащи на това признание.
Защо тогава Нетаняху навлиза в тези среди?
Преди всичко, за да е по някакъв начин част от партийна мрежа с присъствие в дузина държави от ЕС - в правителствата или най-популярни в няколко от тях. Така може да прокарва визията си това как трябва да изглежда държавата Израел и обществото ѝ, за войната в Газа и срещу оста на Техеран в района и за един нов световен ред с много по-голяма роля на националните държави и по-малка на международни институции, а и на някои елементи и принципи от международното право. Просто Нетаняху избира най-силната в момента подходяща група - през 2016 г. "Ликуд" бе наблюдател в групата на Европейските консерватори и реформисти, защото тогава това бе най-големият десен опозиционен блок в Европейския парламент. Връзката с тази група не е прекъсната, просто статутът е друг и я поддържа Ариел Булщейн, ръководителят на външните отношения на "Ликуд", който бе в Мадрид за приемането на партията като наблюдател от "Патриотите". Другата ключова фигура е Амихай Чикли, министър за еврейската диаспора.
"Патриотите" също така са остри критици на исляма и привърженици на спорни теории като тази за умишлената подмяна на християнското население в Европа. В същността си това е аргументът им срещу миграцията и в него няма нищо кой знае колко ново спрямо Декларацията от Ерусалим от 2010 г. на крайнодесни европейски партии. Но по специфичен начин това може да се използва като натиск над националните правителства в Европа за по-твърда политика към мюсюлманските държави, с които е обкръжен Израел, и особено спрямо радикалния ислям и архисъперника Техеран на аятоласите.
На трето място, Нетаняху прави възможното да поддържа и разшири връзките си с твърдата консервативна десница в Републиканската партия и кръга на Доналд Тръмп и изграждане на нова международна мрежа за сътрудничество. Към същата мрежа се стремят с различна ефективност и останалите членове на "Патриотите" и една от фигурите за проследяване къде се появява в чужбина и и сс кого се среща в САЩ е Мат Шлап. Той е президент на Американския консервативен съюз, организиращ големите конференции за консервативно политическо действие (CPAC), каквато имаше и в Будапеща. На тях винаги се говори за упадъка на Запада заради либералите и левите, за защита на всяка цена на християнството и патриархалната система, срещу абортите, срещу Грета Тунберг, срещу зелените политики, за Black Lives Matter и woke...
Същото се случи и на неотдавнашна подобна конференция с европейци в Израел. Когато Феликс Клайн, лидерът на борбата с антисемитизма в Германия, научи, че там отиват от крайнодесни партии, оттегли съгласието си да участва. Заради присъствието на лидера на "Национален сбор" същото направи обявеният като ключов лектор Бернар-Анри Леви.
В събота в Израел съобщиха, че от Будапеща премиерът Нетаняху не се прибира, а отпътува за Вашингтон за среща с Доналд Тръмп не само заради митата, които трябва да влязат в сила в сряда.