Държавата ще финансира придобиването на второ висше образование, което сега е 100% платено от студентите. Това се разбра от думите на министъра на образованието Красимир Вълчев пред Съвета на ректорите, чието заседание се проведе днес в Плевен.

Ако предложението бъде прието, то ще влезе в сила от 2026 година.

На практика отпадането на това ограничение от Закона за висшето образование означава, че студентите, които учат второ висше образование, ще имат възможността да плащат такива семестриални такси за обучение, каквито дължат приетите по държавна поръчка, а не равни на определените за платената форма на обучение.

Министърът обясни пред медиите мотивите за намерението си така: "Навремето имаше по-малко предлагане на висше образование, но много желаещи. Сега сме изправени пред друга ситуация: имаме сектори, имаме професионални направления, в които имаме, от една страна, ниско търсене, от друга - високи потребности на пазара на труда - инженерно-техническите, природо-математическите, здравни грижи.

...

Ако някой реши да се преквалифицира, а имаме такива случаи, имаме основанието да финансираме [висшето му образование] от гледна точка на рентабилността, на полезността на тези средства".

Не е било постигнато съгласие в изпълнителната власт за намаляване срока на обучението на медицинските сестри от сегашните четири на три години, както поиска Съветът на ректорите през февруари, стана известно също на заседанието, което включи дискусия между министъра и ректорите по горещи теми във висшето образование.

Съветът поиска промяната като мярка с цел преодоляване на кризата с недостига на медицински сестри в България.

Въпрос по тази тема отправи ректорът на Медицинския университет в Плевен в периода 2013 - 2021 г. и настоящ директор на научноизследователския му институт проф. д-р Славчо Томов. В отговор министърът каза, че здравният министър доц. д-р Силви Кирилов е имал своите съображения срещу това предложение и чу репликата на доц. Томов, че причината за отказа е съпротивата на един медицински факултет.

По неофициална информация на "Дневник" става въпрос за факултета в Медицинския университет в София, чийто възпитаник е доц. Кирилов. Причината за несъгласието им може да се търси в риска от намаляване на преподавателския състав при по-кратко обучение на медсестрите. Той е част от Общото събрание, което избира ректора и останалите ръководни органи във всеки университет. Красимир Вълчев възрази с въпроса не е ли изискуемият общ брой часове за специалността - 4 600 - твърде голям, за да бъде разпределен в три години.

Намаляване на бройките за прием в специалности от две професионални направления - "Педагогика на обучението по..." и "Комуникационна и компютърна техника" - планира още министърът на образованието за тази година заради "предозиране" и пренасищане на пазара с висшисти, излезли от тях.

За сметка на това ще има увеличение в други специалности с недостиг на кадри, с акцент върху техническите и природо-математическите специалности. "Имаме много в "Архитектура", малко - в "Строително инженерство", а имаме 5000 язовира. Записват 30, завършват 15, а имаме нужда от поне 120 годишно", даде пример Вълчев. "Иска ни се да имаме повече машинни инженери, повече в енергетиката. Единици учат "Ядрена енергетика". Ще ги стимулираме вероятно с много високи стипендии, както е сега в "Хидроинженерство", посочи още министърът.

Една от темите в изложението на министъра пред ректорите бе намерението му за обвързване на приема в икономическите специалности с матурата по математика, като тя бъде включена сред задължителните балообразуващи компоненти. На аргумента му, че сега малцина влизат в тези специалности с държавния зрелостен изпит по предмета, а ни "трябват икономисти, които могат да смятат", и на призива му ректорите да изберат трудното пред лесното за завършване висше образование отговори ректорът на Минно-геоложкия университет (МГУ) в София проф. д-р инж. Ивайло Копрев.