След години на тягостно дълги опити да бъде убеден унгарският премиер Виктор Орбан да отвори на страницата, на която са останалите европейски държави, лидерите решиха да обърнат своята.

Те се отказаха от екзотични инициативи като тази на германския канцлер Олаф Шолц, който помоли Орбан да изпие едно кафе, докато останалите решават европейското бъдеще на Украйна, и започнаха да използват законови модели, за да избягват неговото вето.

Разбира се, това не може да става по всички въпроси и по някои теми като санкциите компромисите остават единственото средство за преодоляване на Орбановото вето. Но по все повече политики, които изискват единодушно вземане на решение, ЕС е иновативен, за да избегне предвидимо блокиране на действията му.

Засега Брюксел удържа успешно съпротивата на Словакия на Роберт Фицо с обещания да убеди Украйна да поднови транзита на газ, резервните варианти обаче са необходими и заради очакваните смени на властта в Румъния и в Чехия, където по-близки до Москва политици могат да спечелят предстоящи избори.

Последният пример е от миналата седмица, когато европейските лидери се ангажираха да засилят финансовата и военната подкрепа за Украйна, подписвайки я от името на 26 държави, а не от ЕС - първият подобен случай от началото на войната.

Някои гласове, предимно с кремълски акцент, държаха да подчертаят, че лидерите не са взели решение за отпускане на незабавна военна помощ на Украйна, пропускайки, че спешността от подобно действие отпадна, след като САЩ подновиха замразените за кратко военни доставки за фронта.

Решението на президента Доналд Тръмп даде глътка въздух на Европа, но всички си дават сметка, че е въпрос на време парите, гласувани от Конгреса по времето на Джо Байдън, да свършат. Което ще превърне ЕС в основен гарант за осъществяване на европейската концепция "мир чрез сила" - Киев да бъде максимално подкрепен с оръжие и боеприпаси на фронта, за да е в добра позиция, когато същинските мирни преговори започнат.

ЕС вече анонсира, а лидерите подкрепиха няколко инициативи в тази посока и всички те могат да се реализират, без да е необходимо постигането на консенсус. Брюксел вече работи по създаването на фонд от 20 млрд. евро за снаряди и ракети през 2025 г., който ще бъде попълван с национални вноски, а не от европейския бюджет, което би изисквало единодушие от 27-те.

Това натоварва "коалицията на желаещите" с по-голям принос, но пък я освобождава от чакането, наложено от Унгария с продължаващото втора година нейно вето върху плащанията от Европейския механизъм за мир. Този механизъм е фондът, с който се възстановяват разходите, направени от държавите, когато предоставят военна помощ на Украйна.

Брюксел намери решение и по този въпрос, заобикаляйки фонда, като редува държавите, които връщат парите директно на страните, очакващи реимубрсиране, вместо те да минават през фонда.

Така Унгария, като иска срещу вдигане на ветото да й бъдат възстановени спрените еврофондове и да й се отпуснат пари по плана за възстановяване, не може да спре доставките да Украйна.

По тази схема България си получи парите за бронетранспортьорите за Украйна чрез транш през Копенхаген.

Друга идея е заемането на 150 млрд. евро на световните пазари за превъоръжаване на ЕС, в което е включена и Украйна. В този случай Европейската комисия предлага да се използва механизъм от времето на пандемията, за да избегне задържане на плана от държави, които не е желаят да участват в него.

Макар в началото на март да беше постигнато единодушие, че ЕС трябва постепенно да се освободи от зависимостта от САЩ за собствената си защита, Унгария и Словакия вече заявиха, че не желаят да се ангажират с повече заеми, които трябва да се връщат общо чрез европейския бюджет.

Ето защо фондът "Действие за сигурност за Европа" (SAFE) ще се финансира чрез съвместни заеми и ще дава заеми на членове на ЕС и някои други страни като Украйна за проекти, които укрепват тяхната отбрана и насърчават европейската оръжейна индустрия. По този начин финансирането ще излезе извън бюджета и няма да е необходимо държави, които не планират да участват в общото усилие или пък имат други намерения, да бъдат увещавани да го подкрепят.

Схемата беше използвана успешно по време на пандемията чрез програмата за временна подкрепа за смекчаване на рисковете от безработица при извънредни ситуации (SURE). Тя действаше като втора линия на защита, подкрепяйки схеми за работа на съкратено работно време и за помощи за работодатели, за да не уволняват персонала си по време на COVID-19 локдауните. През SURE общо 19 държави, сред които България, получиха €98.4 млрд. евро, които Еврокомисията зае и им отпусна като нисколихвени кредити.

Еврокомисията предлага минимални изисквания за проектите, които могат да получат финансиране, като ограничава броя на държавите до две и така им дава по-голяма гъвкавост за комбинации, за да изключи тези, които не биха имали амбиции за участие. Нещо повече - тя значително разширява кръга на възможните участници в нея, а така - и възможностите за финансиране.

Според предложените условия проектите трябва да включват поне две европейски държави или една членка на ЕС и Украйна, Норвегия, Исландия, Лихтенщайн, Албания, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия и Турция и както и Япония и Южна Корея, които имат партньорство за сигурност и отбрана с ЕС. Великобритания Канада преговарят с ЕС за подобно партньорство, като британското може да бъде подписано още през май.

За боеприпаси, ракети и малки дронове фондът предвижда 65% от разходите да произхождат от ЕС или участниците от Европа, докато останалите до 35% от стойността на продукта може да идват извън тази група страни.

За по-сложни продукти като системи за противовъздушна и противоракетна отбрана и по-големи дронове има допълнително препятствие: трябва да е възможно компоненти, които може да бъдат обект на ограничения (например чипове от САЩ), да са заменими.

Фирмите, които ще могат да участват в търговете, трябва да са базирани в ЕС или пък страна кандидат, ако нямат регистрация в Европа. Дали ще може да се купуват само произведени в Европа оръжия и боеприпаси все още не е решено. Споровете продължават, като Франция, която държи на европейското производство, и Германия и Нидерландия, които смятат, че при голямото търсене в света не бива да се самоналагат ограничения предвид спешността на задачата, оформят двата лагера, които в последна сметка ще изберат пътя, по-който ще се тръгне.