Преди време САЩ виждаха съревнованието между демокрацията и авторитаризма като единствен определящ въпрос. Именно този възглед, изкован в пещите на Втората световна война, създаде толкова силни трансатлантически връзки. В продължение на много десетилетия американско-европейският съюз се основаваше не само на сигурността, но и на идеологията и общите ценности. Ето защо отношенията се запазиха в продължение на 80 години.

Но сега, благодарение на президента на САЩ Доналд Тръмп, светът отпреди само два месеца вече се усеща като далечна история.

Новата реалност стана очевидна, когато САЩ се присъединиха към Русия и няколко други отхвърлени авторитарни държави, да гласуват против резолюцията на Общото събрание на ООН, осъждаща руската агресия срещу Украйна, на третата годишнина от пълномащабното нахлуване. Това беше повратен момент - ден, който ще остане позорен в историята.

Очевидно е, че последиците от новата външна политика на САЩ са дълбоки. Никой не може да отрече, че трансатлантическият съюз за сигурност се разпада. Политическите лидери може и да се чувстват длъжни да настояват публично, че старите ангажименти за взаимна отбрана остават стабилни; но те не заблуждават никого - дори себе си.

Освен това сме свидетели на значително отклонение от първата администрация на Тръмп, която поне запази трансатлантическия идеологически съюз до голяма степен непокътнат. Речта на вицепрезидента Джей Д. Ванс на Мюнхенската конференция по сигурността показа, че този път е различно. Посланието му предизвика шокови вълни в европейските среди в областта на сигурността, отбраната и външната политика. Той не само отхвърли като несъществени въпросите на сигурността, които са крепили НАТО в продължение на три четвърти век, но и напълно преначерта идеологическата карта по такъв начин, че да противопостави Европа и САЩ едни на други.

Фундаменталистите от MAGA (Make America Great Again), които са в основата на администрацията на Тръмп, водят културна война, която има за цел да трансформира американското общество. Техният проект до голяма степен е реакционна контрареволюция срещу либералните тенденции, които според тях са подкопали страната им. В MAGA искат да се върнат към една по-войнствена, консервативна и полуизолационистка версия на американската изключителност. Като такава, определящата ѝ борба няма нищо общо със съревнованието между демокрацията и авторитаризма. Тези думи почти не фигурират в нейния наратив.

Като се има предвид естеството на нейния проект за културна война, MAGA вижда Европа като противник. Ванс, който е съгласувал реториката си с европейските десни екстремисти, твърди, че Европа е "изложена на риск да извърши цивилизационно самоубийство". По подобен начин Елон Мъск, главен финансов поддръжник и помощник на Тръмп, открито агитира за крайно десни партии в Германия и Обединеното кралство. В перспектива почти сигурно ще видим повече подобна пропаганда в страни като Полша и Румъния (където съдът анулира резултата от първия тур на изборите миналата година, позовавайки се на руска намеса).

Тъй като идеолозите на MAGA виждат отворените, либерални европейски общества като продължение на враговете си у дома, подкрепата им за нелиберални, антидемократични сили е напълно логична.

Те също така имат коренно различно виждане за Русия. Не е случайно, че тяхната реторика често повтаря тази на режима на руския президент Владимир Путин (понякога почти дословно). И MAGA, и Путин изповядват агресивен национализъм и враждебност към либералните ценности, безкрайно говорят за суверенитета и ролята на силните лидери и силните нации в оформянето на бъдещето. Независимо дали сте в Кремъл или в Белия дом, така наречените глобалисти са враг.

Европа вече не е съюзник, а враг; и макар че Русия може би (все още) не е пълноправен съюзник на САЩ, тя не е и противник. Режимът на Путин има по-тясна идеологическа близост с настоящата американска администрация, отколкото европейците някога ще имат.

Ако има някаква надежда за трансатлантическия свят, тя се крие във факта, че САЩ не са единни. Противно на това, което твърди, Тръмп няма мандат да прави това, което прави. Но при положение, че американското общество е толкова поляризирано, политическата му траектория не е лесна за прогнозиране. Дори и да е възможно частично връщане към стария ред, силите, които движат реакционната контрареволюция, ще бъдат с нас още дълги години.

Светът трябва да се съобразява с тях и да формира политиката си в съответствие с тях. Европейците могат да се надяват на най-доброто, но трябва да се подготвят и за най-лошото.

Това, което някога изглеждаше невъзможно - една вилнееща наоколо Америка - стана твърде вероятно.

© Project Syndicate