В унгарската политика малко неща са толкова предвидими, колкото годишната реч на Виктор Орбан за състоянието на нацията. Това е събитие, което трябва да се гледа, не непременно защото предлага нови грандиозни визии - макар че понякога го прави - а защото подготвя сцената за битките, които премиерът планира да води през следващите месеци.

Тази година не беше изключение. Говорейки пред обичайната си публика от елита на "Фидес" и лоялни личности, Орбан произнесе реплика, която повдигна няколко вежди: "Всъщност съветвам организаторите на прайда да не си правят труда да се подготвят за тазгодишното шествие. Това е загуба на пари и време." Публиката му, очаквано, се разсмя. Шегата отлетя в ефира, но посланието остана. Годишният прайд в Будапеща, който се провеждаше мирно повече от 15 години, сега се оказа на мушката на "Фидес".

Няколко седмици по-късно, на 15 март, националният празник на Унгария, Орбан ескалира реториката си, предсказвайки "падането на потисничеството на Брюксел" и обещавайки "пролетно почистване", което ще отърве страната от "паразитите, [които] са оцелели през зимата". Два дни по-късно парламентът на Унгария при бързо гласуване без дебати прие затягане на законите за събранията. Официално това беше направено за "защита на децата". На практика става дума за прокарване на пътя за забрана на прайда.

Комисарят на Европейския съюз по въпросите на равенството бързо осъди този ход, точно както направи блокът, когато Унгария прие "Закона за пропагандата", ограничаващ правата на ЛГБТК+ в училищата. И както преди, на Орбан не му пука. Всъщност може да го е грижа дори по-малко отпреди.

Трансатлантическите сблъсъци го окуражават в неподчинението му на Брюксел, докато вътрешната политика прави разпалването на разделение още по-привлекателно за Орбан. Но колкото и да е парадоксално, това последно предизвикателство може да бъде допълнителен тласък, от който Брюксел се нуждае, за да разбере как да спре "държавата спойлер".

Отчасти Орбан превърна прайда в политическо бойно поле просто защото сега може. Въпреки ерозирането на правата на ЛГБТК+ в продължение на години Орбан трябваше да пипа внимателно с прайда.

Американското посолство и дипломатите от ЕС предоставиха нещо като защитен щит - потискането на шествието би се разглеждало като крещящо нарушение на демократичните права. Дейвид Пресман, бившият посланик на САЩ, семеен гей с две деца, когото Орбан никога не прие официално, присъства многократно на прайда в Будапеща, изпращайки ясно дипломатическо послание.

Пресман вече го няма и спокойно може да се предположи, че близките до Тръмп дипломати няма да дадат приоритет на ЛГБТК+ правата в Унгария. Посланиците на ЕС, които също са подкрепяли прайда в миналото, и могат, и не могат да вземат отношение. Ако присъстват, те засилват пропагандата на Орбан за "изродения Запад", в който равенството е западен "внос", застрашаващ унгарския суверенитет. Ако не го направят, Орбан отбелязва лесна идеологическа победа. И в двата случая той печели.

Друга причина е, че когато икономиката изпитва трудности, културните войни добре отклоняват вниманието от "Фидес". Инфлацията е жестока, бюджетните дефицити се увеличават и правителството се бори да намери пари. За да се противопостави на това, "Фидес" въвежда икономически привилегии. Майките на две деца ще бъдат освободени от данък върху доходите за цял живот - обезщетение, което звучи щедро, но ще влезе в сила едва след 2026 г. Дотогава пари за тази инициатива може изобщо да няма. Но засега дава страхотни обещания за предизборната кампания.

Възходът на опозиционния политик Петер Мадяр и неговата партия "Тиса" представлява друг фактор, който прави ситуацията различна този път. Години наред опозицията бива принуждавана да се бори според условията на "Фидес", която представя политическите конфликти като противопоставяне на Будапеща срещу провинцията, на елитаристи срещу истинските хора или предатели срещу патриоти. И дълго време тази стратегия работеше.

Мадярр обаче не се хвана на тази стръв. Вместо да се включи в дебат за условията на "Фидес" за предизборна борба, той преформулира въпроса. Въпреки че даде да се разбере, че той лично няма да присъства на прайда, той също така посочи, че забраната му би била противоконституционна. Според него единствената причина правителството да постави въпроса на дневен ред е за да отвлече вниманието от факта, че 900 хил. пенсионери и деца живеят под жизнения минимум.

Неговият подход опитва да насочи разговора далеч от политиката на идентичността и обратно към икономическите трудности на унгарците. Тази маневра напомня на стратегията на Доналд Туск в Полша, където новият премиер умишлено избягва теми, предизвикващи културно напрежение, които дясната партия "Право и справедливост" използва години наред във властта, за да доминира над опозицията.

В момента повечето унгарци не искат прайдът да бъде забранен. Проучване от 2021 г. установи, че само 13% от населението силно подкрепя забраната. Но пропагандната операция на "Фидес" е доказвала многократно, че може да превърне незначителни проблеми в национални извънредни ситуации. Правителството вече демонстрира способността си да демонизира успешно цели като Норвежкия финансов механизъм, Международния валутен фонд и местни организации на гражданското общество.

Истинският въпрос е дали "Фидес" ще успее да пренапише тази история според собствените си условия, или Петер Мадяр може да запази разговора, фокусиран върху конкретни проблеми. Партията му "Тиса" вече води пред "Фидес" с 9 процентни пункта, което представлява най-сериозното предизборно предизвикателство, пред което Орбан е изправен от години. Остава да видим дали една пълномащабна идеологическа война и още един кръг от раздавания на привилегии за годината на изборите ще бъдат достатъчни, за да обърнат прилива.

Сигурно е обаче, че забраната на прайда е част от по-широка стратегия - такава, която се вписва директно в систематичното разрушаване на установените европейски ценности. То съвпада безпроблемно с последния ход на Орбан - отново налагане на вето върху съвместно изявление на ЕС в подкрепа на Украйна.

Напредъкът на нелибералния популизъм на Орбан, който има за цел да разруши споделената ценностна система на ЕС, отразява една по-дълбока и по-широкообхватна динамика на континента. И колкото и да е парадоксално, точно от тази ситуация ЕС може в най-добрия случай да излезе по-силен и по-способен да действа.

В момента ЕС няма вътрешни механизми за временно отстраняване или изключване на държава членка, която последователно се противопоставя на споделените принципи - Унгария е най-яркият пример. В отговор ЕС и неговите държави членки търсят начини да излязат от задънената улица. Излизат със съвместни изявления без подписа на Орбан. Провеждат консултации по сигурността и отбраната, включващи Великобритания, но изключващи Унгария.

Този процес вече е започнал на много нива. И не е изключено в крайна сметка това да доведе до нещо, което може да се нарече вид зомбиране на официалните институции на ЕС. Това е ситуация, в която формалните структури остават, но реалните, значими решения започват да се вземат другаде, в рамките на нови, по-ефективни конфигурации. Те могат да приемат институционални или неформални очертания, но ще се развиват без участието на разрушителни нелиберални режими.

Той няма да бъде продукт на богати западни държави, които се опитват да се отделят от останалата част от блока в преследване на технократска ефективност или благоденствие.

По-скоро ще се появи отдолу нагоре като отговор на разрушителната политика на една по-малка, сравнително бедна държава - Унгария, чийто умишлен саботаж принуди другите да преосмислят правилата за участие.