Обучението по литература трябва да бъде подчинено на две цели - формиране на национално самосъзнание и развиване на умения от XXI век. Можем да освободим пространство за съвременни автори, без да жертваме класическата литература. Това заяви просветният министър Красимир Вълчев по време на кръгла маса на тема "Литературата не е музей", организирана от Факултета по славянски филологии на Софийския университет.

Министърът припомни, че скоро ведомството публикува за обществено обсъждане концепция за промяна на учебните програми. Заявката е, че за изготвянето и въвеждането на новите програми ще бъдат необходими минимум 5 години. Олекотено съдържание, повече време за упражнения, възможност да интегриране на няколко учебни предмета, засилена възпитателна функция са част от предложенията на ведомството. Повече за тях четете тук.

По думите на Вълчев концепцията е много по-валидна за предметите математика, природни науки и география, а в по-малка степен - и за разговора по литература и български език. Обясни, че сегашните учебни планове са насочени в по-голяма степен към усвояването на чужди езици и тясната специализация в профилираната подготовка.

Според него системата трябва да бъде балансирана, като се даде повече пространство за българска и чужда литература за сметка на часовете по чужди езици и тясното профилиране. "Съвременната литература ще провокира учениците, ще им помогне да разберат света. Акцентът не е само върху природните науки и математиката, необходима е добра хуманитарна основа", каза министърът. Добави, че обучението по литература формира широк комплекс от способности, като езикови, когнитивни умения и критично мислене.

Министърът коментира, че промените в програмите по български език и литература и по история често се използват за политически спекулации и апелира за ползотворен дебат за промяна в учебното съдържание.

Да вкараме българското училище в XXI век. поиска проф. Амелия Личева, декан на Факултета по славянски филологии. По думите ѝ в учебните програми по литература трябва да се включат повече чуждестранни автори, съвременна литература и разнообразни жанрове. Литературата не доставя само естетическо удоволствие - тя провокира, формира абстрактно и критично мислене, отбеляза тя.

Според проф. Личева учениците обичат да четат фентъзи, трилъри, криминални романи. Подчерта, че ако тези жанрове бъдат включени в учебните програми, учениците могат да бъдат спечелени като читатели, а впоследствие училището да надгради и култивира литературния им вкус.

Проф. Личева даде пример с френските учебни програми, където по думите ѝ съотношението между чуждестранните и френските автори е 50:50. "Французите не са изгубили националната си идентичност. Съвременният патриотизъм е проява на разбиране към другия и толерантност, а не национализъм", коментира деканът.

Според национално представително проучване на социологическа агенция "Тренд", проведено по поръчка на Факултета по славянски филологии, половината българи смятат, че са необходими реформи в учебните програми по литература. Почти 90% от тях са на мнение, че трябва да бъдат включени повече произведения от български автори. Повече за изводите от изследването четете тук.