Какво предлагат неправителствени организации, депутати и юристи срещу насилието над животни

Какво предлагат неправителствени организации, депутати и юристи срещу насилието над животни

Неправителствени организации, депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" и юристи обсъдиха на кръгла маса възможните мерки в борбата с насилието над животни.
Неправителствени организации, депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" и юристи обсъдиха на кръгла маса възможните мерки в борбата с насилието над животни.
Действаща зоополиция, забрана на продажбата на животни и да се разграничат видовете престъпления срещу тях в Наказателния кодекс. Това са част от мерките срещу насилието над животни, които предложиха днес представители на неправителствени организации и депутати от "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП - ДБ) на кръгла маса в Народното събрание. Беше обсъдена и възможността за създаване на временна комисия, в която да се подготвят предложенията за законодателни промени.
Темата доби широк обществен отзвук след новината за 26-годишната Габриела Сашова и 35-годишния Красимир Георгиев от Перник, които по мъчителен начин са умъртвявали животни пред камера, след което са продавали видео съдържанието на хора по цял свят. Повлияни от този случай, граждани започнаха да се събират на спонтанни протести в София и Перник, а на 29 март (събота) са планирани протести в общо 31 града в страната.
"Не за пръв път виждаме и чуваме за насилие над животни, но този път хората възприеха този случай като по-особен тип престъпление заради тази серийност и изключителния садизъм. Хората, които срещаме по протестите, са много ядосани и обезпокоени", заявиха представители на сдружение КАЖИ по време на събитието. С помощта на организацията "Български елфи" сдружението откри идентичността на Сашова и Георгиев.

Можем ли да предотвратим насилието над животни

Няма достатъчно обучени кадри в МВР, които да заемат длъжността зоополицай. За цялата страна това са само 500 души, обяви Зорница Игнатова, доброволец и част от инициативата "Ангелите на Връбница", която помага на бездомни животни. Не е ясно обаче дали тези 500 души са реално подготвени за тази роля или заемат длъжността само на хартия, затова трябва да се работи в посока обучението на повече кадри за тази позиция, допълниха присъстващите на дискусията.
Депутатът Кристина Петкова обяви, че ПП - ДБ има готовност да внесе законодателна инициатива, с която да предложи забрана на продажбата на животни в зоомагазини и в интернет. Това е кауза, с която депутатът се занимава от много години. "Дори да не е този случай, ние най-малкото трябва да регламентираме много строго продажбата на живи същества", заяви Петкова пред "Дневник".
Представителите на сдружение КАЖИ обявиха също, че са поискали справка по Закона за достъп до обществена информация за подадените сигнали за насилие над животни до тел. 112, за да открият чупи ли се някъде връзката и има ли нещо, което да се поправи, за да бъдат по-активни институциите в решаването на този проблем.

Какви наказания биха действали за насилниците

"Никога в правото огромни наказания, поставени самоцелно, не са вършили работа. Наказанията не трябва да са огромни, а приложими и с голям диапазон. Правилният подход би бил те да имат широки граници, които позволяват на съда да прецени къде трябва да постави това наказание", заяви адвокат Мариета Караджова по темата.
Наказанията не трябва да са огромни, а приложими и с голям диапазон
Адвокат Караджова разказа и за практиката за проследяване на хората, които "консумират" видеоматериали с елемент на насилие. "В детската порнография клиповете, които се оставят в интернет пространството, се маркират и в момента, в който това съдържание се свали, властите виждат кой е този компютър и този човек започва да се следи. Тук (при случаите на насилие над животни) трябва да подходим много внимателно, понеже много често хората разпространяват такива материали в гнева си", допълни тя.
Други мерки, които предложи Зорница Игнатова, е да се наложи забрана на хора с доказани психични отклонения да притежават животни компаньони, а в Наказателния кодекс да се опишат ясно видовете престъпления върху животни.
Това се явява като проблем, защото "в нашия Наказателен кодекс не се прави разлика между смърт и тежко увреждане на животно", заяви Христо Кръстев, заместник градски прокурор на София.
"Наказанието трябва да е много по-близо до датата на извършване на престъплението, неговата неизбежност е основната превенция да спре членове на обществото да извършват подобни престъпления", допълни той. Това би се случило, ако наказанията започнат да се определят като тежки престъпления. За тази цел трябва да има разлика в наказателната отговорност и убиването на животни да е по-тежко наказуемо от нанасянето на тежка телесна повреда.

Могат ли да се активират гражданите

Хората ги е страх да подават сигнали и да свидетелстват, защото насилниците над животни най-често са насилници и над хора, заяви Марта Георгиева, общински съветник от "Демократична България". Най-често в малките населени места полицията не си върши работата достатъчно ефективно, затова е препоръчително хората от органите на реда, които разследват подобни престъпления, да не са от същото място, където са извършени, допълни тя.
"Има много организации, които работят от години и не са предизвикани само веднъж да излязат на протест. Кое пречи досега да се наказват насилниците", попита по време на дискусията Георгиева. Тя предлага да се разследва бездействието на полицията и други институции по сигнали за насилието над животни и напомни, че самите наказания за това, че не се отзовават на подобни сигнали, са много по-тежки от извършеното престъпление над животните.
Според Лора Младенова, част от организацията "Невидими животни", трябва да има ефективно гражданско участие в борбата с насилието над животни. Тя разказа за един особен проблем в практиката: "При сигнализиране на подобни случаи настъпва един голям хаос, полицията им казва (на хората, подали сигнала), че това е работа на Българската агенция по безопасност на храните, те казват, че това е работа на общината, а общината - на полицията."
Така се създава един порочен кръг, в който гражданите не успяват да открият подкрепа. Младенова предложи още да бъде сформиран общински бюджет или фонд на държавно ниво за случаи, в които хората намират бездомни животни и трябва сами да поемат средствата за тяхното лечение.