Средата, която роди и подхранва тръмпизма

Това е третата, последна, част от анализа на това откъде идват много от идеите на новата администрация в САЩ, реализирани стъпка по стъпка съгласно планове, които отдавна са публично известни. Първата част е тук, а втората - тук.

Политическите идеи на Къртис Ярвин най-вероятно щяха да останат само любопитна интелектуална провокация, ако не бяха попаднали в благоприятна обществена среда, която подхранва тяхното разпространение.

Благодатната почва, върху която неореакционните идеи на Ярвин и американската "Нова десница" покълнаха и придобиха влияние - както сред американските консервативни политици, така и сред милиони обикновени американци - е огромното и задълбочаващо се неравенство (на доходите, богатството и възможностите) в американското общество.

Неравенството в САЩ трайно нараства от 80-те години на миналия век и особено след "голямата рецесия" през 2008 г., като по всеобщо признание днес то е достигнало нива, невиждани от Голямата депресия през 20-те години на ХХ век. В известната си книга "Цената на неравенството: Как днешното разделено общество застрашава бъдещето ни" носителят на Нобелова награда по икономика Джоузеф Стиглиц обобщава американското неравенство така:

"Историята на Америка, представена накратко: богатите стават все по-богати, най-богатите стават още по-богати, бедните стават по-бедни и по-многобройни, а средната класа се свива. Доходите на средната класа остават на едно и също ниво или спадат, а разликата между средната класа и истински богатите нараства. [..] В Америка има много по-голямо неравенство, отколкото във всяка друга напреднала индустриална държава."

Актуални данни от студията "Доходното неравенството в САЩ: Коментар" (2024) на водещите изследователи на неравенството Тома Пикети, Емануел Саез и Габриел Зукман, данни от библиотеката "Състояние на работеща Америка" (2024) на Economic Policy Institute, от Бюджетната служба на Конгреса, както и от редица други източници илюстрират как през последните 50 години доходите на преобладаващата част от американците са в застой или нищожно нарастват. Което ги кара да живеят в постоянна икономическа и социална несигурност, в контраст със зашеметяващия ръст на доходите и възможностите на най-богатите:

Реалните доходи (коригирани с инфлацията) на средния (медианния) американец през 2022-2023 г. са само с около 20% по-високи от тези през 1969 г., въпреки че БВП на глава от населението се е удвоил през този период ("медианен" означава, че се намира в средата на доходната скала, т.е. половината от работещите получават по-високо заплащане, а другата половина - по-ниско).
Долните 50% от американските домакинствата са имали незначителен или никакъв реален (коригиран с инфлацията) ръст на доходите си от 1979 до 2019 г. В този период реалните медианни почасови надници (коригирани с инфлацията) са нараснали кумулативно само с 17.8%, докато производителността за същия период е нараснала с 65.7%. В периода от 2000 до 2023 г. средногодишният ръст на медианните надници е едва 0,.5%, което е значително по-ниско от средния годишен ръст на производителността от 1.3%.
Работниците с ниски заплати (долните 10%) са претърпели спад с 5% в реалните си доходи от 1979 до 2023 г.
През 2021 г. най-богатите 10% получават около 47.8% от доходите в САЩ, като само най-богатият 1% от американците получава приблизително 20.1% от доходите. Същевременно най-бедните 20% получават по-малко от 3% от всички доходи.
През 1980 г. доходите на най-богатия 1% са били около 30 пъти по-високи от тези на най-бедните 20%. През 2021 г. най-богатият 1% от домакинствата печели вече 139 пъти повече от долните 20%. Това показва изключително висока концентрация на доходи, сравнима с нивата от Позлатената епоха (Gilded Age) в САЩ, предшествала Голямата депресия в края на 1920-те години.
Въпреки, че САЩ е една от най-богатите държави в света, значителен брой американци - около 47 милиона или 13.5% от домакинствата - изпитват хранителна несигурност, като от тях през 2023 г. 42.1 милиона са получавали помощи по програмата SNAP (хранителни купони). Около 27 милиона (8.2%) от американците нямат здравно осигуряване и още 23% от осигурените са недостатъчно покрити от здравно осигуряване.

Средата, която роди и подхранва тръмпизма

Увеличаващата се разлика в доходите, регресивното данъчно облагане и множеството данъчни изключения за най-богатите, финансиализацията на икономиката (финансовият сектор е най-големият индивидуален сектор в икономиката на САЩ, генериращ над 20% от печалбите в нея), както и редица други фактори, облагодетелстващи хората на върха на доходната пирамида, водят до натрупването на огромни, ускорено нарастващи разлики в богатството между истински богатите и десетките милиони обикновени американци.

Съгласно най-нови данни на Банката на Федералния резерв - Сейнт Луис, Борда на Федералния резерв, Inequality.org и други източници, към 2024 г.:

Горните 10% от американските домакинства притежават 77.5% от общото богатство на нацията, най-високият дял от времето на Голямата депресия преди близо 100 години.
Горният 1% от американските домакинства контролира рекордните 34.9% от националното богатство - дял, който се е увеличил от 23.5% през 1989 г.
Само тримата най-богати - техномилиардерите Мъск, Безос и Зукърбърг, поставени на почетно място на церемонията по инаугурация на Тръмп - притежават общо богатство от над $610 милиарда, надвишаващо комбинираното богатство на долните 54% американци (приблизително 178 милиона души)
Долните 50% от домакинствата притежават едва 2.5% от общото богатство (за кратко през 2011 г. след финансовата криза този дял достига рекордно ниските 0.4%)
Средното богатство на домакинствата от горните 10% е около $7 млн.
Средното богатство на домакинствата от долните 50% е само $ 51 хил.
Средното домакинство в долните 20% има отрицателно нетно богатство от минус $17 300, т.е. дължи повече, отколкото притежава
Налице е засилващо се географско и расово неравенство в разпределението на богатството. Голяма част от богатството в САЩ е съсредоточено в няколко градски района, особено тези на Сан Франциско, Сиатъл, Ню Йорк и Бостън, в които са разположени технологичните и финансови центрове. Петте най-богати региона имат медианно нетно богатство на домакинство от почти 1.7 милиона долара, което е около 90 пъти повече от медианните 18 хил. долара в петте най-бедни региона. Белите домакинства притежават средно 7 пъти повече богатство от чернокожите домакинства и 5 пъти повече от латиноамериканските. Разликата в богатството между бели и чернокожи се е запазила почти непроменена от 1950-те години, като при сегашните темпове на растеж чернокожите домакинства няма да достигнат нивото на богатство на белите за няколко века.

Това разширяващо се неравенството в доходите, богатството и възможностите породи дълбоки разделения в американското общество, доведе до неговата силна поляризация и го направи податливо на атаки срещу демократичната система. Именно фрапиращото и непрекъснато увеличаващо се неравенство е в крайна сметка причината за появата на "тръмпизма", масовата подкрепа за него и устрема му за смяна на политическия режим.

Факторите, довели най-богатите американци, сред които финансово доминират техно-милиардерите, до антидемократичните идеи, изглеждат ясни. За тях концентрацията на богатство, влияние и технологични възможности за въздействие върху масите (чрез контролираните от тях информационни мрежи и социални медии) е достигнала критична точка, отвъд която те виждат необходимост и реална възможност да трансформират икономическата си мощ в пряка политическа власт.

Това е причината техно-аристокрацията да прегърне неореакционните възгледи на Ярвин и Новата десница: те са подходяща идейна основа на стремежа й към безусловна, неограничавана от демокрацията, олигархична власт. (В това има и своеобразна ирония, доколкото самият Ярвин смята аристокрацията за вредна и пледира за просветен монарх, който да й се противопостави, като укрепи независимата си от аристократите власт с подкрепата на масите.)

По-сложен е въпросът как Новата десница начело с Тръмп успя да заблуди и поведе десетки милиони обикновени американци, живеещи труден живот в условията на икономическа несигурност, на "кръстоносен поход" срещу демокрацията в ущърб на собствените им икономически и политически интереси.

Неоконсервативните политици, които по дефиниция се излъчват от и представляват интересите на най-богатите, успяха по един удивителен начин да отклонят вниманието на много обикновени американци от неравенството, което е истинската причина за спадащия им стандарт на живот, нарастваща икономическа несигурност и усещане за безперспективност, и вместо това да ги убедят, че това, което е добро на свръхбогатите - а именно замяната на американската демокрация с олигархична автокрация - е пътят за подобряване положението им. Чрез пропагандна кампания с помощта на социални медии като "Х" на Мъск, манипулативни телевизии като Fox News и цяла мрежа от крайнодесни блогъри и инфлуенсъри, в духа и с инструментите на ранния Гьобелс неоконсерваторите много успешно подхраниха и експлоатираха страховете на обикновените американци, породени от икономическата и културна несигурност (страха от "загуба на американската идентичност"), неустойчивата икономика, инфлацията, ниските доходи, имиграцията, демографските промени, културното разнообразие, регионалните и расовите неравенства.

Неоконсервативната пропаганда успя умело да пренасочи справедливото негодувание на много американци от трудния им живот срещу демокрацията, която бе обвинена, че се проваля да им осигури справедливост и благосъстояние

срещу "вътрешни врагове", обявени за виновни за този "провал", в лицето на "либералите" (както в деформираната американска политическа лексика негативно се наричат всички не-консерватори);

срещу измислени проблеми, които нямат нищо общо със спадащия жизнен стандарт и икономическата несигурност, като програмите за разнообразие, равенство и включване, споровете за транс-джендър и абортите, "левите" университети, "корумпираните" медии, и пр.

Така пропагандната машина на неоконсерваторите успя в крайна сметка да създаде измислена реалност, паралелен свят, изпълнен със "заговори срещу свободата" и зловещи "вътрешни врагове", които са виновни за всичко. На тези вътрешни врагове неоконсерваторите обявиха решителна битка, като пропагандата им умело представи Тръмп (наследствен милиардер) като извънсистемна алтернатива на "проваления" политически елит, безкомпромисен спасител, който "ще оправи всичко" (Trump Will Fix It) За целта дори създаде истински култ към личността му, нещо крайно непривично за американската политическа традиция.

Всмукани в тази измислена паралелна реалност, напълно непроницаема за противоречащи факти и мнения, MAGA-американците успокоиха страховете и несигурността си, които пропагандата замести от колективното усещане за сигурност, правота и сила, произтичащи от принадлежността им към просветената, силна и непобедима MAGA-общност. Така неоконсерваторите и Тръмп успяха да заблудят милиони обикновени американци за истинските причини за трудния им живот, да ги зомбират и мобилизират в своя подкрепа, и в крайна сметка да ги използват като "таран" за прокарването на крайно реакционни политики, предназначени - в ущърб на собствените им интереси - да донесат още повече богатство и власт именно на свръхбогатите.

Ще успее ли атаката срещу американската демокрация

Обществените процеси, повече от всичко друго, са вероятностни - всичко може да се случи, макар и с различна степен на сигурност. Трудно е да се прогнозира ходът на събитията, но все пак могат да се очертаят поне четири възможни сценария как би могла да се развие атаката срещу американската демокрация.

1. Първият сценарий включва успех на неоконсерваторите: демонтиране на републиканското демократично управление и установяване, мирно и формално на базата на Конституцията, на автократичен политически режим. Този режим, оглавяван (засега) от Тръмп, ще запази формалните атрибути на парламентарното управление (Конгрес, избори, щатско самоуправление), които обаче чрез различни механизми ще бъдат контролирани и направлявани от автократичния президент при съществено променен баланс на властите в негова полза (това, което Ярвин нарича "парламентарна диктатура").

2. Вторият сценарий предвижда тласък на американската политика в обратна посока като реакция на неконсервативната политика, "ляв завой" в посока на реформи за намаляване на неравенството и укрепване на демократичните институции.

Още преди втория мандат на Тръмп много гласове сред американските икономически и политически мислители твърдяха, че американската демокрация се проваля, тъй като най-богатата държава в света не успява да осигури икономическа сигурност и просперитет на голяма част от своя народ. Засилиха се призивите за отказ от неолибералната политика на дерегулация и оттегляне на държавата от икономиката, която макар първоначално през 1980-те години да отключи и стимулира развитието на американската икономика, постепенно доведе до днешното огромно неравенство и икономическа несигурност за десетки милиони американци.

Либерални политици и икономисти препоръчват връщане към подхода и политиките на Франклин Делано Рузвелт, който чрез силно участие на държавата в регулирането и направляването на икономическото и социалното развитие и активна фискална политика (данъци и разходи) допринесе за продължилия близо 50 години (от 1930-те до 1970-те години) възход на американската икономика и общество, който същевременно бе белязан от намаляващо неравенство и висока социална сплотеност сред американците.

При този сценарий вследствие на обявените търговски войни и хаотични икономически решения Тръмп ще се провали бързо и рязко в икономическата си политика за намаляване на инфлацията и подобряване на живота на обикновените американци (това вече в някаква степен се случва). Антидемократичните действия на Тръмп и провалът му икономическата област ще доведат до засилване на влиянието на ляво-центристките идеи сред американските избиратели.

В рамките на този сценарий "левият" завой в американската политика би могъл частично да се реализира още на следващите избори за Конгрес в САЩ след през ноември 2026 г., а окончателно - на следващите президентски избори през 2028 г. Трудно е да се каже кой би бил кандидатът на демократите, който при този сценарий би се противопоставил успешно на неоконсерваторите, но например в момента сенаторът Бърни Сандърс провежда много успешно политическо турне в различни американски градове под мотото "Да се борим с олигархията" (Fight the Oligarchy), доста по-популярно от кандидат-президентските митинги на Тръмп.

Другите два сценария са компромисни между първите два.

3.При третия сценарий традиционните политически елити както при демократите, така и при републиканците (т.нар. рейгънисти) успяват да устоят на натиска на Тръмп, съвземат се и се мобилизират за отпор. Съчетани с евентуалния икономически провал на Тръмп и намаляване на влиянието му сред избирателите, тези обстоятелства водят до постепенен отказ на Тръмп и неоконсерваторите от атаката срещу демократичната система, като се възстановява традиционното функциониране на двупартийната система. Неоконсерваторите претърпяват спад на електорално си влияние на междинните избори за Конгрес, които се провеждат през 2026 г. Това минимизира шансовете им за спечелване на следващите президентски избори, което води до постепенно маргинализиране на атаките им срещу демократичното управление.

4. Четвъртият сценарий частично съвпада с третия по отношение на икономически провал и съответно намаляване на натиска на Тръмп и неоконсерваторите срещу демократичната система. На тази основа Тръмп сключва временно "примирие" с традиционния политически истаблишмънт и федералната бюрокрация. Неоконсерваторите обаче запазват политическото си влияние на междините избори за Конгрес през 2026 г. При такова развитие на събитията автентичният кандидат на неоконсерваторите Джей Ди Ванс ще се бори за президентската власт на изборите през 2028 г., като изходът от тях ще предопредели по-нататъшния ход на битката за американската демокрация.

Не е ясно как ще се развие и приключи атаката на неоконсерваторите срещу демократичното управление, но едно е сигурно: това, което се случва в Америка е сериозно и за дълго. Светът безвъзвратно се промени и модусът на промяната навява твърде много аналогии с 1933 година.

Дневник лого

Дневник лого