Въоръжаването на Европа: бюджетната задача
"Дневник" препубликува коментара на Лъчезар Богданов от седмичния бюлетин на Института за пазарна икономика (ИПИ).
Управлението на ЕС е по дизайн процедурно утежнено и затова - почти винаги бавно. Но в редки случаи, най-вече заради външен катализатор, виждаме бързи решения - през последните седмици отбраната рязко се изкачи в скалата на приоритетите. Какво е най-важното:
- Създава се инструмент за поемане на нов общ дълг от ЕС в размер на 150 милиарда евро. Ресурсът впоследствие ще бъде предоставен на страните членки според изработени от тях национални планове за инвестиции.
- Предвижда се въвеждане на т.нар. национална клауза за дерогация за периода от 2025 до 2028 г. включително. Тя ще позволи на всяка страна членка да харчи за отбрана с 1,5 процентни пункта от БВП повече в сравнение с похарченото през 2021 г., а допълнителните разходи няма да се вземат предвид и при преценка дали държавата трябва да бъде поставена в процедура за прекомерен дефицит.
- Средства за кохезионна политика в многогодишната финансова рамка 2021-2027 г. могат да се пренасочват за повишаване на отбранителните способности.
| Как се получава цитираната навсякъде сума от 800 милиарда евро: нов дълг от 150 млрд. евро по инструмента SAFE плюс допълнителни разходи за 650 млрд. евро, извършвани от страните членки със собствени средства. |
Еврокомисията изключи от фонда за превъоръжаване големи държави производители
Въпросните 650 млрд. евро са прогнозна стойност при допускане, че всички държави плавно и постоянно увеличават разходите си за отбрана до максималното фискално пространство, предвидено в дерогацията за четиригодишния период.
В България пренасочване на средства от оперативните програми вероятно няма да се случи в големи мащаби. Изглежда българското правителство ще заеме позицията на няколко страни (водени от Полша) за пренасочване на неусвоен ресурс по националните планове за възстановяване и устойчивост - най-малкото защото една част вече е сигурно, че ще бъде загубена заради огромното забавяне в реформите и инвестиционните проекти.
Нуждите за отбрана на Европа са нова надежда за автодоставчици във Франция
Увеличаването на разходите няма да е еднакво за всяка страна дори след приемане на клаузата за дерогация. Най-малкото, някои страни вече са твърде задлъжнели, а бюджетите им са хронично с висок дефицит (далеч над 3% от БВП). Отделно, някои страни вече имат високи разходи към базовата година (2021 г.) - например Гърция е похарчила 2,7% от БВП, а Латвия 2,5%. Германия пък е почти на дъното с 1% от БВП през 2021 г., като клаузата ще й позволи да харчи по 65-70 млрд. евро годишно повече.
"Германия се завърна": Мерц си осигури подкрепа в Бундестага за повишаване на разходите за отбрана
| България е похарчила 1,6% от БВП през 2021 г., което предполага "нов таван" от 3,1%. Като се има предвид, че в приетия бюджет заложените разходи за отбрана за периода са 2% от БВП, позволеното увеличение е с 1,1 пункта, или приблизително с по 2,4 млрд. лева годишно до 2028 г. |
ЕС си обещава да е готов за руска атака до пет години
Повече може да се прочете в публикуваните в последните дни три документа, които очертават новата политическа линия за превъоръжаване: "Бяла книга за европейската отбрана - Готовност до 2030 г.", проект на регламент, създаващ инструмент за действие в областта на сигурността в Европа (SAFE) и комуникация от ЕК относно създаване на възможност за увеличаване на разходите за отбрана.