Лео Варадкар (45 г.) е бивш министър-председател на Ирландия (2017-2020 и 2022-2024) и един от петте открито хомосексуални правителствени лидери в света. Той е заемал ключови министерски постове в транспорта, търговията, социалната политика и здравеопазването, оставяйки трайна следа в ирландската и международната политика. Сред основните му постижения са ръководството на Ирландия по време на пандемията от COVID-19 и Брекзит, въвеждането на брачното равенство чрез референдум, отмяната на забраната за аборти и значителни реформи в здравеопазването, социалната политика и икономиката.

Като премиер, Варадкар увеличава държавното финансиране за международно развитие, подобрява трудовите права и въвежда мерки за климатична устойчивост. По време на мандата му емисиите на парникови газове достигат 30-годишен минимум, а Ирландия бележи рекордна заетост и бюджетен излишък, инвестирайки в жилищна политика, образование и обществен транспорт.

Първият открито гей министър-председател на Ирландия, Лео Варадкар, ще посети България, за да отбележи 10-годишнината на фондация GLAS.

- Когато станах премиер, бях най-младият сред моите колеги в правителството, на 37 г. Освен това не крия, че съм гей и имам смесен произход - майка ми е от Ирландия, където съм роден и израснал, а баща ми е от Индия, което ме правеше различен. В политиката обаче влязох по традиционния път - първо се кандидатирах за избори в местната общност, след това за парламента и постепенно вървях нагоре.

Макар произходът ми да е различен, политическият ми път, започнал от първото стъпало в политиката, беше съвсем обичаен. В известен смисъл това ми помогна. Имах късмета да стигна до върха в момент, когато Ирландия вече се модернизираше, ставаше по-либерална и по-европейска.

Имаме различия, подобни на състава на правителството във вашия парламент. Мисля, че така вие ще постигнете взимането на по-добри решения. Това не трябва да се абсолютизира по никакъв начин, защото парламентите и правителствата трябва да представляват хората, които управляват.

В Ирландия ние не се справяме много добре по отношение на жените, например. За съжаление, само трима високопоставени членове в правителството са жени. Те са едва 25% от депутатите в парламента. Бавно се придвижваме във вярната посока, наистина бавно и имаме предизвикателства.

Независимо дали става въпрос за управителен съвет, правителство, университет, наличието на ключови хора като нас, взимащи решения, означава по-добри решения.

- Наистина в Ирландия имахме период на много бърз социален напредък и реформи. Преди 10 г. беше невъзможно да се направи аборт. Също така, беше невъзможно да създадеш семейство с партньора си, ако той е от същия пол. Нямахме закон за признаване на социалния пол, за хората, които са го сменили.

Тези промени извървяха дълг път, за да се случат. На пръв поглед изглежда сякаш станаха бързо, но не беше така. Ирландия стана по-просперираща, хората започнаха да пътуват по света. Те се връщаха с нови идеи и концепции. За какво?

За нормалните неща, предполагам, от желание за по-добър свят. Да не забравяме и влиятелната католическа църква в Ирландия, която има позиции. Тя бе разтърсена от финансови и секс скандали, свързани с насилие. Това много накърни авторитета на църквата.

Със сигурност, има нужда да се съберат гласове в парламента или да се спечели референдум, ако такъв бъде насрочен. В Ирландия загубихме референдум за легализиране на развода през 80-те години. Трябваше да минат още 10 г. - през 1994 г. преди този въпрос да бъде поставен пред хората отново.

Но наистина трябват съмишленици, вслушване в нуждите на хората, а не да бъдат пренебрегвани, като се опитва да бъдат предразположени по възможно най-добрия начин.

- Да, мисля, че е крачка назад. Засега, през първите 100 дни на администрацията на Тръмп, са атакувани хора, сменили социалния си пол. Освен това, САЩ премахнаха ЛГБТК+ програмите, цялата идея беше заличена от някои документи и премахната от корпоративни сайтове. Смятам, че това е обезпокоително.

Сексуалната ориентация и половата идентичност не са едно и също нещо. Ние всички сме сексуални малцинства. Ако транс сексуалните са първа мишена, следващото ще бъдат рестриктивните закони, ще има дискусии за гей взаимоотношенията. Да не говорим за гей законите, подобни на тези във Флорида и България, за съжаление.

Виждаме елемент на тази процес в Унгария, забрана върху прайда, например. Но това не означава, че напредъкът не се случва навсякъде другаде в света. Например, еднополовите бракове в Тайланд и Тайван. В Азия нещата се случват по правилния начин в Индия. Опити за съжителство се правят в Полша. Така че борбата продължава.

Ако в някои части на света вървим назад, в други се придвижваме напред. Въпреки че още сме в началото, виждаме някои ответни действия срещу мерките на Тръмп.

Мисля, че те са по-малко свързани с въпросите за равенството и повече с уважението към съюзниците, защото виждаме в Канада и Австралия, които са в процес на избори, че Лейбъристката партия и Либералната партия - по-социално либералните и по-ляво ориентирани партии, които се очакваше да загубят - сега всъщност може да спечелят. Това беше голяма промяна. Мисля, че е най-вече свързано с външната политика и липсата на уважение на Тръмп към съюзниците, отколкото с ЛГБТК+ въпросите.

- Краткият отговор е да, но това не означава, че няма да стане по-трудно - то вече е трудно. Световният ред, който съществуваше от времето на Втората световна война, заедно с европейско-американския ангажимент към либералната демокрация, свободата и човешките права, към които се присъединиха и много други страни като Япония, Южна Корея, части от Латинска Америка - сега са в риск.

- Мисля, че Ирландия е уникален случай. Ние не се присъединихме към НАТО, когато беше основан, защото имахме спор с Обединеното кралство за Северна Ирландия, който беше разрешен със Споразумението на Разпети петък от 1997 г. И това беше причината да не се присъединим. Не беше по пацифистки причини или нещо подобно. Ирландия е военно неутрална страна, защото не сме в НАТО, нито в който и да било военен съюз, и никога не сме били. Но ние не сме политически неутрални.

Ние възприехме много силна позиция в подкрепа на Украйна, за правото на Палестина да се самоопредели, бяхме в подкрепа на демокрацията срещу комунизма.

Чрез членството в Европейския икономически съвет (EEC), голям поддръжник на разширяването, включително България, когато се появи възможността. Дори по време на Втората световна война ние подкрепяхме съюзниците.

Неофициално, Ирландия предоставяше прогнози за времето, позволявахме на войниците на съюзниците да се връщат обратно в Обединеното кралство през границата. Позволявахме прелитания на самолети, както и други неща. Така че това е сложна форма на неутралитет, както виждате.

Но ние сме уязвими за кибератаки и шпионаж, за злонамерена намеса чрез кабелите в морската територия около Ирландия, като всичко това ни кара да си сътрудничим повече.

Главно чрез членството в ЕС, PESCO, както и чрез специализираните групи в ЕС, както и чрез партньорството с НАТО за мир.

От ирландския фолклор идва историята за това как много воини отиват да се сражават във войни за Великобритания. Това е една от основните причини защо хората не искат да се присъединим към военен алианс, в който автоматично ще бъдем включени във война.

Заради ангажиментите по договора, а не в резултат на народен вот или решение на нашия парламент.

- Ще кажа, че живеем в много турбулентни времена. Ние искаме да говорим с вас, искаме да ви чуем, да разберем какви са вашите опасения и притеснения. Това, за което не искам да говорим, са човешките права и европейските ценности, важни само по себе си. Но искам да говорим за това да сме добри към другите хора. Да сме толерантни към другите, да преценяваме хората по тяхната същност и характер, а не по произхода им.

В настоящата среда много хора, когато чуят за многообразие или за многообразие, равенство и включване, си мислят, че това не ги включва. Това е погрешно. Искаме общество, в което всички са равни пред закона и всеки има равни възможности във всичко останало.

Няма значение дали си мъж или жена, от коя част на страната си, дали си хетеросексуален или хомосексуален, дали си транс-, каква е твоята религия или етнически произход. Става дума за това всеки да има равни права и равен шанс за успех.

В крайна сметка, това е, което искаме. Това е едно много просто послание. Не е крайно, не е идеологическо.

Надявам се, че това има смисъл.