Последният кръг от търговски мита на САЩ, представен в сряда, ще отнеме още повече от енергия на световната икономика, която едва се възстановява от инфлационния скок след пандемията, натоварена е от рекорден дълг и изнервена от геополитически борби.

В зависимост от начина, по който президентът Доналд Тръмп и лидерите на други държави процедират сега, това може да се превърне в повратна точка за една глобализирана система, която доскоро е приемала за даденост силата и надеждността на Америка, най-големия ѝ компонент.

Но през идните месеци ще надделее ясното и логично повишаване на цените - и следователно потискане на търсенето - ефектите от новите налози, прилагани върху хиляди стоки, купувани и продавани от потребители и фирми по цялата планета.

Говорейки в Розовата градина на Белия дом, Тръмп каза, че ще наложи базово мито от 10% върху целия внос, и показа диаграма с допълнителни по-високи мита за някои от най-големите търговски партньори на страната, включително 34% за Китай и 20% за Европейския съюз.

По-рано беше потвърдено митото от 25% за автомобили и авточасти. Тръмп твърди, че митата ще върнат стратегически жизненоважни производствени мощности в Съединените щати.

Управляващият директор на МВФ Кристалина Георгиева каза на събитие на "Ройтерс" тази седмица, че засега не вижда да се задава глобална рецесия. Тя добави, че фондът очаква скоро да направи малка "корекция" надолу към своята прогноза за 3.3% глобален растеж за 2025 г.

Но въздействието върху националните икономики се очаква да се различава значително, като се има предвид спектърът от мита, вариращи от 10% за Великобритания до 49% за Камбоджа.

Ако резултатът е по-мащабна търговска война, това би имало още по-големи последици за производители като Китай, които ще бъдат оставени да търсят нови пазари в контекста на слабото вътрешно потребление.

Ако митата тласнат самите САЩ към рецесия, това ще натежи силно върху развиващите се страни, чието богатство е тясно свързано с това на най-голямата икономика в света.

Цените на акциите се понижиха и инвеститорите се потърсиха сигурност при облигациите, златото и йената в четвъртък поради повишените икономически притеснения.

Верижните ефекти за централните банки и правителствата също са потенциално големи.

Разпадането на веригите за доставки, които години наред държаха капак върху цените за потребителите, може да доведе до свят, в който инфлацията има тенденция да бъде "по-гореща" от 2%, за които централните банкери в момента са съгласни, че е управляема цел.

Това би усложнило решенията за Японската централна банка, която може да бъде изправена пред натиск да се бори с инфлацията с повече повишения на лихвените проценти точно когато нейните основни контрагенти подготвят съкращения, а нейният експортен сектор понася удари от митата в САЩ.

Но има малко страни, които могат да направят нещо повече от това да смекчат икономическия удар и да поискат от Вашингтон изключения. Износителите на автомобили в Япония, засегнати от 24% мито, и Южна Корея, на които беше наложена ставка от 25%, сигнализираха за планове да предприемат спешни мерки в подкрепа на засегнатите предприятия.

Въпреки че са съюзници на САЩ, и двете страни бяха посочени от Тръмп като най-лошите нарушители на нечестни търговски практики. Японският министър на търговията предупреди, че налозите на САЩ могат да нарушат правилата на Световната търговска организация (СТО), но каза само, че Токио ще разгледа "различни варианти" за това как да отговори.

Премиерът на Австралия критикува митата "не точно като действие на приятел", но изключва реципрочни мерки.

Слабото икономическо производство ще накара някои правителства да се борят още повече с погасяването на рекордния в света дълг от 318 трлн. долара и да намерят пари за бюджетни приоритети като отбрана, действия в областта на климата и обществено благосъстояние.

А какво би станало, ако митата не постигнат целта на Тръмп за инвестиции на частния сектор в местното производство в САЩ, като се има предвид недостигът на вътрешна работна ръка, пред който вече е изправена страна с почти пълна заетост?

Някои смятат, че той търси други начини за премахване на глобалния търговски дефицит на САЩ, който го дразни толкова много - например като изисква други да се присъединят към повторно балансиране на валутните курсове в полза на американските износители.

Подобни ходове биха могли да застрашат привилегированата позиция на долара като световна резервна валута - резултат, който малцина прогнозират дори само защото няма реални алтернативи на долара.

Независимо от това президентът на Европейската централна банка Кристин Лагард каза в сряда на събитие в Ирландия, че Европа трябва да действа сега и да ускори икономическите реформи, за да се конкурира в това, което тя нарече "обърнат наопаки свят".