Управляващите задвижиха приемането на нужните законодателни мерки за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост и днес приеха на първо четене три законопроекта за личния фалит - на БСП, "Продължаваме промяната - Демократична България" (ПП - ДБ) и на правителството. Предстои те да бъдат обединени в общ текст, след което парламентът ще реши какъв срок да даде за предложения между двете четения. Очакванията обаче са разглеждането на текстовете да се забави много, като от "Има такъв народ" още днес заявиха, че ще искат най-дългия срок за редакции от 28 дни.

С мерките се цели да се осигури закрила на добросъвестните длъжници, които по независещи от тях причини не могат да плащат дълговете си, като в същото време защити и справедливите искания на кредиторите.

Трите предложения се различават основно в условията, при които се обявява несъстоятелност: в предложението на правителството е залегнало, че личен фалит може да обяви длъжник, който не може да изпълни паричните си задължения на обща стойност поне 10 минимални заплати за период от повече от 6 месеца. БСП предлага неплатежоспособен да е този, който не може да плати задължения на стойност 5 минимални заплати за период от поне 90 дни. ПП - ДБ пък предлага личен фалит да могат да обявяват хората, които не могат да изплатят задължения на стойност 24 минимални заплати за срок от поне 12 месеца.

Според проектозакона на БСП производството за обявяване на личен фалит се образува по молба на длъжника, като съдът заедно с назначаването на управител на имуществото вписва в регистъра покана до кредиторите за присъединяване в срок от един месец. Съобразно доходите, имуществото и задълженията на длъжника се предвижда възможността за обявяване в несъстоятелност с одобрен план за погасяване, обявяване в несъстоятелност с осребряване на имуществото и обявяване в несъстоятелност при липса на доходи и имущество.

Освен това следва да бъде създаден Общ електронен регистър към Агенция по вписванията, в който попада информация за физическите лица, действията на назначения управител и актовете на съда, който се обновява периодично.

Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 18-месечен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, а при липса на доходи и имущество срокът за погасяване е една година, считано от обявяването в несъстоятелност.

В законопроекта на обединението се предлага да бъде определяно имущество, което да гарантира, че длъжникът ще може да покрива жизнените си потребности. Предвижда се съдът да може да установява факти, да събира доказателства, да назначава вещо лице и да налага обезпечителни мерки и ограничения върху действията на длъжника.

Производството се образува по молба на длъжника. За целта той трябва да представи доказателства за трудовата заетост, обстоятелствата за неплатежоспособността и добросъвестността и данни за имуществото му, като длъжникът предлага и план за погасяване на задълженията.

След обявяване на неплатежоспособността, съдът допуска обезпечения, като длъжникът не може да сключва нови сделки на управление и разпореждане с имуществото си, както и да извършва плащания без разрешение на синдика. В рамките на производството интересите на кредиторите и длъжника се упражняват и контролират от синдик, като функциите могат да се възлагат и на държавен съдебен изпълнител. На синдика се заплаща възнаграждение за конкретно извършени действия, а при осребряване на имущество възнаграждението му е в размер на 2% от стойността на осребреното имущество.

Предложението на Министерския съвет предвижда осигуряването на жизнените потребности на длъжника, като за целта се определя несеквестируемо имущество, което не се включва в масата на несъстоятелността и се предвижда издръжка, която служи за задоволяване на жизнените потребности на длъжника и на членовете на неговото семейство.

Предоставя възможност за доброволно изпълнение, чрез утвърждаване на план за погасяване преди да се пристъпи към осребряване на имуществото,. Когато не е бил предложен план или предложеният план не е бил приет или утвърден, съдът обявява длъжника в несъстоятелност, постановява обща възбрана и запор върху имуществото на длъжника, и постановява започване на осребряване на имуществото.

Задълженията на добросъвестния неплатежоспособен длъжник се погасяват с изтичане на 3-годишен срок от влизането в сила на решението на съда за утвърждаване на плана за погасяване, когато са удовлетворени поне частично кредиторите. При липса на имущество се предлага погасяването да настъпи в петгодишен срок. Предлага се още публикуване на информацията относно производството по несъстоятелност в регистър по несъстоятелност към Министерството на правосъдието.

С тези думи днес лидерът на ГЕРБ обяви, че правителството ще внесе всички законодателни мерки, които са необходими за второто плащане по ПВУ:

Партийният лидер обаче допусна, че вкарването на тези ангажименти в ПВУ от кабинета на Кирил Петков е "предателство".

По-късно съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков заяви, че раздвижването по ПВУ се дължи на натиска от коалицията, тъй като в края на миналата седмица различни представители на обединението заявиха, че през юни, след като бъде публикуван конвергентния доклад за готовността на България да приеме еврото, ПП-ДБ ще внесе вот на недоверие, ако те бъде направено нужното, за получаване на втория транш по плана в размер на 1.2 млрд. лв.