Икономисти остро нападнаха формулата на Тръмп за изчисляване на "реципрочните" мита

Икономисти остро нападнаха формулата на Тръмп за изчисляване на "реципрочните" мита

Икономисти остро нападнаха формулата на Тръмп за изчисляване на "реципрочните" мита
Reuters
Икономисти остро критикуват формулата, използвана от Белия дом, за да изчисли това, което нарича "реципрочни тарифи". Според тях тя е твърде опростена, за да постигне целта си за премахване на търговския дефицит на САЩ. По този въпрос те казват още, че тази цел също няма смисъл.
Администрацията защитава подхода си като необходима стъпка към разпадането на система, която според официални лица е несправедлива към американските работници и производители.
Как са изчислени ставките на обявените мита, които трябва да влязат в сила на 9 април?
Освен базово мито от 10 процента върху целия внос от почти всички страни за около 60 държави има по-висока наказателна ставка върху вноса, пригодена за всяка от тях.
Формулата, публикувана от търговския представител министъра на външната търговия на САЩ, свързва тези наказателни мита с двустранния търговски дефицит на Съединените щати със стоки. С други думи, фокусът е върху това колко повече САЩ внасят от тези страни, отколкото изнасят за тях. Изчислението установява съотношението между търговския дефицит на САЩ с дадена страна и общия износ на тази страна за САЩ. След това съотношението се разделя наполовина, за да се получи това, което администрацията нарече "реципрочно намалено мито".
  • В случая с Китай например при търговски дефицит от 279 млрд. долара, разделен на 427 млрд. - износът на китайски стоки към САЩ, се получава 65%. Обявената от Тръмп ставка е 67%, на което той отвръща с 34% мито. Абсолютно същото се получава при още много наказани държави. Обявените съотношения нямат нищо общо с реципрочността - с реалните мита, с които е облаган американският внос в тези държави. В Китай, по данни на Световната търговска организация, той е средно 7.5%, а в ЕС - средно 5.2%.
  • Виетнам и Камбоджа са изправени пред огромни допълнителни мита от съответно 46% и 49% поради големите си търговски дефицити със САЩ (90% и 98%). Те възникнаха наскоро отчасти защото компаниите преместиха производството си в тези страни, когато правителството на САЩ посочи, че не иска те да произвеждат стоки в Китай. Европейският съюз, с по-скромен търговски дефицит, е изправен пред 20-процентово мито.
Междувременно страните, които нямат търговски дефицит със САЩ, ще плащат само плоския 10-процентов данък, наложен върху всички стоки. Държавите с търговски излишък, които Белият дом постави в този клуб, включват Великобритания (-17% дефицит), Бразилия (-17%) и Сингапур (-7%). По логиката на използваната формула, те дори би трябвало да са с отрицателно мито, т.е. САЩ да им плащат за това, че поддържат такава търговия.
Икономистите разкритикуваха формулата и заради твърдението, че тя отразявала постоянните търговски дефицити заради предполагаеми нечестни търговски практики от страна на търговските партньори на САЩ. Те посочват, че очевидно се пропускат услугите - които съставляват по-голямата част от икономиката на САЩ и важна част от нейния износ - от изчисленията на търговския дефицит, а това прави търговските отношения на САЩ да изглеждат по-едностранчиви.
"Те са положили незащитима основа за една незащитима политика", каза Дъглас Холц-Икин, президент на консервативния Американски форум за действие, цитиран от "Вашингтон пост".
Администрацията казва, че този подход взема предвид митата, както и така наречените нетарифни бариери, които включват регулаторни ограничения или валутни манипулации.
Проблемът, казват икономистите, е, че търговските дисбаланси могат да се дължат на много фактори, които нямат нищо общо с търговските бариери или нелоялните практики.
  • Бананите и кафето, например, не могат да се отглеждат в големи мащаби в САЩ и трябва да се внасят. Това увеличава търговския дефицит на САЩ с всяка страна, която произвежда много от тези продукти.
  • Друг пример: Въпреки че САЩ имат търговски дефицит с Канада, той не се дължи на търговски ограничения, а отчасти на канадския износ на тежък сорт петрол, защото рафинериите в САЩ са особено добри в рафинирането му.
В четвъртък сутринта министърът на търговията Хауърд Лътник защити формулата, настоявайки, че Съветът на икономическите съветници на Белия дом и неговото министерство имат голям екип от икономисти, които са изучавали въпроса за митата и нетарифните бариери в продължение на години, за да излязат с методологията на администрацията.
"Това е пренареждане на световната търговия и е наистина обмислено", каза той по CNBC.