Текстописец, музикант от сърцето на Сахара, редовен участник в клубове днес забранява музиката в обширни (в пъти площта на България) територии, които контролира в Западна Африка и е начело на армия екстремисти, отговорни за десетки хиляди смъртни случаи и напада и отвлича член на бившата си група...

Радикалната трансформация на Ибрахим аг Гали описва "Уолстрийт джърнъл" в портрет на мъжа, станал лидер на една от най-опасните свързани с "Ал Кайда" групировки в света. Членове на групата Tinariwen, с която свири известно време Аг Гали, и бившия ѝ мениджър Мани Ансар, споделят шока си от кадрите с човека, направил основно бойно поле на сблъсък на западни сили и руски наемници с екстемисти.

Пътят на Аг Гали е невероятен като този на Tinariwen, описва го "Уолстрийт джърнъл" на базата на интервюта с бивши приятели, туарегски бунтовници, членове и мениджъри на групата Tinariwen и правителствени служители, както и доклади на ООН, дипломатически съобщения на САЩ и съвременни снимки.

Вестникът разказва как като млад той първо е туарег, после - мюсюлманин и как на девет години вижда убийството на баща си по време на туарегското въстание след независимостта на Мали от Франция през 1960 г. Тогава либийският лидер Муаммар Кадафи използва туарегите, за да развие собствените си геополитически амбиции, изпращайки аг Гали и други да се бият срещу израелците в Ливан и французите в Чад.

Аг Гали е помолен от него през 80-те години да надзирава новобранци туареги в лагер близо до Триполи и там се запознава с бъдещия китарист Ибрахим аг Алхабиб.

Пустинният блус на групата, който през септември миналата година прозвуча и в София, се превърна във "важно културно послание на идентичност", както написа "Файненшъл таймс" през лятото.

Не всички в групата, сблъскали се с ужаса на насилието още като малки, избират пътя на Аг Алхабиб. Съоснователят на групата Ибрахим Аг Алхабиб, който продължи да свири с нея, присъства на екзекуцията на баща си - туарегски бунтовник, когато е едва на четири години. Като други членове на събралата се в бежански лагер група Алхабиб израства в различни точки на Алжир, сам създава китарата си, след като вижда свирещ каубой в пустинно кино, учи се, като свири популярни арабски мелодии и такива на краля на африкански блус Али Фарка Туре (музикант, а известно време и кмет, от Мали) и западни изпълнители.

Ако за Аг Гали музиката е начин за събиране на подкрепа за независимостта на туарегите и той помага за снабдяване на Аг Алхабиб и други музиканти с оборудване - включително електрическа китара - според втория мениджър на групата - то текстовете му са ясно свидетелство, че тази дейност е и път към революция, инструмент за общуване. Окомплектованите с негова помощ музиканти приемат името "Кел тинариуен" или "Момчетата на пустините".

Академик, изследващ туарегите, разказва как Аг Гали му гостувал в Париж през 1989 г. и отпивал уиски, докато кроял въстание. След разрива с Кадафи, попарил надеждите да помогне за независимостта на туарегите, през 1990 г. бойците на Аг Гали напускат Либия, някои от тях пеят край Огъня. Незаконните касети с революционната песен "Бисмиллах" се предават от ръка на ръка в малийски селища и тя става химн за освобождаване на туарегите. Това беше песен на Аг Гали, каза Абдала аг Алхусейни, китарист в групата от ранните ѝ дни.

Година по-късно, през 1991 г., Аг Гали договаря увеличена автономия за туарегите - следва 20-годишен съюз между него и правителството в Бамако. Две години след това Мани Ансар, иначе от хуманитарната сфера, е поканен за мениджър на групата, след като по инициатива на малийския президент в годината на примирието вечеря с Аг Гали, от когото чува: "Поверявам тази група на вас."

Нов президент в Мали, дошъл на власт след военен преврат, държи Аг Гали близо с просторна вила в Бамако (където живее и основателят на Tinariwen, а групата репетира до късно), кани го със себе си на официални пътувания до Обединените арабски емирства, Алжир и другаде. "Пустинният бунтовник започна да носи часовник Rolex, мокасини Weston и костюми Smalto, подаръци от техните международни домакини", спомня си Ансар пред "Уолстрийт джърнъл". Той и Аг Гали пеели песни на Боб Марли, докато обикаляли нощни клубове (но по това време Аг Гали, макар да пушел, пиел само портокалов сок).

През 1999 г. група консервативни пакистански проповедници пристигат в родния град на Аг Гали Кидал, в Северно Мали, и животът му се променя. За разлика от някои туареги то е заинтригуван, кани ги в дома си, прекарва все повече време в молитви и четене на Корана, пусак брана. "Зарязвам Rolex-а си и обувките си", спомня с Ансар думите на Гали. "Не мога да ги нося повече."

По това време Аг Гали все още иска да се организират концерти с туарегска музика, а Bismillah се появява в първия комерсиално издаден албум на Tinariwen. Аг Гали е написал повечето текстове в него според мениджърите на групата, макар на обложката са се появяват други имена.

Още в този период обаче, към началото на века, американски представители съзират роля на Ал Гали в опит на "Ал Кайда" да отвори нов фронт в Западна Африка. Посланикът на САЩ в Мали е очарован от него, но не му вярва, когато чува уверенията, че той не се заиграва с радикализма. С времето се обявява против музикалния фестивал, който сам е насърчавал (и който започва да води световен живот независимо от него).

Междувременно през 2011 г., когато Tinariwen издава спечелилия "Грами" Tassili, а либийският лидер Кадафи пада от власт, и останалите туарегски бойци си тръгват от Либия и се втурват в Мали. Техният бунт е враждебен на Аг Гали, набеден, че се нагаждал към властта и тънел в лукс. Изолиран, той създава собствена група в момент, когато ислямистките и сепаратистките активности започват да се смесват. С времето приключи и нашумелият Фестивал в пустинята - с последно издание през 2021 г.

Групировката на Гали, превземайки Тимбукту, забрани "музиката на Сатаната", ограничи правата на жените, въоръжи с камшици религиозната полиция. Според Международния наказателен съд, който го издирва, записалите се като бойци получавали по жена.

И бившите му съратници от Tinariwen не са пощадени: китаристът Абдалах аг Ламида е похитен за седмици, след като е хванат как опитва да вземе инструментите си през 2013 г. През същата година САЩ го обявяват за терорист. През 2017 г. сформира заедно с още няколко групировки коалицията "Джамаат нусрат ал ислам уал муслимийн" или "Група за подкрепа на исляма и мюсюлманите", повела нова вълна джихадистки бунт из Сахел и отговорна вероятно за хиляди инциденти в Мали, Буркина Фасо, Нигер (три държави, по-късно овладени от военни хунти отчасти заради неуспеха на предишната власт в борбата с екстремистите).