Доброслав Димитров, БРАИТ: Да имаме гигафабрика за изкуствен интелект, е сравнимо с решението да сме ядрена държава

|
Представители на ИТ бранша, обединени в организацията БРАИТ, смятат, че България не трябва да пропуска шанса да покани инвеститори в гигафабрика, защото може да подсигури условия за това, което немного държави могат - огромно количество електроенергия, огромно количество вода за охлаждане, ИТ специалисти. По темата, която бе коментира на кръгла маса в понеделник, разговаряме с Доброслав Димитров, изп. директор на БРАИТ.
В средата на март се разбра, че "София Тех парк" е с одобрен от Брюксел проект за изграждане на фабрика за изкуствен интелект. Сега вече говорим за гигафабрика, обсъжда ли се реално?
- Гигафабрика реално има в момента само в САЩ и в Китай. И сега е въпрос на наша лична инициатива да изградим такава. Тя няма нищо общо с гранта, който спечели "София Тех Парк" за своята фабрика. С този си проект обаче паркът верифицира самата идея и това е голям плюс за България, че сме успели да спечелим такъв проект и да се заявим на картата на Европа. Положително е да се говори, че в България идват такива неща.
Но сега говорим за амбиция в България да има гигафабрика - около 100 пъти по-голяма като мощ от тази на парка, и имаме уникален шанс за изпълнението на такава амбиция заради енергийната мрежа, която притежаваме, заради климата, който притежаваме, заради това, че има ИТ индустрия, ядрена енергетика. Всички тези неща ни дават уникален шанс да се опитаме да бъдем една от тези малко държави, които ще имат подобен род изчислителни центрове, които са от съвсем друг клас - гигафабрики.
От кого зависи да се задвижи такъв проект, на какво ниво трябва да се вземе решение?
- Това от държавата трябва да се задвижи, защото то е изначално свързано с енергийните дружества, но също и местната власт, която реално трябва да предостави нужните площи, върху които да се изгради. Една такава фабрика се разполага на нещо от сорта между 1 и 2 квадратни километра. И реално това са площи на едно място, които могат да бъдат осигурени само и единствено от държавата или общините - неизползвани терени на някое министерство или др., но в индустриална регулация. Освен това, за да придобием това конкурентно предимство, ние трябва да стъпим на нещо съществуващо. Трябва да сме близо до подстанция, а не тепърва да се стори нещо. И всъщност всички тези неща са в ръцете на държавата.
А някой в лицето на държавата мисли ли по въпроса, водят ли се разговори?
- Да, има, и в държавите енергийни дружества, понеже към тях вървят запитвания по тия теми. Има и в министерствата, както е Министерството на иновациите и растежа, има по-малки проекти, които се движат, има и при бизнеса. Случват се различни неща на различни нива. Но идеята на кръглата маса по темата беше всъщност да се заявим като държава, тази амбиция да ни влезе в дневния ред като общество, че всъщност искаме това да се случи. Тъй като ако на парче, ако правим тук-там някакви неща, било то малък център тук, малък център там, това не е позициониране на България стратегически за привличане на гигаватова фабрика за изкуствен интелект. А това би ни легитимирало по съвсем друг начин като държава - да сме част от петата индустриална революция.

Новата индустриализация: България се готви да отвори Фабрика за изкуствен интелект
Важно е, че и президентът подкрепя напълно такава инициатива. Всъщност всички трябва да сме на борда. Такова усилие не може да бъде на една институция. Тъй като за да убедим някой като "Майкрософт" да инсталира мощност 1 гигават, струва повече от 20 милиарда долара само техниката и за да ни довери някой такава техника, плюс инвестицията от няколко милиарда, ние трябва като държава да покажем, че на нас може да се разчита и сме предвидими. А за да сме предвидими, трябва да има консенсус в цялото общество, че искаме да направим такова нещо.
Прави впечатление, че ясно изразена подкрепа има само от президентската институция, а изпълнителната власт е скромно представена...
- Аз не бих гледал на това по този начин - да се търси негативен наклон, защото, от друга страна, изпълнителната власт има доста злободневни грижи, с които трябва да се справя на дневна база. И реално това е стратегически поглед и не е странно да тръгне от президента, все пак държавата ни е така устроена - той е главнокомандващият и първи в държавата по конституция. Така че това не е странно. И пак казвам, за изпълнителната власт темите, с които на тях им се случва всекидневно да работят, понякога ни им позволяват да погледнат в общ план. И реално, за да сработи нещо, трябва всички всъщност да си подаваме топката.
А запитванията към България (за каквито спомена държавният глава по време на кръглата маса - бел. авт.) за потенциала тук да има такава гигафабрика от какви компании идват и колко са?
- За гигафабрика няма запитване, ние проактивно трябва да действаме. В България имаме огромен проблем - чисто имиджово дали биха гледали на нас като на държава, на която могат да поверят техника за 20 милиарда. Неслучайно толкова повтарям, че всички заедно трябва да сме в това нещо, за да можем всички да лобираме през контактите, които имаме. В България има хора, които през един-два контакта могат да достигнат до хора като Бил Гейтс. Но за да се говори за такова нещо, държавата трябва да е проявила сериозност. За да прояви държавата сериозност, не може да е само на една институция усилие. Като сме всички заедно, ще стане. Иначе просто няма кой да ни вземе на сериозно.
В съседните държави мисли ли се по въпроса, знаете ли?
- Нямам идея. В Гърция има центрове за данни, които са привлекли, но те са отново много много по-малки. Разликата между фабрика за изкуствени интелект и център за данни е плътността на електроенергията, която се ползва на единица площ. Просто предизвикателството е много, много по-голямо да се построи фабрика за изкуствен интелекти, защото става дома за много по-големи изчислителни мощности, които имат нужда от различен вид решения - за охладителни системи, за електроенергия, за подсигуряване и така нататък. И не на последно място за огромно количество техника като стойност, която трябва да бъде доверена там.
Кои са потенциалните ни конкуренти на това поле в Европа?
- Не са много. Някой спомена по тази тема Нидерландия, но там мрежата е така уплътнена, че една топлийка не можеш да пуснеш. Не може да се построи нищо, защото няма къде. В Германия си спряха ядрените електроцентрали, което си е сериозен проблем в това отношение, а и си имат сериозна индустрия. В България, когато тази енергийна система е построена, икономиката е била изключително енергоемка, а сега не е. Ние имаме 20 гигавата инсталирана мощност, а в пиковите моменти ползваме 6. Тоест имаме много свободен капацитет. Докато на Запад този капацитет е уплътнен в голяма степен. Буквално на Запад има сигурно три локации за целта. Франция е една от тях и тя е единствената в Европа, за която е обявено подобно намерение.
Има ли лимит, който Европа може да поеме като брой гигафабрики?
- Докладът на "Маккинзи" от декември предвижда до 2030 година да бъдат добавени най-малко 200 гигавата нови мощности в изкуствен интелект. Това са 200 гигафабрики, които трябва да бъдат построени за следващите 5 години глобално - в малкия до средния вариант. Само че тази година изп. директор на NVIDIA в своя презентация обяви, че това, което смятали в компанията, че ще е необходимо като изчислителна мощ миналата година, тази година вече смятат, че ще е по 100 за една година. Реално NVIDIA произвежда по 1 гигават чипове, които гълтат гигават ток на месец.
Всеки месец 1 гигават чипове на NVIDIA някъде са инсталирани да работят. Така че много ще трябва. Просто въпросът е колко ще могат да бъдат сложени именно защото Европа дълго време не е инвестирала в своята енергийна инфраструктура.
Кога, ако реагира с решение по въпроса България, ще бъде твърде късно?
- Едва ли имаме по-голям прозорец от две години, защото проблемът е, че в момента, ако започнем, доставката на агрегати, охлаждане, батерии, генератори - всичко, което се сетите именно заради голямото търсене, е 18 месеца. Което означава, че всяко едно забавяне прави изпълнението твърде далечно, за да се класираш за 2030 година. Затова и "Майкрософт" реактивира 3 Mile Island ядрената електроцентрала в САЩ и резервира мощността за 30 г. напред.
Просто в момента тече такова съревнование. Но в един момент и другите ще се събудят и ще започнат да инвестират в техните мрежи. В момента имаме ключово предимство, че другите за разлика от нас нямат свободен капацитет, а ние имаме. Само че след още 3 или 5 години ще проимат. Така че сега имаме 2 години, не повече. Неслучайно споменах 2026 г. да сме излезли с конкретно предложение - ето ви тези 3 парцела в България са подходящи, има еди-каква си подсигуреност, има еди-какви си възможности, държавата стои за това нещо и търсим стратегически инвеститори.
Ако България успее с това, какво ще означава наличието на такава фабрика за икономиката на страната?
- Ползите са необозрими. Само конструкцията на такова нещо е на стойност някакво милиарда. След това имаме цялата тази мрежа доставчици, които реално такова нещо води след себе си. Позиционирането на България - на нея ще гледат по съвсем по-друг начин. Аха, България, където има гигафабрика.
Ако се погледнат за пример САЩ - когато "Майкрософт" е отишъл на едно място с дейта център, след 10 години дейтацентровете там са вече 50. Там са университетите и всичко се върти около това нещо, това създава цяла социална екосистема, която е от съвсем друг порядък.
Каквото и да кажа, няма да съм преувеличил. Толкова е важно това. И затова е така важно да бъде и правилно поставено каква е задачата пред нас. То е същото, когато сме имали амбиция да станем ядрена държава, дълго сме били една от около 10-12 държави в света с ядрена мощност. Това е такъв тип амбиция като съизмеримост. И реално може да се случи, защото имаме всичко, абсолютно всичко ни е на масата. Просто трябва бързо да действаме.