До 2017 г. в България е налице умерен, но стабилен спад на сивата икономика от близо 32% до 30%. С идването на пандемията има рязко увеличение до 32.9%, а през 2023 г. неформалната икономика в страната вече има дял от 34.6% от БВП. Това е най-високото ниво за ЕС, равняващо се на 60 млрд. лв., сочат данни от проучване по поръчка на "Виза България", осъществено от международната консултантска компания "Киърни" (Kearney).

Наблюденията показват, че с началото на пандемията сивата икономика в целия ЕС показва ръст, като в България той дори е по-умерен от някои други страни, но показателят в страната тръгва и от по-високи стойности.

Данните от проучването показват, че в 6 сектора в страната делът на сивата икономика надхвърля 50%. В хотелиерството и ресторантьорството тя е 70%, в селското стопанство - 66%, в забавленията и спорта - 58%, в строителството - 56%, в търговията на едро и дребно - 53%.

В абсолютни стойности търговията на едро и дребно (14.2 млрд. лв.) и промишленото производство (13.6 млрд. лв.) са секторите с най-голям обем на сивата икономика, показва изследването.

Без изненада степента, в която потребителите в България се разплащат дигитално е много по-ниска от тази в ЕС. Средно на човек за година те са 124 при 306 за ЕС. В България 54% от потребителите декларират, че предпочитат плащанията в брой, като причина за това не е липсата на възможност да се разплащат безкешово, а е въпрос на навик и нагласа, показва проучването.

Симулация показва, че ако в 5 последователни години дигиталните плащания се увеличават с по 5% това може да увеличи БВП на България във всяка от годините с около 1.9 млрд. лв., а данъчните приходи - с около 0.6 млрд. лв.

През последните 10-12 г. години има известно подобрение, като цифровите разплащания играят роля в това, както и електронизирането на данъчната администрация, опростяването при декларирането и плащането на данъци, подобренията в трудовото законодателство и др., коментира главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов.

Като примери за това даде въведената възможност работници да се наемат на трудов договор дори и за ден, атаката срещу големите кешови наличности в касите на фирмите от страна на данъчната администрация пък са стимулирали бизнеса да вземе по-насериозно заплахата от нарушаването на данъчните закони.

Според Богданов това, което трябва да се прави, е да се действа систематично по всички линии, включително опростяване на регулациите, намаляване на най-високите данъчни тежести, насърчаване и улесняване на тези, които са на светло, на тези, които плащат безкасово, като всички тези мерки трябва да функционират и да се правят накуп, за да имаме устойчив дългосрочен ефект. Трябва за повечето предприемачи да е по-изгодно и по-добре за тяхното дългосрочно бизнес развитие да оперират на светло, вместо да нарушават закона и да крият оборотите си и съответно да не плащат данъци, добави Богданов.

Каталин Крецу, генерален мениджър на "Виза" за България, Хърватия, Румъния, Словения, допълни, че освен това според проучването хората в България не изпитват угризения за това, че се движат в неформална икономика.