През Страстатата седмица преди век България преживява един от най-кървавите терористични актове през XX век.
На 15 април 1925 г. правителстото с премиер Александър Цанков изказва почит и поздравление към цар Борис Трети по повод царското избавление от опита за покушение в прохода Арабаконак на 14 април. По същия повод кореспондентът на в."Тайм" пише от София, че не е виждал другаде такава вълна на всенародна радост от спасяването на държавен глава. Цялата столица се събира пред двореца, 30 хиляди души се извървяват да поздравят царя за щастливото избавление, пишат и българските вестници. В този момент никой не си представя ужаса, който ще разтърси София след само едно денонощие. Снимките са от сайта "Изгубената България" и от колекцията на Любомир Юруков. 
През Страстната седмица на 1925 г., на 16 април, Велики четвъртък, три дни пред Възкресение Христово, в църквата "Света Неделя" се извършва опелото на ген. Костадин Георгиев, опълченец и герой от войните, ръководител на софийската организация на управляващия Демократически сговор. Той е застрелян на 14 април привечер докато отива с внучката си на вечерната служба в храма "Свети Седмочисленици". Първоначалната идея е била да бъде застрелян най-дълбоко омразният им началник на "Обществена безопасност" /Държавна сигурност на Царство България - бел. ред./ Владимир Начев, но той се движел с тежка непробиваема охрана, затова се спрели на стария опълченец с внучката. Опелото на авторитетния о.з.генерал трябвало да привлече в църквата правителството и царя, както и висшето военно ръководство. В 15 часа митрополитската катедрала е препълнена от народ. Пред нея подразделения на всички родове войски оказват последни военни почести на покойния генерал. Траурното шествие, съпроводено от повечето министри, депутати, кмета на София, висши офицери, съратници на покойника в три войни за национално обединение, влиза в храма. В 15.20 часа Софийският митрополит Стефан поема Светото Евангелие от ръцете на дякона и произнася първите думи от Божието слово: "Миром Господу да се помолим..." В този миг светът се сгромолясва над молещите се. Мощна ударна вълна поваля мъже, жени и деца, кубето на катедралата хвръква пред очите на стоящите отвън. Тази частица от ада е последното, което над 130 българи усещат в секундата преди да преминат в небитието. За други около 500 ранени мъките едва започват. 
Най-много са жертвите сред военните, които се оказват под взривения купол, след като министрите са поканени да минат по-напред към олтара, за да се освободи място за повече хора. За един миг България загубва 40 висши военни - повече отколкото в три войни, 12 от жертвите са запасни и действащи генерали. Убити са военни командири от фронтовете на войните. Загива военният министър през Първата световна война ген. Калин Найденов. Ранени са командващият Втора армия през ПСВ ген. Георги Тодоров, командващият дивизия при Дойран ген. Владимир Вазов и още много офицери. 
Арестуваните атентатори на път към съда. Клисарят на храма Петър Задгорски е арестуван веднага след атентата като участник в конспирцията и прави пълни признания, след което са заловени част от организаторите, които не са упели да избягат. Осъдени на смърт са трима души - Задгорски, Георги Коев, укривател на организаторите, и Марко Фридман, ръководител на секция на военната организация на БКП. 
В анализа на Светия синод на Българската правослвна църква за причините за сатанинското злодейство се чете критика на образователната политика на държавата, каквато може да се чуе и днес: часовете по вероучение не са достатъчни, изоставено е възпитанието на младежта за добро и зло, младото поколение е изпуснато... 
Загива и о.з. генерал Стефан Нерезов, бивш началник на Генералния щаб на армията през Първата световна война. Участва във всички български войни, като се започне от Сръбско-българската през1885 г., за която се записва доброволец в "Ученическия легион". 
Съпругата на столичния градоначалник полк. Кръстев - Елена Кръстева, остава затрупана под руините заедно с още 30-ина жени и десет деца. Съпругът й оцелява. В списъка с жертвите са имена не само на лица от политическия елит, четат се още стругар, железничар, чиновник, търговец, много учители. 
Момент от арестуването на улицата на Цола Драгойчева, тогава 27-годишна, и РадаТодорова, 23-годишна - двете млади жени на преден план. Активистки на високо ниво в партията, Драгойчева е член на ЦК. Осъдена на смърт след атентата, присъдата е заменена с доживотен затвор, амнистирана през 1932 г., продължава нелегалната дейност, отново осъдена, и пак амнистирана. Описвана е от мемоаристи бивши затворници като изключително красива жена.След 9 септември 1944 като неизменен член на Политбюро на БКП доживява до 1993 г. Рада Тодорова, сътрудничка на военната организация на партията, получава 12 г. затвор, мнистирана през 1932. Продължава нелегалната си дейност и през 1942 отново осъдена, този път на доживотен затвор. След 9 септември 1944 става член на първи състав на народния съд, който съди депутатите, министрите от четири правителства, регентите. Заслужила деятелка на Отечествения фронт, умира през 1982 г. 
Финансова и логистична помощ за организиране както на атентата,така и на четите на партията за индивидуален терор, е оказвана не само от Коминтерна, но и от Главното политическо управление на СССР. От Москва е изпратен в България в помощ на военната организация на БКП военният специалист и офицер от ГРУ /Главното разузнавателно управление на Червената армия/ Михаил Фрунзе. 
Убит от взрива е и столичният кмет Паскаел Паскалев, юрист, завършил право в Париж и Монпелие, назначаван с указ на цар Фердинанд за съдия в окръжните съдлища на Пловдив, Русе, ВликоТърново. 
Обвиняемите атентатори излизат от съдебната зала. Пред съда са изправени десетки обвиняеми, но по-голямата част от организаторите успяват да избягат в СССР. От осъдените на различни години затвор има амнистирани по-късно, все с цел за национално помирение, които също емигрират в СССР. Някои от оцелелите в сталинските чистки са изпратени отново след години в България като подводничари и парашутисти да вдигат пак революция. 
Военният министър ген. Иван Вълков, с бинтованата глава, е ранен, но превързан на място. Другият ранен министър е вътрешният Иван Русев. Правителството бързо информира по телеграфа до областните началници: "Царя и правителството спасени, редът запазен." Но репресивната машина на държавата се завърта на най-високи обороти. Обявено е военно положение, което са запазва до октомври 1925. Извън легалния наказателен ред изчезват и са убити по различни сведения между 300 и 400 българи, повечето от които изобщо не подкрепят въоръжената борба . Сред жертвите на контрамерките стават и поетите Гео Милев и Христо Ясенов, големият публицист и издател Йосиф Хербст, леви интелектуалци, които нито са комунисти, нито са поддръжници на насилственото завземане на властта. 
Вътрешността на църквата е неузнаваема, прозорци и врати на околните сгради потрошени и изкъртени от ударната вълна.В предаването "История БГ" по БНТ проф. Веселин Янчев обърна внимание, че съвременната историография се опира на твърденията и оценките на ръководни функционери на БКП, които са извън страната от септември 1923, а се произнасят за положението в България, стремейки се да се разграничат от престъплението - без свидетелства на преките участници и организатори на атентата. 
Свещеник Кацаров е извикан да изповяда осъдените. Пред свещеника е Георги Коев, в средата - клисарят Петър Задгорски, вдясно е Марко Фридман. На 27 май 1925 в София е изпълнена последната публична екзекуция в Еввропа. 
Опелото на 40 от жертвите е извършено общо на Централните гробища, където са погребани в общ гроб с идея да се направи братска могила. На научната конфренция на историците в събота беше изнесено, че мястото на общия гроб не е установено. 
Поглед от високо към взривената "Света Неделя". След атентата тръгват слухове, че царят бил предупреден и дори че държавата има пръст в терористичния акт. Според историците слуховете и интерпретациите в тази посока се вписват в контекста на опитите на задграничното ръководство на БКП да се разграничи от престъплението и да се оневинят Коминтерна и Москва. 
Офицерите от запаса майор Коста Янков /37-годишен по време на събитията/ и капитан Иван Минков /32-годишен/ са ръководителите на военната организация на БКП и на тях е прехвърлена от задграничното партийно ръководство цялата отговорност за терористичния акт. И двамата са завършили военното училище с отличие, с ордени за храброст от Първата свеговна война Те се самоубиват, когато полицията отива да ги арестува. На научната конференция на историци бяха цитирани думи на Коста Янков "Ние сме мъртъвци, временно пуснати в отпуск". Той е племенник на Райна Княгиня и зет на Димитър Благоев, с когото са съседски семейства в родното им Загоричане, Костурско. Иван Минков е военен летец и талантлив композитор - мнозина научиха едва сега, че той е автор на музиката на траурния военен марш "Покойници" по стихотворението на Вазов, който се изпълнява и днес на тържествените поднасяния на венци пред паметника на Незнайния войн. Брат е на писателя Светослав Минков. Остава загадка защо хора с интелектуален ресурс се решават на такова смъртоносно престъпление. 