Цените на стоките от първа необходимост и главно на храните е една от най-обсъжданите теми не само в България през изтеклата година, макар тогава инфлацията да се успокои от двуцифрените нива, които разви през 2022 г. Потреблението на домакинствата е особено предизвикателство в страните като България, където разполагаемият доход е по-скромен в масовия случай, отколкото в по-добре развитите държави.

Въпреки това в цяла Европа търговците на храни определят 2024 г. като период на стабилизиране, но също и продължаващо търсене на стоки в промоция или такива от собствени марки на търговците, които са по-евтини от аналозите им сред популярните брандове. Най-новото поколение - Gen Z, е готово да плаща повече за продукти с високо качество и за такива, които смята за здравословни. Готовите за консумация храни стават все по-популярни, както и продажбите онлайн.

Това са някои от тенденциите, които показва традиционният годишен доклад за продажбите на храни в Европа, изготвен от McKinsey & Company и EuroCommerce - водещата европейска организация в сектора на търговията, която представлява националните асоциации на 28 държави и над 5 милиона компании. Проучването обхваща 13 държави, сред които не е България, но местни търговци коментираха някои аспекти пред "Дневник".

Мениджърите в търговията определят изтеклата година като време на стабилизиране, но с продължаващ натиск върху цените и печалбите на търговците и време, в което потребителите са ограничавали разходите си за основни продукти. Продажбите растат с едва 2.4% средно за Европа. Една четвърт от потребителите през годината са пазарували повече или по-скъпи продукти, но същият е бил делът и на тези, които са купували по-евтини стоки от обичайното. Именно това анализаторите определят като стабилизиране на пазара след две последователни години на пазаруване на стоки в промоция.

Клиентите ни са ценово ориентирани, но се засилва тенденцията да търсят и качество, посочват от "Кауфланд".

Наблюденията на самото Сдружение за модерна търговия, в което членуват повечето от големите търговци в България, са, че във времена на световен натиск върху разходите за живот промоциите при храните играят важна роля и дават глътка въздух на потребителите, но се забелязва и успокояване на инфлационните процеси спрямо последните 1-2 години.

Българския пазар е много промоционално ориентиран и заедно с чешкия има най-висок дял на продажби на промоция, допълват от сдружението и подчертават, че при тази картина са силно притеснителни опитите за държавна намеса, които ще ограничат промоционалните активности и ще накърнят интересите на гледна точка интересите на потребителите.

Проучването показва, че потребителските навици през изтеклата година се запазват без съществени промени в сравнение с предходната. Нагласата за тази е да се завишат бюджетите за пресни, здравословни и висококачествени продукти и да се намалят тези за замразени продукти, месо и някои други категории.

И проучването, и данните на търговците в България сочат, че потребителите предпочитат да купуват местна продукция, която обективно е по-свежа. От "Билла" посочват, че делът на местните продукти е 80%, а в някои категории дори 90%.

Въпреки че през 2024 г. данните показват, че потребителите в Европа са свили покупките на стоки с намалени цени, повечето от тях не се връщат към популярните брандове, които са техни аналози, за сметка на по-евтината алтернатива на собствените марки. Прогнозата е, че до 2030 г. делът на собствените марки ще се покачи още и ще достигне средно 40-42%.

Ръстът в продажбите на продукти от собствени мерки непрекъснато расте като той за "Билла" е 25%. Веригата посочва, че се стреми непрекъснато да увеличава броя собствени марки включително в най-високия сегмент, което дава възможност да се купуват стоки с високо качество на цени, сравними със средния клас. От "Лидл България" казват, че собствените марки са в основата на бизнес модела им и че клиентите им оценяват оптималното съотношение цена-качество, което дават те. Собствено проучване от май 2024 г. сред потребителите на веригата показва, че 9 от 10 участници в него избират собствени марки.

Изследването и в Европа, и данните от търговците в България показват нарастващ интерес към здравословните продукти и т. нар. функционални храни - протеинови барове, спортни напитки и др. Интересът към такива стоки е спeциално изразен при поколението Зет (Gen Z), показват данните от 13-те пазара. Почти половината - 45% (ръст от 7 пр. п. за година), от представителите на това поколение фокусират потреблението си именно към такива продукти. В допълнение 1 от 3 декларират готовност да плащат висока цена за здравословни продукти.

За година продажбите на цялата група такива продукти са нараснали с 2 пр. п., а в допълнение потребителите в проучването изразяват притеснение за някои от съставките на преработените храни. Българските потребители са все по-информирани и взискателни, отчитат търговците тук. Все повече се обръща внимание на написаното на етикета - включително за процента месо в колбасите, времето, в което са зрели сиренето и кашкавалът, как е филетирана рибата, сочат наблюденията на "Лидл"

В "Лидл" отчитат засиления интерес към продукти, свързани със здравословното хранене и специфични диети като безлактозни и безглутенови продукти, високопротеинови, пълнозърнести и др.

Преди пандемията оборотът при кетъринга е растял с 5.3% годишно, което е почти два пъти по-голям ръст от този при продажбата на сурови продукти. С идването на пандемията в този сегмент настъпва спад, но сега той се връща към растеж - почти два пъти по-голям от този при модерната търговия - през 2023-2024 г. Очаква се този дял на продажбите да расте, особено като се има предвид, че поколението Зет готви по-малко в сравнение с бейби бумърите.

Сготвената храна, както и полуготовата, която трябва само да се затопли, също е все по-търсена в магазините. Между 2022 и 2024 г. делът на пекарните, уличните търговци и вендинг машините е нараснал с 1.1 пр. п. за сметка на сервираната храна в заведенията. Общо 54% от потребителите купуват сандвичи, салати, напитки и други закуски поне веднъж месечно. Всъщност спада делът на тези, които по-рядко от това купуват такива храни.

Въпреки твърдението им, че са готови да готвят, почти половината от представителите на поколението Зет се оказва, че не правят това.

В "Билла" също отчитат нарастващ интерес на потребителите към витрината със сготвена храна. Обяснението им е в това, че хората пестят време от готвене, а предлаганията избор е голям. Допълнително предимство е намалението в цената след 20 ч. Това е и мярка срещу разхищението на храна.

Динамиката на живота и удобството някой друг да сготви са водещите за потреблението на готова храна, коментират от Сдружението за модерна търговия.

Стремежът да се пести време е задълбочаваща се тенденция сред българските потребители, са наблюденията на "Лидл" като тя се отнася не само до самото пазаруване, но и при подбора на продукти. С това си обясняват по-големия интерес към продукти, от които може лесно да се приготви храна у дома - филетирани или предварително мариновани, почистени и нарязани и др.

В "Кауфланд" пък отчитат стабилен висок интерес към витрините с обслужване, където се предлагат над 400 свежи храни, непакетирани меса, млечни продукти, морски дарове и др. Това е причината през изтеклата година търговецът да сертифицира всичките си витрини от TUV Austria.

Анализът на авторите на доклада е показал четири общи черти на печелившите търговски компании. Сред тях е наличието на висок дял собствени марки, като при компаниите с високи обороти между 50 и 90% от приходите идват от такива марки и те обичайно имат портфолио от няколко собствени марки във всяка категория.

Сред факторите за успех е също приятната обстановка за пазаруване, която включва и приятелското отношение и качествено обслужване от персонала.

Не на последно място е качеството на продуктите и също факторът "най-ниски цени".

Въпреки продължаващия натиск за постигане на по-ниски крайни цени и свиване на печалбите мениджърите в сектора са по-оптимистично настроени за тази година. Но сред тях няма представители на Централна и Източна Европа. През тази година 29% от мениджърите очакват пазарните условия да се влошат, като през миналата година това са смятали 36% от тях. Малко над половината - 55%, залагат да останат същите.

Анализът на база проучването сочи, че делът на модерна търговия ще продължи да расте до 2030 г. и това ще е по-видимо в страните от Централна и Източна Европа.

Консумацията, измерена през брой калории на човек, ще се увеличи минимално - с 0.1% за година в резултат на:

Каналите на продажба, които се очаква да растат най-много през годината, са онлайн и тези на дискаунтърите.

Категориите, в които се очаква най-значителен ръст на продажбите, са:

Докладът прави цялостен поглед върху ключовите тенденции, оформящи сектора на хранителните стоки. Той обхваща - Франция, Германия, Великобритания, Испания, Белгия, Нидерландия, Португалия, Швеция, Дания, Норвегия, Италия, Полша, Чехия и като нов пазар от тази година Румъния. Позовава се на мненията на 14 хил. потребители от посочените държави и 30 европейски изпълнителни директори.