Две български държавни висши училища изпаднаха в състояние на практически фалит преди пет години и бяха поставени оздравителни програми от правителството. То наля в тях допълнително милиони от данъците на българския данъкоплатец, за да им помогне да се стабилизират. Как се справиха те? Преди седмица "Дневник" оповести какви са резултатите на Минно-геоложкия университет в София, а днес представя изпълнението на програмата от Стопанската академия "Димитър А. Ценов" в Свищов.

Ректорът по време на кризата проф. д-р Марияна Божинова (мандат 2020-2024 г.) представи информация на "Дневник" за мерките, които ръководството на висшето училище е предприело и за постигнатите резултати. Те включват намаляване на общата численост на персонала и на добавки към заплатите, една от които - до символичния 1 лев на месец.

Въпреки финансовото стабилилизиране днес студентите в присъствените форми на обучение в академията са малцина, разказват пред "Дневник" преподаватели, а данните в Рейтинговата система на висшите училища в България потвърждават наличието тревожна картина.

През 2020 г. дефицитът на Академията е в размер на 2.624 млн. лв. С оздравителната програма кабинетът осигурява близо 2 млн. допълнително (1 999 946 лв.) към бюджета ѝ и изисква мерки за оптимизация.

От март 2020 г. до януари 2024 г. численият състав на персонала ѝ е намален от 384 на 274 души, от които 157 са академичен състав (при 175 в началото) и 117 - неакадемичен (при 209 в началото), показва справката, предоставена на "Дневник" от проф. Божинова. Това се случва чрез пенсиониранене на придобилите такова право, чрез мораториум върху конкурсите за заемане на академични длъжности през първите две години (с изключение на тези за главен асистент) и чрез съкращения на неакадемичен персонал. Академичен не е съкращаван, пояснява бившият ректор.

Свити са и други плащания - добавката за научна степен "доктор на науките" става 500 лв. от 650 лв., а за "доктор" - от 400 на 300 лв. "Това се осъществи след проведени консултации между мен, в качеството ми на ректор, и синдикалните организации във висшето училище", подчертава проф. Марияна Божинова.

В края на периода 2020-2024 г. "с удовлетворение мога да заявя, че финансовото състояние на Академията е стабилно, като мандатът ми приключи с +4,5 млн. лв преходен остатък. За мандатния период приходите на Академията са нараснали с 57,98% с тенденция за устойчив ръст", посочва проф. Божинова в отговора си до "Дневник".

Освен за обезщетения на съкратените и на пенсионираните служители, допълнителният финансов ресурс от държавата е използван за изплащане на дългове към Община Свищов за местни данъци и такси от 2019 г. и за данъците за 2020 г., за незаплатен през 2019 г. членски внос на Академията в образователни и научни български и чуждестранни организации и асоциации, за издължаване на задължения за възнаграждения на персонала на висшето училище в размер на 40% от работните заплати за ноември 2019 г. и някои други задължения, уточнява бившият ректор.

Наред със свиването на разходите, в Академията си поставили за цел и увеличаване на приходите чрез увеличаване броя на студентите и, съответно, чрез привличане на повече средства от такси за обучение. Затова увеличили бакалавърските и включили магистърски и докторски програми с преподаване на английски език. Разработили програми, свързани с издаването на двойни дипломи, и увеличили приходите от продукти за продължаващо обучение. В Академията, по думите на проф. Божинова, в този период работили и за повишаване на коефициента за качество на обучението, за привличане на допълнителен ресурс от участие в национални и международни научно-изследователски и образователни проекти. През четирите години били реализирани повече от 30 такива. Увеличили и приходите от наеми на имоти.

На въпрос от "Дневник" отрази ли се оздравителната програма върху числеността на студентите и качеството на обучението и ако да, как проф. Божинова отговаря утвърдително и посочва данни.

Нарастването на броя на приетите магистри в края на мандатния период спрямо базовата 2019 г. е с 26.5%. Мисля, че основната причина за това непрекъснато нарастване се корени преди всичко в значително подобрения имидж на Академията."

Всяка година университетите получават допълнителни средства от държавата на база комплексна оценка за качеството на обучението в тях и съответствието му с потребностите на пазара на труда.

За четирите си години на управленския си мандат проф. Божинова отчита нарастване на коефициента за професионалните направления, в които Академията обучава студенти - "Икономика" (увеличението е от 1,44 (през 2020 г.) на 1,71 (през 2023 г.) и "Администрация и управление" - от 0,90 (през 2020 г.) на 1,05 (през 2023 г.)

Каква е ситуацията в момента? Настоящ и бивш преподавател в Академията, пожелали анонимност, свидетелстват пред "Дневник" за голям спад на реалния брой на студентите, особено видим в присъствената форма на обучение, следващ и тенденцията за обезлюдяване на Свищов и ограничаването на присъственото обучение по време на пандемията от коронавирус. Веднъж в делничен ден във всички зали имаше всичко на всичко шестима студенти, разказа единият от тях и допълни, че вечер в близкото общежитие светят не повече от три, четири прозореца. На практика с четири идвания в Свищов за поправителна или ликвидационна сесия за четири години човек може да завърши висше образование, твърди той и прави уточнението, че не така стои въпросът с дистанционното обучение в Свищов, което определя като много добро.

За да провери твърденията му, "Дневник" се обърна към ректора доц. Марин Маринов с 15 въпроса, включително за броя на студентите във всеки от курсовете и разпределението им между различните форми на обучение (редовно, задочно, дистанционно), за средната им посещаемост на присъствени занятия, за заетостта на легловата база в студентските общежития, за броя на явяващите се съответно на ликвидационна, поправителна и редовна сесия, за предоставената от държавата субсидия за столово хранене и евентуално връщаните неусвоени средства по това перо. До днес той не е отговорил на нито един от въпросите, изпратени му на 3 април.

Публично достъпните данни чрез регистри на МОН и Рейтинговата система на висшите училища в България обаче разкриват някои негативни тенденции.

Официално записаните студенти през 2024 г. - последната, за която са обновени данните - са 441, 294 от които са в бакалавърски и 147 - в магистърски програми. Делът на действащите студенти от определения от Националната агенция за оценяване и акредитация капацитет на Стопанската академия е 33.92. Броят на завършилите през последните пет години български граждани е намалял от 9138 през 2022 г. на 6044 през 2024-та.

Делът на студентите, настанени в общежития, от общия брой на редовните студенти е намалял от 20.85 (2012 г.) на 5.91 (2024 г.). Миналата година по официални данни те са били 97.

За 12 години общият брой на преподавателите е намалял от 264 на 138.

Дали ректорското ръководство планира изход от тази, както изглежда, новата криза и ако да, какво предвижда, за да я преодолее? На този етап тези въпроси остават без отговор.