Напрежението ескалира на 20 март, когато САЩ за първи път отхвърлят искане на Мексико за спешно доставяне на вода от река Колорадо до Тихуана, като се позовават на недостига на вода в Мексико съгласно договора от 1944 г.
Според трима източници, запознати с въпроса, мексиканските власти се опитват да предложат план за увеличаване на количеството вода, което страната изпраща на САЩ, поради нарастващото безпокойство, че президентът Доналд Тръмп може да вкара спор за 81-годишен договор за водите в търговските преговори.
Съгласно договора от 1944 г., който очертава споделянето на вода между двете страни чрез мрежа от взаимосвързани язовири и резервоари, Мексико трябва да изпраща на САЩ 1.75 млн. акро-фета вода от Рио Гранде на всеки пет години. Един акър-фут вода е достатъчен, за да се напълни около половин олимпийски плувен басейн.
Настоящият петгодишен цикъл изтича през октомври, но според данни на Международната комисия по границите и водите Мексико е изпратила по-малко от 30% от необходимата вода. Казано по друг начин, Мексико дължи достатъчно вода, за да снабдява средно голям град в продължение на около 30 години.
Мексико твърди, че историческата суша, подхранвана от изменението на климата, прави невъзможно изпълнението на ангажиментите му за вода - сценарий, за който договорът предлага снизхождение, позволявайки дългът за вода да бъде прехвърлен към следващия петгодишен цикъл.
Това оправдание обаче се оказа глухо за републиканците от Тексас, които публично обвиниха Мексико, че хронично просрочва доставките си на вода и грубо пренебрегва договора.
След като отношенията между САЩ и Мексико вече се изостриха по отношение на сигурността, миграцията и митата, сега двете страни може да се сблъскат и по отношение на водата, което ще увеличи проблемите на Мексико, докато се опитва да се ориентира в минно поле от проблеми с администрацията на Тръмп. Президентът на Мексико Клаудия Шейнбаум заяви, че страната ще продължи да преговаря със САЩ през следващите седмици за митата, наложени от Тръмп.
"Това стана много политическо", казва мексикански източник, който работи по въпросите на водата и говори при условие на анонимност, като добавя, че от мексиканска страна има нарастващи опасения, че Тръмп може да прекрати търговския пакт между САЩ, Мексико и Канада заради водния дълг и това, което САЩ смятат за неспазване на изискванията.
Втори мексикански източник, запознат със спора, заяви, че Мексико се надява да постигне споразумение със САЩ през "следващите няколко седмици", за да избегне пренасянето на въпроса в текущите търговски преговори. Но източникът добавя, че "очакванията на САЩ трябва да се основават на реалността. Ние не можем да доставяме вода, която не съществува". 
Белият дом препрати въпросите към Държавния департамент. Говорител на Държавния департамент заяви, че агенцията "продължава да настоява пред мексиканското правителство на най-високо ниво да изпълни задълженията си по договора от 1944 г. и да осигури предвидими доставки на вода".
Мексиканското президентство е препратило "Ройтерс" към предишни коментари на Шейнбаум, която миналата седмица заяви пред репортери, че Мексико изпитва затруднения със сушата, но води разговори със САЩ и "малко по малко ще спазва договора".
Различните претенции за вода се разтвориха в заплахи за съдебни дела срещу федералното правителство на Мексико както от страна на Тексас, така и от северните мексикански щати, които стриктно пазят водоснабдяването си.
Осем източника, запознати с въпроса, са заявили пред "Ройтерс", че Мексико работи за увеличаване на доставките преди крайния срок през октомври. Според шест от източниците това вероятно ще включва прилагането на спорно изменение, включено в договора миналата година, което дава право на мексиканските федерални служители да вземат допълнителна вода от своите щати, за да изпълнят задълженията си. 
Според шестте източника федералното правителство се е насочило по-специално към Нуево Леон, Коауила, Чиуауа и Тамаулипас - всички големи производители на зърно и добитък.
През последните седмици се е състояла поне една среща между правителствата на щатите и федералния орган по водите, на която са обсъждани начини за увеличаване на мексиканските доставки за САЩ.
Загрижеността на Мексико, че водата може да се превърне в част от търговските преговори, както и подробности за борбата за увеличаване на доставките, не са съобщавани преди.
Нараства напрежението както в отношенията със САЩ, така и в Мексико.
"За Чихуахуа доставката на вода в момента е смърт", заяви сенаторът от Чихуахуа Марио Васкес, член на опозиционната партия PAN и активен участник в кампании по въпросите на водата.
Изпълнителният директор на Съвета по водите на Чихуахуа, Марио Мата, заяви, че щатът обмисля правни действия срещу изменението на договора, което дава на федералното правителство по-големи правомощия да отнема вода от щата, което увеличава перспективата за противопоставяне.
През 2020 г. Националната гвардия на Мексико влезе в сблъсъци със земеделски стопани на язовир Бокиля в Чихуахуа заради доставките на вода за Тексас, при което беше убит един протестиращ.
Борбата за достъп до вода е последният случай в напрегнатите отношения, които продължават вече десетилетия и понякога са избухвали в протести и насилие. 81-годишният договор никога не е предвиждал изменението на климата или масовия индустриален и селскостопански растеж по границата, подхранван от свободната търговия между двете страни.
"Това е разминаването... има натиск да се продължи да се спазва договорът, но всъщност няма вода, която да се спазва", казва Вианей Руеда, изследовател от Мичиганския университет, специализиран в договора.
Договорът също така изисква САЩ да доставят на Мексико 1.5 млн. акро-фета вода годишно от река Колорадо - задължение, което САЩ до голяма степен изпълняват, въпреки че напоследък доставките са намалени поради тежката суша, което споразумението от 1944 г. позволява.
Макар че Мексико изпраща много по-малко вода на САЩ, страната изпитва затруднения да изпълни своята част от сделката заради комбинация от фактори, включително суши, лоша инфраструктура и нарастващо местно търсене.
Политиците в САЩ също така твърдят, че разрастващите се по границата отрасли за производство на едър рогат добитък в Мексико са изразходвали ценна вода, и казват, че неизпълнението на квотата от страна на Мексико води до опустошаване на тексаските фермери, които се нуждаят от нея за своите култури.
"Те унищожават нашите фермери, докато изграждат своята селскостопанска индустрия и нарушават споразумението по този договор за водите от 1944 г. Но не повече", заяви министърът на земеделието Брук Ролинс пред Fox News през март.
Мексиканските власти виждат много признаци, че САЩ могат да предприемат ответни мерки, като използват мита и други мерки, ако Мексико не увеличи доставките на вода. Тръмп вече показа готовност да използва търговските заплахи, за да окаже натиск върху Мексико да предприеме действия по несвързани въпроси като фентанила и имиграцията.
"Вярвам, че с встъпването в длъжност на президента Тръмп и новата администрация ще получим вода. Мексико ще се подчини. Пренебрегването на договора вече няма да бъде опция за Мексико", заяви сенаторът от Тексас Тед Круз на пресконференция миналия месец.
Напрежението ескалира на 20 март, когато САЩ за първи път отхвърлиха искане на Мексико за спешно доставяне на вода от река Колорадо до Тихуана, като се позовават на недостига на вода в Мексико съгласно договора от 1944 г.
Досега, според един от мексиканските официални лица, Мексико се е съгласило да изпрати 122 000 акро-фета вода на САЩ и работи по вариант за доставка на още 81 000 акро-фета. Но тази допълнителна вода все още означава, че Мексико е изпратило по-малко от 40% от водата, която дължи по договора.
Макар да не е ясно дали тези усилия ще успокоят САЩ, планът за добив на повече вода предизвика политическа буря в Мексико, където фермерите и политиците на щатско ниво в северната част на страната са ядосани от перспективата федералното правителство принудително да им отнеме водата. 
В тези засегнати от сушата региони земеделските сектори вече са подложени на натиск заради оскъдния ресурс, казва Раул Кирога, секретар по хидравличните ресурси за социално развитие в Тамаулипас.
По време на среща с представители на федералното правителство миналия месец служителите на четирите засегнати щата протестираха срещу изменението на договора, което позволява при определени обстоятелства водата да бъде взета без тяхното съгласие, каза Кирога.
Кирога обвини Мексико, че не е успяла да постигне резултати, за хронично лошото управление на водните ресурси в страната, датиращо от 90-те години на миналия век.
"Кога Тамаулипас ще пожелае да даде вода? Ами когато първо нямаме нужда от нея", каза той.
