В другите части са представени условията за Нидерландия, Германия, Франция, Италия, Великобритания. Има допълнително съвети за Франция, както и още полезни препоръки за целия процес на кандидатстване и избор. Може да прочетете и с кои професии, които ще се търсят в следващите години, да съобразите избора на специалности.

Трите най-разпознаваеми и използвани класации в цял свят са QS World University Rankings, Times Higher Education (THE) и Академична класация на световните университети (ARWU/Shanghai Rankings). Последната - Шанхайската класация - дори е официално възприета от държави като Франция като основният измерител за висшето ѝ образование.

QS World University Rankings е базирана на репутацията сред работодателите и в академичните среди. Критериите за оценка наблягат на съотношението преподавател - студент, цитиранията на преподавателите, международните лектори и чуждестранните студенти. Популярна е сред студентите и институциите с фокус върху престижа на университета и т.нар. пригодност за заетост (employability - степента, до която завършилият притежава знанията, уменията, опита и личностните качества, необходими за намиране, задържане и развитие на работа).

В последното издание на класацията участват повече от 1500 университета от 105 системи за висше образование. Най-много са представителите на САЩ със 197 класирани институции, следвани от Обединеното кралство с 90 и Китай със 71.

Класацията не е само обща. Подредба може да бъде направена и по области (общо 60 на брой). Например в областта "Компютърни науки и информационни системи" №1 отново е MIT, но следват различни от класираните в топ 3 в общата класация. Те са Станфордският университет и университетът "Карнеги Мелън", също в САЩ.

В "Комуникации и медийни изследвания" класацията отвежда на Стария континент - №1 е университет в Европа - Амстердамският.

Разрез би могъл да бъде направен и по региони (за Европа например №1 е ETH Zurich, а за Източна Европа - Карловият университет в Прага, Чехия), и по университетски градове с най-подходящи за студентите условия за живот. По този показател челната тройка заемат Лондон, Токио и Сеул.

Оценката е направена чрез методология, балансирана между областите на преподаването, въздействието и научните изследвания. Използва се, когато се сравнява качеството на научните изследвания и иновациите.

Класациите на THE обхващат трите основни области на университетската дейност (научни изследвания, въздействие и преподаване). Университетите се оценяват на база преподаване (учебна среда); научноизследователска среда (обем, приходи и репутация); качество на научните изследвания (резултати от научните изследвания); индустрия (трансфер на знания) и международна перспектива (персонал, студенти и научни изследвания). Показателите са 18. Общият списък е допълнен от 11 класации по отделни предмети.

Когато става въпрос за въздействие, се имат предвид университети от 125 държави и територии с високи постижения по отношения на множество цели на ООН за устойчиво развитие. Като постигат високи резултати в тях, тези университети демонстрират своята ангажираност за справяне с най-неотложните предизвикателства в света, включително устойчивост на околната среда, социално приобщаване, икономически растеж и партньорства, посочват съставителите на класацията.

THE също включва класации по региони. Има арабска, азиатска, латиноамериканска, субсахарска класация. Както и подреждания по области - например изкуства и хуманитарни науки, бизнес и икономика, компютърни науки, педагогика, инженерни науки, право и др.

Качеството на преподавателите, резултатите от научните изследвания, Нобеловите лауреати са във фокуса на вниманието на Шанхайската класация.

Академичната класация на световните университети (ARWU), както е пълното ѝ наименование, е публикувана за първи път през юни 2003 г. от Центъра за университети от световна класа (CWCU), Висшето училище по образование (бивш Институт за висше образование) на Шанхайския университет "Дзяо Тонг", Китай. От 2009 г. насам авторските права държи консултантската компания ShanghaiRanking.

Всяка година ARWU класира повече от 2500 университета и публикува резултатите за най-добрите 1000 от тях. Тя представя не само обща подредба, а и по области.

В последното издание на общата академична класация първите три места заемат американските Харвардски, Станфордски университет и MIT, а ЕС има 135 университета в топ 500, с които изпреварва САЩ (114) и Китай (91). Най-добре представените европейски държави са Германия, Франция, Италия и Испания. Всички те имат по над 40 университета в класацията, но 10 страни от ЕС имат само един (Кипър, Люксембург), а някои - нито един (България, Румъния, Малта).