Искам още...

Искам още...

Искам още...
Кризата за кадри в туризма придобива все по-големи размери. Решение на проблема вече надхвърля националните рамки и се търси на международно ниво. Могат ли най-младите да направят избор, който да даде дългосрочна стабилност в бранша. Според студентите работодателите в туризма поставят летвата неразумно високо. От своя страна работодателите твърдят, че очакванията на студентите за високо заплащане не отговарят на уменията им.
Липсата на достатъчно добре подготвени квалифицирани кадри за нуждите на туризма се усеща вече не само в началото на сезона. По данни на Регионалната служба по заетостта (РСЗ) във Варна обявените свободни позиции в сферата на туризма към момента са над 400. Търсят се администратори, сервитьори, бармани, готвачи, камериерки и спасители, съобщи Катя Антонова, главен експерт по информация и анализи към РСЗ. По думите й към работа в туризма има интерес, а свободните работни места се обявяват все по-рано поради растящия с всяка изминала година недостиг на работна ръка. "В началото на лятото заявените свободни места стават все повече, а кадрите значително намаляват, каза още Антонова. Нерядко в разгара на сезона някои от позициите остават незаети и се налага работодателите да снижат изискванията си към квалификацията на персонала", уточни тя. "Всички учебни заведения във Варна приемат максималния брой студенти, отпуснати като бройка от министерството на образованието, заявиха от катедра "Икономика и организация на туризма" към ИУ - Варна. Според тях и по данни на Колежа по туризъм във Варна тази година като бакалаври в сферата на туризма ще се дипломират над 350 души. Общият брой на обучаващите се студенти е над 1300. Освен тях в Техникума по туризъм се обучават и 810 ученици.
Присъединяването на България към Европейския съюз дава по-широка възможност за избор на работно място на младите специалисти у нас. Най-търсените възможности за работа сред студентите по туризъм остават страните от ЕС или САЩ. Работата в чужбина дава важен опит и позволява спестяването на средства за следващата учебна година.
"В момента заплатите в туризма не са толкова високи спрямо средните заплати в страната", заяви Таня Найденова, специалист по подбор на персонала в национална агенция "Мираж консулт". Според нея работата по курортите е все по-малко привлекателна за варненци. По-голямата част от кадрите са студенти и ученици или работници, идващи от вътрешността на страната. Заплатите са ниски за сезонна работа. Точно това е причина свободните позиции да не са атрактивни за висококвалифицираните кадри, заяви Найденова.
Опитът от работата в чужбина логично завишава изискванията на българските младежи. Рядко обаче очакванията на студентите биват удовлетворявани от българските работодатели. Според младежите изискванията на работодателите са прекалено високи за предлаганите условия на работа. Всяка година туристическият бранш организира студентски трудови борси по време на Панаира на туризма и свободното време. Въпреки това голяма част от работодателите явно все още не осъзнават причините за проблема с кадрите, твърдят студенти.
След като не успяват да намерят решение за преодоляване на дефицита на работна ръка, Министерството на труда и социалната политика реши да "внесе" работници от чужбина. Очакванията са за 10 хил. души от Молдова. Според направеното проучване въпреки относително ниските заплати, които се предлагат у нас, разходите за транспорт и настаняване, както и таксите за обработка на документите на сезонните работници от чужбина значително оскъпяват цената на вносната работна ръка. Така средствата за наемане на чужденци стават значително по-големи за работодателите от тези, които се налага да правят за българи. Младежите в Молдова също имат възможност да работят в страните от ЕС или САЩ, използвайки същите програми както българските си връстници. Само САЩ предлагат няколко варианта за работни визи Work & Travel-J1 за студенти, Seasonal Work-H2B - работа в определени сфери за обмен на трудов опит. И в двата варианта работата е предимно в сферата на туризма. Това допълнително затруднява достъпа на българския бизнес до квалифицирана работна ръка. Според Таня Найденова решението е в повишаването на заплатите, което трябва да направи сферата на туризма по-атрактивна за българските работници и да привлече повече кандидати за работа. Мнението на студентите е същото - освен в материална база трябва да се инвестира и в персонала.
Много често обаче желанията и възможностите са две различни понятия особено в България. А дали мненията ще стопят дистанцията помежду си, ще покаже лято 2008.
-------------------
Кризата е в апогей
Анелия Крушкова, председател на Агенцията по туризъм: Липсата на кадри е във връхна точка
Липсата на кадри в туризма е достигнала критичната си точка. Много мениджъри се опасяват, че това лято няма да отворят обектите си поради липса на работна ръка. Припомням закона, че всеки, който иска да наеме работна ръка от чужбина, е длъжен да осигури по 50 евро на ден на работник. А иначе, който иска да има професионално училище за подготовка на кадри, трябва да отделя средства за това. Колкото отдели бизнесът, държавата ще даде още толкова.
Елена Иванова, Съюз на собствениците в Слънчев бряг: Необходими са 10 000 работници за сезона
За предстоящия сезон са необходими около 10 хиляди работници, предимно неквалифициран персонал - камериерки, чистачки, миячки, перачки, работници в кухня. Съюзът на собствениците в Слънчев бряг поема разходите по издаването на визи, пътуването, храната и нощувките на работници - етнически българи от Молдова. За молдовците със специално образование ще се предлагат и позиции като администратори или шеф салон. Заплатите са от 200 до 500 долара. Бесарабските българи по принцип ще могат да остават в България до 3 години, но Съюзът на собствениците ще използва възможността за 9-месечно командироване.
Светла Панайотова, съсобственик и управител на "Елит тур": Кадрите отвън няма да са по-добри
В България има достатъчно подготвени кадри, които с лека ръка оставяме да напускат страната и да търсят реализация в чужбина. Конфликтната точка между българските работодатели и работници е в размера на възнаграждението. Другият проблем е сезонната заетост. Факт е, че все по-трудно се намират работници във всички сфери, защото хората търсят постоянни, а не сезонни договори. Но едва ли внос на кадри ще реши всички тези проблеми. Освен това има и езикова бариера. Скептична съм и по отношение на това, че тук биха дошли кадри с повече опит и познания от българските.
Мая Цанкова, мениджър човешки ресурси, Sol Melia hotels and resorts: Даваме шанс за развитие
И ние имаме проблеми при набирането на персонал за летния сезон, както всички представители на туристическия бранш. Залагаме на това, че веригата Sol Melia е доказана по света. Нашите кадри имат възможност не само да работят, но и да се научат на световните стандарти в обслужването. Стараем се да предлагаме конкурентно заплащане. Освен това имаме активна политика спрямо служителите, даваме им възможност за развитие. Достатъчно е да докажат способностите си. При израстването в йерархията персонала не получава само по-висока заплата, но и целогодишна заетост. Мениджърските позиции са в ядрото на дейността, затова работят през цялата година дори за сезонните хотели. За да се надяват младите хора на добра кариера, е необходимо да трупат опит. За новите кадри провеждаме задължително обучение. Прилагаме система за трансфер на кадри в различни наши хотели извън страната.
Христо Пенев, зам.-директор за хотели и ресторанти на курортен комплекс Албена: Обучаваме служители в чужбина
Ако си на 20-22 години, е по-добре да не губиш 6 месеца в чужбина и след това тепърва да се доказваш в България. По-добрата възможност е да започнеш да работиш към стабилна българска фирма и тя да заплаща обучението ти в чужбина и да се грижи за професионалното ти развитие. Организацията в чужбина е на по-високо ниво, но навсякъде има какво да се научи. Много хотели и туристически фирми у нас също са на високо ниво. Доста от тях са под ръководството на различни международни туроператори. Албена предлага обучение на служителите си в чужбина. Всяка година между 40 и 80 души работят и се обучават навън. Наши служители са работели на Канарските острови, Тунис, Испания, на Френската ривиера. Френски студенти пък посещават България на разменни начела като аниматори, готвачи, сервитьори и бармани. Над 70% от служителите ни са между 22 и 30 години, дейността е сезонна, но въпреки това успяваме да задържим голяма част от тях. Влагаме всяка година над 300 хил. лв. в обучение на персонала си. Подсигуряваме настаняване, облекло, изхранване, реален трудов договор според българското законодателство. Служителите ни имат възможност да се развиват здравословно и да спортуват. Всеки служител трябва да има време и за личен живот. Затова даваме допълнително възнаграждение на всеки, който покрие курсове по конна езда, тенис на корт и др.
-------------------
Предложете перспектива
Петър Иванов, студент в Колеж по туризъм, Варна: За три езика не стигат 250 евро
Реших да остана да работя в България, защото така мога да създам бизнес контакти и отношения, които с времето ще ми помогнат да се развия в сферата на туризма. Много от моите колеги обаче решават да работят в чужбина, където също ще придобият стаж. Търсим от бизнеса атрактивно заплащане. То трябва да е съобразено със знанията и уменията на работниците. В момента всички ресторанти към хотелите предлагат "ол инклузив", което убива туризма. Никой не иска да работи по този начин, защото няма възможност за бакшиши, а основната заплата е ниска. С 500 лв. при сегашното ниво на цените не можеш да си покриеш почти никакви разходи. За да бъдеш стимулиран да останеш в България, трябва да ти предложат конкурентно заплащане. В противен случай качествените студенти ще отидат в чужбина. Там заплатите са над 1000 евро. В момента в туристическата сфера работят хора, които не знаят езици, а също и нямат необходимите умения. Не можеш да накараш някого, който знае три езика, да работи за 250 евро. Има работодатели, които дори изискват владеенето на 4-5 езика "поне на разговорно ниво". Това е смешно. Дори и да останат да работят 1-2 години, ако условията не се променят, рано или късно ще заминат. Българските студенти получават достатъчно добра квалификация. Чуждите езици, които владеят, им отварят вратите в Европейския съюз, в Съединените щати и във всички големи курорти по света. Бизнесът трябва да се конкурира, за да запази българската работна ръка. Основният туристически продукт са допълнителните услуги, а в сферата на услугите най-важният ресурс е човешкият. Невъзможно е робот да те обслужва. Трябва да се инвестира в работниците. Добрата материална база не е достатъчна, необходим е и качествен персонал. Този вид дейност е много трудоемка. Изисква да се грижиш за гостенина, да му създадеш настроение, не просто да му дадеш да яде и пие. Този труд трябва да се заплаща по-високо от нормалния.
За студентите е важно да работят и да придобият стаж. Висшето образование е предпоставка за по-бързо израстване, но само по себе си то не те прави мениджър. Не е възможно да ръководиш хора, без да си запознат достатъчно добре с дейността им, без да си минал по техния път.
Гергана Неделчева, студентка в Икономическия университет - Варна: В чужбина плащат 10 пъти повече
През миналия сезон работих като администратор в хотел на Златни пясъци. Заплатата ми беше 350 лв. Заплащането в България е повече от символично спрямо натоварването и дейностите, които ни карат да вършим. Това лято ще работя във Великобритания. Очаквам в края на сезона да се върна с около 10-12 хил. лв. - десет пъти повече от това, което мога да заработя тук. Парите обаче не са основният ми мотив да замина. Стажът е важен, но така ще се запозная с нова култура, начин на живот и мислене, а и ще си упражня езика. Повечето ми приятели също заминават на студентски бригади в чужбина. Когато се върнат, са научили доста нови неща, а в повечето случаи са спестили и пари, за да се издържат през учебната година, нещо, което в България е почти невъзможно.
Димитър Димитров, Колеж по туризъм, ІІ курс: Парите не са най-важното
Желая да работя в туризма, защото така ще набера опит в сферата, за която се обучавам. На студентската трудова борса се надявам да намеря работа по специалността си. Тази година бих искал да работя като екскурзовод или аниматор. Доброто заплащане е съществен стимул, но не е най-важният. За да започна работа, не търся непременно много голяма заплата, а адекватно на заеманата позиция заплащане. За мен най-важни са условията на труд. Досега не съм ходил на бригада в чужбина, но имам интерес и към тази възможност. Ако предприема такава стъпка, парите няма да са водещия мотив. Бих отишъл на бригада заради изживяването, но за момента предпочитам да работя в България.
Сияна Рачева, Колеж по туризъм, ІІ курс: Търся по-висока позиция
Не съм ходила на бригада в чужбина и в бъдеще не планирам да отида. Причината за това е, че според мен условията на труд на бригадите са много лоши. Работната седмица е много дълга. Предлага се тежка работа, която само чужденците се съгласяват да вършат. Основният мотив за хората, които избират варианта да пътуват, е по-високото заплащане и възможността да се върнат в България със спестени пари. Курсът на долара обаче постоянно пада и се налага да работят на две места, за да изкарат достатъчно. Миналата година работих в сферата на туризма. Това лято също се надявам да намеря подходящи оферти при добри условия на труд. Желая да се развивам, така че ще търся позиция, по-висока от миналогодишната.