- Благодаря много. Честно казано, еуфорията тепърва предстои. Зарадвах се на новината, от време на време си давам сметка, че е реалност, че ще ръководя финала. Но смятам, че истинската емоция ще ме връхлети, когато пристигна на място в Англия.

- Да, честно казано, очаквах го. Но в крайна сметка нищо не се знае, докато не бъде обявен съдийският график. Аз имах шанс да ръководя финала и миналата година, но тогава не се случи.

- Президентът на българската снукър федерция Олег Велинов, на когото всъщност аз споделих веднага, след като научих новината от Ян Верхаас.

- Ако не беше той, особено с PTC турнирите, които успя да направи в България, ние като съдии, а и самите български играчи нямаше как да разберем и видим как се работи на професионално ниво. Или пък да имаме възможност да се срещнем с професионалистите. Изключително много се радвам, че Олег продължава да има силна мотивация да развива спорта, не спира да организира демонстративни мачове с големите звезди и важни турнири, буквално дава цялото си сърце за спорта.

- Не. Всъщност, за мен съдийството в снукъра в началото започна като хоби, определено не очаквах да стигна където съм в момента. Но на колкото повече турнири и големи мачове присъствах, толкова повече се мотивирах да продължавам.

- Не, практикувах билярд, но като хоби и съм участвала само на аматьорски турнири по билярд като състезателка.

- Виждам огромен прогрес, спортът е с една идея по-популярен в България, попадам псотоянно на хора, които гледат снукър. Нашите състезатели отбелязват огромен прогрес, когато аз влязох в професията, най-големият брейк в България беше малко над 40, а сега сравнително често се правят сенчъри брейкове. Имаме и европейски вицешампион до 18 години, Максим Костов. Надявам се в близките години да имаме професионалист в Световния тур, където са най-силните играчи в спорта.

- Да, първоначално реферирах на турнири от PTC календара, които се провеждаха в София. После започнах да съдийствам на други PTC надпревари, но вече извън Бългaрия.

- Първо е огромната история, която събира в себе си. Иначе е уникален заради атмосферата по време на мачовете. Сцената е малка, публиката е много близко, чува се абсолютно всичко, дори и когато зрители на последния ред шепнат, ние ги чуваме. Бих определила атмосферата като интимна, особено в първите кръгове, когато сцената е разделена и едновременно се играят по два мача.

- Не, но е наша отговорност като съдии да следим феновете да не вдигат шум. Защото всеки шум пречи не само на играчите, но и на нас, тъй като ни разсейва.

- Зависи от турнира, но обикновено работим в две сесии.

30 минути преди началото е време за проверка на самата маса, на джобовете, на удължителите. Тогава също така нареждаме масата за игра. После разговаряме с играчите, представяме се и го уведомяваме точно в колко часа е предвидено да се появят на масата в готовност за игра.

Задължително водим протоколи за всеки един фрейм, веднага след сесията ги предаваме и сме свободни до следващия програмиран ангажимент.

- Когато започнах, съдийствах само на PTC серии изцяло в Европа, това бяха турнири, на които се появяваха много нови местни рефери, сред които имаше доста жени, като три-четири от тях продължават и досега да съдийстват на големите турнири. В никакъв случай не беше странно и за играчите, не са показвали по-различно отношение. Но ми трябваше време да се докажа, не съм и очаквала да ми имат пълно доверие още от първия мач.

- Те идваха и по PTC турнирите, съдийствала им бях достатъчно пъти. В интерес на истината,

Но пък в самото начало, на турнирите в България, натрупах много опит, за мен бяха полезни тренировки също така, защото се случваха много извънредни ситуации, за които бях подготвена на теория, но не и на практика.

- Виждали сме се в Париж през 2018 година, тогава имаше представяне на билярдните спортове с надеждата да влязат в програмата на летните олимпийски игри. Там тя съдийстваше на билярд, аз на снукър. Знаем една за друга, общували сме, но не се е случвало да работим едновременно на професионален турнир. Не е имало нужда да се съветвам с нея.

- Важно е да се знае, че има две ранкинг системи. Едната е на европейската асоциация, а другата а не световната снукър асоциация, която менажира големите турнири. За да се започне, се издават лицензи, като се започва от клас 3, който позволява да се ръководят само турнири на местно ниво и групова фаза на международни надпревари. После по европейската система са клас 2 и клас 1, като логично клас 1 е този, който дава право да се съдийства на финали на международни турнири. За лицензите се полагат изпити.

В световния снукър тур е напълно различно, там се търсят само професионални съдии, които са разпределени от клас C до А1, като А1 дава право да се реферира на финалите и на световното първенство. Около 10 човека имаме ниво А1. В световния тур имат своя система за развитие на съдиите, наблюдават ни на всеки турнир и на база изготвените досиета и показано развитие, ни оценяват.

- Не, няма как да се загуби. Единственият вариант това да стане е само ако аз реша да спра да се занимавам с тази професия за една или две години. Това ще ме върне назад в класификацията, тъй като постоянно има промени, макар и малки.

- Те не са съществени, не си представяйте нещо кой знае колко значимо. Основно се сменя формулировката на правилата, за да бъдат разбираеми за по-широк кръг от хора, които не се занимават непрестанно със снукър.

Но не е имало съществени промени.

- Много зависи от развитието на масата. Но може би фаул и пропуск, понеже в правилника са заложени и доста изключения, като е възможно с основна тежест да е преценката на съдията. Въпреки че чак толкова заплетени ситуации са изключителна рядкост.

- Когато масата е телевизионна, използваме основно мониторите, но картината от тях не винаги са перфектни. Освен аз, помощник-съдията също наблюдава монитора и дава напътствия. Няма как да нагласим топките до оригиналната им позиция до милиметър, затова се нуждаем и от помощта на играчите, за да стигнем до най-близката ситуация и разпределение по масата.

- При жените е сравнително лесно. Искат от нас да сме с черен костюм, под който да носим блуза или риза. При мъжете изискванията са повече, те трябва да имат смокинг за вечерните сесии, костюм в черно за дневните, като сменят не само костюмите, а и останалите аксесоари като папийонка или вратовръзка.

- Също е част от правилата. Освен това, за да не се пързаля топката и да не пада от ръцете ни, ръкавиците трябва като материя да са 100 процента от памук.

- Основно начинът ми на работа, усетът към играта.

- През миналия сезон мисля, че съм си била максимум 100 дни в България, защото съдийствах и на топ турнирите по билярд. Тази година малко поразредих графика си, така че ще съм в България повече време.

- Честно казано - не, а и не планирам да го правя. Увличам се по 3D визуализации, а имам и интересно хоби - създавам дизайн на торти, които после приготвям сама за приятели или ако има повод. Обичам да правя торти за подаръци, носи ми удоволствие.

- Още в заключителните два дни на квалификациите. Със сигурност ще ръководя и първия мач на настоящия световен шампион Кайрън Уилсън, както и финала. Но какво ме очаква между тези ангажименти, все още не знам.

- Да повторя отново "Тройната корона" и да съдийствам на финалите на "Мастърс"-а, UK Championship и световното първенство в "Крусибъл".