Паркинсон е болест, създадена от човека, твърди невролог
През лятото на 1982 г. седем души, наркозависими от хероин, са приети в болница в Калифорния в парализирано състояние и с блокиран говор. Те са по на 20 г., като цяло здрави до приема на синтетичен вид наркотик, който са направили саморъчно в лаборатория.
| Произведеният в лабораторията наркотик буквално ги "замразява" в собствените им тела. Лекарите бързо откриват причината: MPTP е невротоксичен агент, който е унищожил малка, но критична част от мозъка, а именно структурата в средния мозък (substantia nigra), която играе ключова роля в контрола на движенията, пише Бартош Бжежински от в. "Политико". |
Така пациентите в рамките на един ден развиват симптоми на болестта Паркинсон в късен стадий.
Случаите шокират лекарите. До този момент се смята, че болестта е част от остаряването при човека, макар че произходът й е мистериозен. Пред лекарите е налице доказателство, че едно-единствено химическо вещество може да произведе същия поразяващ ефект. И още по-тревожно: MPTP се оказва химически агент, подобен на паракват, широко използван препарат за борба с плевелите, който в продължение на десетилетия се пръскаше във ферми и стопанства в Съединените щати и Европа.
С помощта на медикаменти лекарите успяват да подобрят състоянието на пациентите, но седмината никога на се възстановяват напълно.
За младия тогава холандски лекар Бас Блоем историята се превръща в съдба и професионална кауза. През 1989 г., малко след като завършва медицински университет, Блоем пътува до САЩ, където работи заедно с невролога Уилям Лангстон, който открива връзката между MPTP и Паркинсон. Онова, което Блоем разбира там, преобръща изцяло разбиранията му за болестта и нейните причини.
Това е било случай, подобен на гръм от мълния. Едно единствено химическо вещество, което прави реплика на цялата болест. Паркинсон не е просто лош късмет. Той може да бъде предизвикан.
Как човекът създаде болестта
Днес Блоем е на 58 г. и ръководи световнопризната клиника и изследователски екип, базиран в медицинския център на университета "Радбауд" в Наймеген, средновековен холандски град близо до германската граница. Центърът лекува стотици пациенти всяка година, като екипът е пионер в проучванията, свързани с ранна диагностика и превенция.
Във фоайето пред кабинета на Блоем не се чувства напрежение, но е пренаселено. Пациентите се движат бавно, някои са с патерици, други са с придружители. Един пациент е прегърбен и ходи сковано, тътри се. Друг спира мълчаливо до стълбите, лицето му е отпуснато. Не е отсъстващо - просто е замръзнало, сякаш всеки жест е станал твърде скъпоструващ.
В най-натоварените си дни клиниката преглежда над 60 пациенти. "Идват още повече", споделя Блоем.
| Осанката на Блоем е харизматична, той е висок над 2 метра. Казва, че докато говори, обича да ходи. Носи бяла престилка, с няколко цветни химикалки в джоба си. Дългата му сребристосива коса е сресана назад, като няколко кичура се отделят, докато крачи из стаята. Пациентите рисуват негови портрети, пишат стихотворения за него. Екипът му го нарича "лекарят, който никога не спира да се движи". |
За разлика от свои колеги с подобен статут, Блоем никога не е зад кулисите. Той участва в международни конференции, консултира се с депутати, както и комуникира своите казуси с обществеността и с научната общност.
Работата му е свързана както с грижа, така и с кауза - да насърчава движението и персонализираното лечение. Той винаги акцентира върху онова, което може да е причината за болестта. Наред с фокуса върху упражненията и превенцията Блоем се превърна в един от най-откровените гласове за влиянието на екологичните фактори, водещи до болестта на Паркинсон. Той възприема като все по-голям провал несправянето с екопроблемите заради дългосрочното въздействие върху човешкия мозък.
Паркинсон е болест, създадена от човека. Трагедията е, че дори не се опитваме да я предотвратим.
Когато английският хирург Джеймс Паркинсън за първи път описва "треперещата парализа" през 1817 г., тя се възприема като нещо любопитно от медицината, рядко заболяване при възрастни мъже. Два века по-късно болестта на Паркинсон вече е в двойно по-голям световен мащаб през последните 20 години, като се очаква да се удвои отново през следващите 20 години.
В момента болестта е сред най-бързо растящите неврологични заболявания в света, изпреварвайки инсулта и множествената склероза. Паркинсон прогресивно води до смърт на невроните, които произвеждат допамин. Постепенно хората са лишени от способността за движение, говор, а в крайна сметка и от когнитивни способности. Лечение няма.
Екологичното заболяване в резултат на токсична среда
Възрастта и генетичната предразположеност имат своята роля. Но според Блоем и по-голямата част от неврологична общност тези два фактора не могат да обяснят рязкото увеличение на случаите. В статия от 2024 г., в съавторство с американския невролог Рей Дорси, Блоем пише, че Паркинсон е "предимно екологично заболяване" - състояние, формирано не толкова от генетика, колкото от продължително излагане на токсини като замърсяване на въздуха, промишлени разтворители и най-вече пестициди.
Повечето от пациентите в клиниката на Блоем не са фермери, но много от тях живеят близо до земеделски площи, където се употребяват пестициди в големи количества. С течение на времето Блоем забелязва, че Паркинсон се шири в региони с интензивно развито земеделие.
Паркинсон е много рядка болест до началото на 20 век. Тогава с бума в селското стопанство, химията и употребата на пестициди, започват да се повишават нивата на заболяване.
Токсичният пестицид паракват продължава да се употребява извън Европа
Европа има принос към науката. През 2007 г. е забранен силно токсичният пестицид паракват, който умъртвява растенията и е много опасен за човека. Той е подобен на наркотика MPTP. Това става, след като Швеция съди еврокомисията за това, че е пренебрегнала доказателство за неговата невротоксичност. Други пестициди , които също се свързват с Паркинсон, са ротенон и манеб, които повече не са одобрявани за употреба.
Но това не е така навсякъде. Паракват все още се произвежда в Обединеното кралство и Китай, пръска се във ферми в Съединените щати, Нова Зеландия и Австралия и се изнася към части от Африка и Латинска Америка - региони, в които честотата на болестта на Паркинсон сега рязко нараства.
Някога вторият най-продаван хербицид в света - след глифозат - паракват донася значителни печалби за своя производител, базираната в Швейцария и собственост на Китай компания Syngenta. Пикът в продажбите обаче отдавна е отминал и в момента химикалът представлява само малка част от цялостния бизнес на компанията.
В САЩ Syngenta е част от хиляди съдебни дела от хора, които твърдят, че химикалът им е причинил болестта на Паркинсон. Подобни дела се водят и в Канада.
Syngenta последователно отрича да има връзка между паракват и Паркинсон, като се позовава на регулаторни прегледи в САЩ, Австралия и Япония, които не са открили доказателства за причинно-следствена връзка.
Глифозатът, или химикалът, от който Европа не може да се откаже
Сред използваните и до днес химикали няма друг, който да е предизвикал повече внимание или да е преживял повече съдебни битки колкото глифозата.
| Това е най-широко използваният хербицид на планетата. Могат да се открият следи от него в земеделски земи, гори, реки, дъждовни капки и дори в короните на дърветата дълбоко в природните резервати на Европа. Намира се в домашен прах, животински фуражи, продукти в супермаркетите. В едно проучване в САЩ е открит в 80% от взетите проби урина от населението. |
В продължение на години глифозатът, продаван под марката Roundup, е в центъра на международни разгорещени правни дебати и регулации. В Съединените щати Bayer, която придоби Monsanto, първоначалния производител на Roundup, е изплатила над 10 млрд. долара за уреждане на съдебни дела, свързващи глифозата с неходжкиновия лимфом (рядък вид рак - бел. ред.).
Глифозатът вече не е патентован и се произвежда от множество компании в света. Въпреки това Bayer остава най-голямата компания продавач, с приходи от 2.6 млрд. евро от продажби, свързани с глифозат, през 2024 г., въпреки че конкуренцията на пазара и правният натиск намаляват печалбите.
ЕС поднови разрешителните за употреба под натиск от химическата промишленост
В Европа лобитата на селскостопанския сектор и химическата промишленост водят ожесточена битка за запазване на употребата му. Те предупреждават, че забраната на глифозата би разбила земеделската продуктивност. Страните в ЕС остават разделени. Франция се опита постепенно да го премахне. Германия обеща пълна забрана, но така и не я въведе.
Въпреки нарастващите опасения, липсата на достатъчно данни за безопасността и политическия натиск през 2023 г. ЕС поднови разрешението за употребата на глифозат за още 10 години.
Макар че повечето дебати около глифозата се фокусират върху риска от рак, някои изследвания откриват възможни връзки с репродуктивни увреждания, нарушения в развитието, ендокринни смущения и дори форми на рак при децата.
Настоящата регулаторна рамка на ЕС за оценка на пестициди, както и тази на много други регулаторни системи се фокусира основно върху острата токсичност - краткосрочни признаци на отравяне като гърчове, внезапни увреждания на органи или смърт. Производителите предоставят данни за безопасност, голяма част от които се основават на проучвания върху животни, при които се търсят видими промени в поведението.
Но за разлика от потребителите на хероин в Калифорния, които са били изложени на необичайно силна интоксикация, болестта на Паркинсон не се проявява с драматични симптоми в краткосрочен план. Тя се прокрадва, докато невроните умират - често в продължение на десетилетия.
Чакаме мишката да започне да ходи на зигзаг. Но при Паркинсон щетите вече са нанесени, когато се появят симптомите.
Регулаторните тестове също така изолират отделни химикали и рядко изследват как те взаимодействат в натурална среда. Но проучване от 2020 г. в Япония показа колко опасно може да бъде това предположение. Когато гризачи били изложени едновременно на глифозат и MPTP - същото съединение, което предизвикало симптоми на Паркинсон в случаите с хероин в Калифорния - комбинацията причинила драстично по-голяма загуба на мозъчни клетки, отколкото всяко от веществата поотделно.
"Това вече е кошмарният сценарий", казва Блоем. "А ние дори не го изследваме."
Някои правителства вече официално признават за връзките между Паркинсон и земеделието. Франция, Италия и Германия - като професионално заболяване, свързано с излагане на пестициди. Това е свързано с компенсации за фермерите. По думите на Блоем дори това признаване на проблема не е довело до по-мащабно задействане на системите за реакция.
| "Не познавам фермер, който умишлено да прави нещата по грешния начин", казва Блоем. "Те просто следват правилата. Проблемът е, че правилата са погрешни", казва лекарят изследовател. |
За Блоем предотвратяването на епидемията означава промяна в начина на мислене от реакция към превенция. Това означава да има изисквания за по-дългосрочни невротоксични изследвания, опити с химически комбинации, реално отчитане на излагането на отрови, генетичната предразположеност, както и уврежданията на мозъка, причинени от Паркинсон. Също така - гаранции за безопасност от производителите, вместо това учените да доказват наличие на вреди.
